Колко реалистична е цената на хляба?
В никакъв случай цената на хляба не може да бъде обвързвана с политичеса измама, с аромат на избори, с военна технология като „ продоволствена рецесия “. За цената на хляба би трябвало да приказваме намерено, почтено. Повишението е реалност.
Това сподели за предаването „ Хоризонт до обед “ Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите. Тя е безапелационна, че доставената цена на хляба към веригите е много по-ниска от плащаното от потребителите:
„ На всеки лев, в комерсиалната верига остават под формата на облага 30 стотинки. Отделно едни 15 стотинки се употребяват за реализация на хляба! При реализацията на хляба не е належащо да има съветник, който да подава хляба на потребителя. Потребителят самичък си взима хляба от регалите. Това е едно. Второ, цената е съпроводена постоянно с едни 20% Данък добавена стойност към страната, които съставляват 20 стотинки. Така от лв., като съберете изредените от мен съставни елементи, сами разбирате, че за хлебопроизводителя – снабдител остават 35 до 40 стотинки “.
Тя е безапелационна, че върху цената на хляба напън оказва освен цената на зърното, само че и на петрола, както и фонд „ Работна заплата “, защото хлябът се създава през нощтта, а искащите за сходна работа са малко. В последните години заплатите в бранша са се повишили с 250% и са приблизително към 1800 лева
Икономистът Георги Вулджев от Българското либертарианско общество и Експертния клуб за стопанска система и политика характеризира диалозите на министъра на земеделието с комерсиалните вериги по отношение на цените на хляба като „ на процедура опит за някакво централно обмисляне на ценовия механизъм в стопанската система “:
„ Въпреки че се водят договаряния сега с огромните търговски вериги, нищо не се споделя за по-малките дистрибутори – дребните магазинчета, които ще пострадат, в случай че комерсиалните вериги се съгласят да продават без облага. Ако веригите могат да си го разрешат, тъй като имат доста повече потенциал да редуцират разноски от другите пера на своята активност, дребният и междинен бизнес не може. В кварталните магазинчета една от главните, която се продава най-вече, е точно хлябът и в случай че би трябвало тази стока се продава без облага това ще ти навреди на техния бизнес ужасно доста. Това е нещо, което не се регистрира задоволително добре нито от Министерство, нито от медиите “.
Това сподели за предаването „ Хоризонт до обед “ Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите. Тя е безапелационна, че доставената цена на хляба към веригите е много по-ниска от плащаното от потребителите:
„ На всеки лев, в комерсиалната верига остават под формата на облага 30 стотинки. Отделно едни 15 стотинки се употребяват за реализация на хляба! При реализацията на хляба не е належащо да има съветник, който да подава хляба на потребителя. Потребителят самичък си взима хляба от регалите. Това е едно. Второ, цената е съпроводена постоянно с едни 20% Данък добавена стойност към страната, които съставляват 20 стотинки. Така от лв., като съберете изредените от мен съставни елементи, сами разбирате, че за хлебопроизводителя – снабдител остават 35 до 40 стотинки “.
Тя е безапелационна, че върху цената на хляба напън оказва освен цената на зърното, само че и на петрола, както и фонд „ Работна заплата “, защото хлябът се създава през нощтта, а искащите за сходна работа са малко. В последните години заплатите в бранша са се повишили с 250% и са приблизително към 1800 лева
Икономистът Георги Вулджев от Българското либертарианско общество и Експертния клуб за стопанска система и политика характеризира диалозите на министъра на земеделието с комерсиалните вериги по отношение на цените на хляба като „ на процедура опит за някакво централно обмисляне на ценовия механизъм в стопанската система “:
„ Въпреки че се водят договаряния сега с огромните търговски вериги, нищо не се споделя за по-малките дистрибутори – дребните магазинчета, които ще пострадат, в случай че комерсиалните вериги се съгласят да продават без облага. Ако веригите могат да си го разрешат, тъй като имат доста повече потенциал да редуцират разноски от другите пера на своята активност, дребният и междинен бизнес не може. В кварталните магазинчета една от главните, която се продава най-вече, е точно хлябът и в случай че би трябвало тази стока се продава без облага това ще ти навреди на техния бизнес ужасно доста. Това е нещо, което не се регистрира задоволително добре нито от Министерство, нито от медиите “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ