В нормален свят хората садят дървета, за да оставят сянка

В естествен свят хората садят дървета, с цел да оставят сянка и въздух на децата си. В нашия свят – някой изкоренява преди малко посадени дръвчета, защото… за какво в действителност? Пречат на гледката към паркираната му „ горделивост “ с дизел евро 2? Защото не му е хрумнало, че зеленината е по-ценна от следващата доза бетон и прахуляк? Или просто тъй като може?

Случаят зад блок 5 в столичния квартал " Слатина " е учебникарски образец за българския парадокс – през вчерашния ден хората събраха храброст и възторг, почистиха тротоара, засадиха дръвчета, а през днешния ден някой „ безсънен жител “ реши, че е време да покаже какво значи персонален принос за квартала – изтръгнати корени, камъни и тиня. Аплодисменти, апелирам!

Защото ние по този начин обичаме – да разрушавам. Да унищожаваме всяка искра вяра, че можем да създадем средата си по-добра. Когато някой сътвори нещо, постоянно ще се откри различен, който да го съсипе. А след това същият този „ разрушител “ ще седне на пейката в олющения квартал и ще философства по какъв начин „ страната нищо не прави “.

И по този начин, драги съседи, някой измежду нас е решил, че зеленината е непотребна. И вместо да гледаме към бъдещето, отново зяпаме сухата пръст и разпиляните камъни. Защото това ни е ориста – да садим вяра вечерта и да събираме корени сутринта.