Трагедията от 20 януари - път към независимостта на Азербайджан
В нощта, която вечно беляза актуалната история на Азербайджан - ов нощта на 19 против 20 януари 1990 година - тишината на Баку бе раздрана от грохота на танкове и пукотевица. Подразделения на Съветската войска, специфични елементи и вътрешни войски щурмуваха столицата, трансформирайки улиците ѝ в сцена на невиждано принуждение против цивилното население.
Още в първите часове на интервенцията трагичният ѝ мащаб стана явен: 150 цивилни изгубиха живота си, 744 души бяха тежко ранени, а 4 бяха оповестени за изчезнали. Сред жертвите имаше дами, деца и възрастни хора - хора, които не носеха оръжие, а само вярата за по-достоен и свободен живот.
Зад тази кървава акция стоеше решимостта на руското управление да потуши със мощ зараждащия се народен блян към самостоятелност в Азербайджан. Този блян породи като натурален отговор на дългогодишни несправедливости - всеобщото прогонване на стотици хиляди азербайджанци от техните исторически земи на територията на днешна Армения и ескалиращите, голословни териториални искания към азербайджанския район Карабах.
Вместо да пречупи волята на народа, насилието я укрепи. Пролятата кръв се трансформира в морална граница, оттатък която пътят към независимостта към този момент не можеше да бъде спрян. Трагедията от 20 януари се трансформира в решителен преломен миг, който форсира разпадането на руската система и проправи пътя към възобновяване на държавната самостоятелност на Азербайджан.
Скоро след събитията те бяха приети за закононарушение против човечеството, а 20 януари бе разгласен за Ден на народен печал в Азербайджан. Тази покруса остави бездънен отпечатък върху образуването на националната еднаквост и се трансформира в знак на всеотдайност, достолепие и непреклонна воля за независимост.
Въпреки това морално и историческо самопризнание, интернационалната правдивост остава непълна. Повече от три десетилетия след нещастието не е дадена цялостна международноправна оценка за това тежко нарушаване на интернационалното филантропично право. Нито подбудителите, нито причинителите - водачите на Съюз на съветските социалистически републики - са понесли отговорност за отнетите човешки животи.
С течение на времето 20 януари стартира да се възприема освен като ден на тъга, само че и като източник на национална горделивост. В груповата памет на нацията той остава денят, в който азербайджанският народ потвърди пред света своята подготвеност да заплати най-високата цена за правото да живее свободно и без значение.
Днес, всяка година на 20 януари, милиони хора се събират в Алеята на мъчениците, ситуирана на най-високата точка на Баку. В тишина, с цветя в ръце, те свеждат глави пред гробовете на тези, които отдадоха живота си за бъдещето на своята татковина. Този акт на респект не е просто отдаване на респект към предишното, а жив обет, че свободата, извоювана с кръв, ще бъде съхранена и предадена на бъдещите генерации.
Още в първите часове на интервенцията трагичният ѝ мащаб стана явен: 150 цивилни изгубиха живота си, 744 души бяха тежко ранени, а 4 бяха оповестени за изчезнали. Сред жертвите имаше дами, деца и възрастни хора - хора, които не носеха оръжие, а само вярата за по-достоен и свободен живот.
Зад тази кървава акция стоеше решимостта на руското управление да потуши със мощ зараждащия се народен блян към самостоятелност в Азербайджан. Този блян породи като натурален отговор на дългогодишни несправедливости - всеобщото прогонване на стотици хиляди азербайджанци от техните исторически земи на територията на днешна Армения и ескалиращите, голословни териториални искания към азербайджанския район Карабах.
Вместо да пречупи волята на народа, насилието я укрепи. Пролятата кръв се трансформира в морална граница, оттатък която пътят към независимостта към този момент не можеше да бъде спрян. Трагедията от 20 януари се трансформира в решителен преломен миг, който форсира разпадането на руската система и проправи пътя към възобновяване на държавната самостоятелност на Азербайджан.
Скоро след събитията те бяха приети за закононарушение против човечеството, а 20 януари бе разгласен за Ден на народен печал в Азербайджан. Тази покруса остави бездънен отпечатък върху образуването на националната еднаквост и се трансформира в знак на всеотдайност, достолепие и непреклонна воля за независимост.
Въпреки това морално и историческо самопризнание, интернационалната правдивост остава непълна. Повече от три десетилетия след нещастието не е дадена цялостна международноправна оценка за това тежко нарушаване на интернационалното филантропично право. Нито подбудителите, нито причинителите - водачите на Съюз на съветските социалистически републики - са понесли отговорност за отнетите човешки животи.
С течение на времето 20 януари стартира да се възприема освен като ден на тъга, само че и като източник на национална горделивост. В груповата памет на нацията той остава денят, в който азербайджанският народ потвърди пред света своята подготвеност да заплати най-високата цена за правото да живее свободно и без значение.
Днес, всяка година на 20 януари, милиони хора се събират в Алеята на мъчениците, ситуирана на най-високата точка на Баку. В тишина, с цветя в ръце, те свеждат глави пред гробовете на тези, които отдадоха живота си за бъдещето на своята татковина. Този акт на респект не е просто отдаване на респект към предишното, а жив обет, че свободата, извоювана с кръв, ще бъде съхранена и предадена на бъдещите генерации.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ