Как да се защитава границата на Русия от украински хеликоптери и дронове
В нощта на 27 април още веднъж прозвучаха детонации в граничните региони на Русия - в Белгородска област се възпламени склад с муниции, а покрай Воронеж беше свален украински БПЛА. Има доста доказателства, че украински дронове и хеликоптери се пробват да нападат съветска територия. Как би трябвало да работят системите за Противовъздушна отбрана в такива случаи - и в какви случаи те могат да дадат цялостна гаранция за отбрана против сходни офанзиви?
Вече няколко пъти са регистрирани случаи на офанзиви на съветска територия от украински хеликоптери и явно дронове. Понякога можете да срещнете въпроси - добре, къде са нашите системи С-400, “Панцир”, “Тор”? Защо вражеските оръжия за въздушна офанзива не са унищожени? Обхватът на заличаване на С-400 е цели 400 км. Той е задължен да смъкна всичко!
Първо, земята е кръгла. На безусловно еднакъв терен, да речем, в степта, от височината на очите си човек със междинен растеж ще види различен човек на 4,5–5 км, ветроходна лодка от морския бряг на 10 километра.
В радарите се употребява терминът " радио небосвод " - това е обсегът на директна радарна видимост на задачата на дадена височина. Думата " височина " се употребява тук с причина. Колкото по-високо лети задачата, толкоз по-далеч може да я открие радарът. При неравномерен терен обсегът на разкриване се въздейства мощно от по този начин наречените ъгли на затваряне, както и от характерните характерности на терена. Те разрешават на нискоскоростни самолети да пробият зоната на Противовъздушна отбрана, като остават невидими за радара или се появяват в зоната на разкриване за малко време, което не е задоволително за огнево влияние върху тях.
В същото време обсегът на разкриване не зависи мощно от характерностите на самите радарни станции. Само за доста ниска мощ или с дребни радарни антенни системи, обсегът е стеснен от техните лични параметри, а не от „ картофената “ форма на планетата. Но при разкриване на дребни и незабележими самолети мощно зависи от дължината на вълната. Крилатите ракети и БПЛА са включени по едно и също време и в двата класа. Стелт като F-22 и F-35 се считат за слабозабележими.
Колкото по-къса е дължината на вълната на радара, толкоз по-лесно е да се образуват тесни лъчи и толкоз по-точно можете да определите координатите на задачата. Следователно радарите, които непосредствено насочват ракетите на системите за противовъздушна защита, радарите на изтребители употребяват сантиметрови или даже милиметрови талази. В тези честоти е по-лесно да се вършат дребни антени, които се вписват в ракетите. Но за разкриване на дребни и незабележими цели станциите от метров и дециметров обсег са доста подобаващи. Огромни са, само че не се тормозят за " стелт ".
По този метод е невероятно да се провежда система за противовъздушна защита единствено на един вид радар. За надеждно разкриване на цели е належащо да се сътвори радарно поле от локатори от друг вид.
Някой счита ли, че е задоволително да поставите на позиция една система за Противовъздушна отбрана, да речем Панцир-С1, С-400 и дотук? Че Противовъздушна отбрана е проведена? Ами не. Ракетите на актуалните системи за дълъг и междинен обхват са положителни. Следователно даже актуалните съветски системи за Противовъздушна отбрана изискват взаимоотношение с огромен брой други средства за радар и автоматизирано ръководство.
Спомняте ли си каква реакция от време на време се виждаше в обществените мрежи след войната в Карабах? Това е - Противовъздушна отбрана свърши! Тя няма да може да се опълчи на БПЛА, а дроновете умерено ще унищожават системите за Противовъздушна отбрана и радарите! Реалността се оказа доста по-лоша за дроновете. В зоната за специфични интервенции в Украйна съветските системи за противовъздушна защита към този момент са свалили към 600 от тях и не престават да ги смъкват. А разрушени “Панцир” или “Тор” въобще няма.
Но за какво украинските дронове и хеликоптери проникват на съветска територия? Това към този момент не са единични случаи.
Засега най-голямата заплаха за нас съставляват БПЛА и хеликоптери, само че някакви „ ракети с по-дълъг обхват “ са на път - най-малко съгласно американските снабдители на оръжие за Украйна.
Що се отнася до БПЛА, главният им метод на деяние е от междинни височини. Абсолютно безсмислено при съществуването на системи за противовъздушна защита “Тор-М2” и “Панцир-С1” до “Бук-М3” и С350/400. Всяка от тях ще унищожи такава цел е смешка работа.
Много по-трудно е да се унищожават цели на извънредно ниска надморска височина, изключително в случай че те ловко употребяват гънките на релефа. Ъглите на затваряне доста лимитират способността за пукотевица по цели. Повече или по-малко високоскоростни цели – Су-25, МиГ-29 – е мъчно да се скрият зад хълмовете, само че БПЛА и хеликоптери са подобаващи. А в регионите на Белгород и Курск такива детайли на терена са в обилие. С разлики във височината от 100-200 метра.
Някои ще кажат: по този начин подредете дивизионите и радарите, че да блокирате всяка котловина, да погледнете зад всеки рид. Уви! Изключително мъчно е да се запуши всяко дере със зенитно-ракетен комплекс. За да извършите това, половината от популацията на страната ще би трябвало да служи в Противовъздушна отбрана, а втората половина да сглобява системи за Противовъздушна отбрана и радари в фабрики. И даже за дребните ПЗРК е мъчно да се открият цели, пробиващи се през низини.
Силите за противовъздушна защита постоянно са се опитвали да слагат своите елементи на високи здания. " Седя високо - виждам далеко. " В допълнение към естествените хълмове, под локаторите бяха изсипани спомагателни могили от 10-15 метра - „ хълмове “ на професионалния диалект на офицерите от Противовъздушна отбрана. И от известно време под радара се появяват специфични кули. Някои радари са издигнати на лични мачти.
Например детекторите за цялата надморска височина на колесен конвейер и на вишка. На такава кула електрическият център на антената ще бъде с съвсем 35 м по-висок, което ще усили обсега на разкриване на цел при ниска височина с съвсем 25 км. Въпреки това, сходни вишки (те се оферират и за С-400) доста понижават подвижността на единиците. Разгръща се с кран, а това не са минути, а часове.
Но даже такава техника не взема решение всички проблеми за попречване на нарушавания на държавната граница през Първата международна война. Не, където врагът е в засегнатата зона, той ще бъде погубен. Но всичките 100% дерета могат да се видят единствено от радар, повдигнат във въздуха на километри. Той може да види всичко от горната страна.
Разполагаме с няколко вида самолети, способни да вдигнат радара, с цел да го използваме освен за лични потребности, само че и за разузнаване на въздушната конюнктура. Такива са три - изтребителите МиГ-31, Су-30СМ и “летящия радар” A-50. А-100 към момента не се преглежда, към този момент е във фаза на тествания. Тези видове самолети имат интерфейсно съоръжение непосредствено със системите за противовъздушна защита С-400 и С-500 и автоматизирани скоростни кутии, което им разрешава да трансферират въздушната конюнктура в автоматизирана система за ръководство. Първите два вида могат освен да откриват цели, само че и да ги поразяват тъкмо там.
Поддържането на такова съоръжение непрекъснато във въздуха обаче е извънредно скъпо. Тук става дума освен за изгоряло гориво, само че и за ресурса на моторите, бордовата електроника и всичко останало. Престоят им във въздуха е стеснен до няколко часа. Пилотите и екипажите се уморяват доста и тази отмалялост бързо се натрупва.
Но какво да вършим? Без подсилване на противовъздушната защита е малко евентуално сега да се реализира безспорна гаранция за сигурност на границата с Украйна. Да, Противовъздушна отбрана дава чувство за сигурност, само че единствено когато е задоволителна и механически, и количествено, и мобилизационно.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Вече няколко пъти са регистрирани случаи на офанзиви на съветска територия от украински хеликоптери и явно дронове. Понякога можете да срещнете въпроси - добре, къде са нашите системи С-400, “Панцир”, “Тор”? Защо вражеските оръжия за въздушна офанзива не са унищожени? Обхватът на заличаване на С-400 е цели 400 км. Той е задължен да смъкна всичко!
Първо, земята е кръгла. На безусловно еднакъв терен, да речем, в степта, от височината на очите си човек със междинен растеж ще види различен човек на 4,5–5 км, ветроходна лодка от морския бряг на 10 километра.
В радарите се употребява терминът " радио небосвод " - това е обсегът на директна радарна видимост на задачата на дадена височина. Думата " височина " се употребява тук с причина. Колкото по-високо лети задачата, толкоз по-далеч може да я открие радарът. При неравномерен терен обсегът на разкриване се въздейства мощно от по този начин наречените ъгли на затваряне, както и от характерните характерности на терена. Те разрешават на нискоскоростни самолети да пробият зоната на Противовъздушна отбрана, като остават невидими за радара или се появяват в зоната на разкриване за малко време, което не е задоволително за огнево влияние върху тях.
В същото време обсегът на разкриване не зависи мощно от характерностите на самите радарни станции. Само за доста ниска мощ или с дребни радарни антенни системи, обсегът е стеснен от техните лични параметри, а не от „ картофената “ форма на планетата. Но при разкриване на дребни и незабележими самолети мощно зависи от дължината на вълната. Крилатите ракети и БПЛА са включени по едно и също време и в двата класа. Стелт като F-22 и F-35 се считат за слабозабележими.
Колкото по-къса е дължината на вълната на радара, толкоз по-лесно е да се образуват тесни лъчи и толкоз по-точно можете да определите координатите на задачата. Следователно радарите, които непосредствено насочват ракетите на системите за противовъздушна защита, радарите на изтребители употребяват сантиметрови или даже милиметрови талази. В тези честоти е по-лесно да се вършат дребни антени, които се вписват в ракетите. Но за разкриване на дребни и незабележими цели станциите от метров и дециметров обсег са доста подобаващи. Огромни са, само че не се тормозят за " стелт ".
По този метод е невероятно да се провежда система за противовъздушна защита единствено на един вид радар. За надеждно разкриване на цели е належащо да се сътвори радарно поле от локатори от друг вид.
Някой счита ли, че е задоволително да поставите на позиция една система за Противовъздушна отбрана, да речем Панцир-С1, С-400 и дотук? Че Противовъздушна отбрана е проведена? Ами не. Ракетите на актуалните системи за дълъг и междинен обхват са положителни. Следователно даже актуалните съветски системи за Противовъздушна отбрана изискват взаимоотношение с огромен брой други средства за радар и автоматизирано ръководство.
Спомняте ли си каква реакция от време на време се виждаше в обществените мрежи след войната в Карабах? Това е - Противовъздушна отбрана свърши! Тя няма да може да се опълчи на БПЛА, а дроновете умерено ще унищожават системите за Противовъздушна отбрана и радарите! Реалността се оказа доста по-лоша за дроновете. В зоната за специфични интервенции в Украйна съветските системи за противовъздушна защита към този момент са свалили към 600 от тях и не престават да ги смъкват. А разрушени “Панцир” или “Тор” въобще няма.
Но за какво украинските дронове и хеликоптери проникват на съветска територия? Това към този момент не са единични случаи.
Засега най-голямата заплаха за нас съставляват БПЛА и хеликоптери, само че някакви „ ракети с по-дълъг обхват “ са на път - най-малко съгласно американските снабдители на оръжие за Украйна.
Що се отнася до БПЛА, главният им метод на деяние е от междинни височини. Абсолютно безсмислено при съществуването на системи за противовъздушна защита “Тор-М2” и “Панцир-С1” до “Бук-М3” и С350/400. Всяка от тях ще унищожи такава цел е смешка работа.
Много по-трудно е да се унищожават цели на извънредно ниска надморска височина, изключително в случай че те ловко употребяват гънките на релефа. Ъглите на затваряне доста лимитират способността за пукотевица по цели. Повече или по-малко високоскоростни цели – Су-25, МиГ-29 – е мъчно да се скрият зад хълмовете, само че БПЛА и хеликоптери са подобаващи. А в регионите на Белгород и Курск такива детайли на терена са в обилие. С разлики във височината от 100-200 метра.
Някои ще кажат: по този начин подредете дивизионите и радарите, че да блокирате всяка котловина, да погледнете зад всеки рид. Уви! Изключително мъчно е да се запуши всяко дере със зенитно-ракетен комплекс. За да извършите това, половината от популацията на страната ще би трябвало да служи в Противовъздушна отбрана, а втората половина да сглобява системи за Противовъздушна отбрана и радари в фабрики. И даже за дребните ПЗРК е мъчно да се открият цели, пробиващи се през низини.
Силите за противовъздушна защита постоянно са се опитвали да слагат своите елементи на високи здания. " Седя високо - виждам далеко. " В допълнение към естествените хълмове, под локаторите бяха изсипани спомагателни могили от 10-15 метра - „ хълмове “ на професионалния диалект на офицерите от Противовъздушна отбрана. И от известно време под радара се появяват специфични кули. Някои радари са издигнати на лични мачти.
Например детекторите за цялата надморска височина на колесен конвейер и на вишка. На такава кула електрическият център на антената ще бъде с съвсем 35 м по-висок, което ще усили обсега на разкриване на цел при ниска височина с съвсем 25 км. Въпреки това, сходни вишки (те се оферират и за С-400) доста понижават подвижността на единиците. Разгръща се с кран, а това не са минути, а часове.
Но даже такава техника не взема решение всички проблеми за попречване на нарушавания на държавната граница през Първата международна война. Не, където врагът е в засегнатата зона, той ще бъде погубен. Но всичките 100% дерета могат да се видят единствено от радар, повдигнат във въздуха на километри. Той може да види всичко от горната страна.
Разполагаме с няколко вида самолети, способни да вдигнат радара, с цел да го използваме освен за лични потребности, само че и за разузнаване на въздушната конюнктура. Такива са три - изтребителите МиГ-31, Су-30СМ и “летящия радар” A-50. А-100 към момента не се преглежда, към този момент е във фаза на тествания. Тези видове самолети имат интерфейсно съоръжение непосредствено със системите за противовъздушна защита С-400 и С-500 и автоматизирани скоростни кутии, което им разрешава да трансферират въздушната конюнктура в автоматизирана система за ръководство. Първите два вида могат освен да откриват цели, само че и да ги поразяват тъкмо там.
Поддържането на такова съоръжение непрекъснато във въздуха обаче е извънредно скъпо. Тук става дума освен за изгоряло гориво, само че и за ресурса на моторите, бордовата електроника и всичко останало. Престоят им във въздуха е стеснен до няколко часа. Пилотите и екипажите се уморяват доста и тази отмалялост бързо се натрупва.
Но какво да вършим? Без подсилване на противовъздушната защита е малко евентуално сега да се реализира безспорна гаранция за сигурност на границата с Украйна. Да, Противовъздушна отбрана дава чувство за сигурност, само че единствено когато е задоволителна и механически, и количествено, и мобилизационно.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ