Допълнителен час за размисъл: Смяната на времето съвпада с изборите
В нощта на 26 против 27 октомври, когато часовникът удари 4:00 часа, стрелките ще се върнат с час обратно, бележейки прекосяването към зимно часово време. Това ще съвпадне с изборния ден, давайки на гласоподавателите спомагателен час за размисъл или отмора.
Преходът към зимно време ще донесе промени в всекидневие то на българите. Сутрините и вечерите ще станат по-тъмни, създавайки чувство за по-кратък ден. Въпреки това, мнозина ще се радват на спомагателния час сън , който тази смяна носи.
Модерните технологии доста улесняват този развой. Смартфони, таблети и компютри автоматизирано ще актуализират часа си, спестявайки на потребителите грижата да го вършат ръчно.
История на часовото време
Практиката за промяна на времето има дълга история в Европа, датираща от 1916 година. България се причислява към тази традиция доста по-късно - през 1979 година. С разпореждане от 1997 година е несъмнено лятното часово време да влиза в действие от 3:00 часа сутринта в последната неделя на месец март.
Интересен факт е, че концепцията за промяна на времето в началото е препоръчана от Бенджамин Франклин . През 1784 година той изпраща писмо до редактор на " Парижки вестник ", в което предлага на жителите на Париж да трансформират своя режим, ставайки и лягайки си по-рано.
Практическото приложение на тази концепция обаче идва доста по-късно. Германското държавно управление първо вкарва тази процедура по време на Първата международна война, в интервала от 30 април до 1 октомври 1916 година. Мотивът зад това решение е бил спестяването на гориво в сложните военни условия.
Англия бързо последва образеца на Германия, въвеждайки лятно часово време от 21 май до 1 октомври същата година. Съединените американски щати се причисляват към тази процедура през 1918 година.
Бъдещето на промяната на времето
Въпреки дългогодишната традиция, бъдещето на тази процедура остава нестабилно. През 2019 година членовете на Европейския съюз гласоподаваха за премахването на промяната на времето във всички страни членки. Оттогава от време на време се появяват известия, че всяка промяна на лятното или зимното часово време може да бъде последна.
Въпреки това, с цел да се реализира окончателното унищожаване на тази процедура, е належащо всички страни от Европейския съюз да реализират единодушие и да хармонизират своя избор. Този развой се оказва по-сложен и нескончаем от в началото предстоящото.
Докато дебатите за бъдещето на промяната на часовото време не престават, българите, както и останалите европейци, ще продължат да следват откритата процедура. Така на 27 октомври, без значение дали ще са на път за изборните секции или ще си останат у дома, жителите ще се възползват от спомагателния час, който зимното часово време им дава.
Преходът към зимно време ще донесе промени в всекидневие то на българите. Сутрините и вечерите ще станат по-тъмни, създавайки чувство за по-кратък ден. Въпреки това, мнозина ще се радват на спомагателния час сън , който тази смяна носи.
Модерните технологии доста улесняват този развой. Смартфони, таблети и компютри автоматизирано ще актуализират часа си, спестявайки на потребителите грижата да го вършат ръчно.
История на часовото време
Практиката за промяна на времето има дълга история в Европа, датираща от 1916 година. България се причислява към тази традиция доста по-късно - през 1979 година. С разпореждане от 1997 година е несъмнено лятното часово време да влиза в действие от 3:00 часа сутринта в последната неделя на месец март.
Интересен факт е, че концепцията за промяна на времето в началото е препоръчана от Бенджамин Франклин . През 1784 година той изпраща писмо до редактор на " Парижки вестник ", в което предлага на жителите на Париж да трансформират своя режим, ставайки и лягайки си по-рано.
Практическото приложение на тази концепция обаче идва доста по-късно. Германското държавно управление първо вкарва тази процедура по време на Първата международна война, в интервала от 30 април до 1 октомври 1916 година. Мотивът зад това решение е бил спестяването на гориво в сложните военни условия.
Англия бързо последва образеца на Германия, въвеждайки лятно часово време от 21 май до 1 октомври същата година. Съединените американски щати се причисляват към тази процедура през 1918 година.
Бъдещето на промяната на времето
Въпреки дългогодишната традиция, бъдещето на тази процедура остава нестабилно. През 2019 година членовете на Европейския съюз гласоподаваха за премахването на промяната на времето във всички страни членки. Оттогава от време на време се появяват известия, че всяка промяна на лятното или зимното часово време може да бъде последна.
Въпреки това, с цел да се реализира окончателното унищожаване на тази процедура, е належащо всички страни от Европейския съюз да реализират единодушие и да хармонизират своя избор. Този развой се оказва по-сложен и нескончаем от в началото предстоящото.
Докато дебатите за бъдещето на промяната на часовото време не престават, българите, както и останалите европейци, ще продължат да следват откритата процедура. Така на 27 октомври, без значение дали ще са на път за изборните секции или ще си останат у дома, жителите ще се възползват от спомагателния час, който зимното часово време им дава.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ