СИНПИ: България не е бедна страна, но публичният ресурс се преразпределя неправилно
В никакъв случай не може да се каже, че България е бедна страна, само че погрешно се преразпределя общественият запас. Данъците, които страната събира всяка година от 2019 година насам са с сред 4,5 и 5 милиарда лв. повече от миналата година. Но никой не обръща внимание на това по какъв начин се разпределят тези пари. Тази година те ще бъдат 67 милиарда лв., спрямо предходната година, когато са били 62 милиарда. За страдание сме очевидци по какъв начин от началото на КОВИД-пандемията обществените финанси, нашите пари, се харчат безредно.
Това сподели финансистът Пламен Милев по време на среща с обществеността в Монтана на представителите на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания Калоян Паргов, проф.Иван Данов, Валентин Николов, Чавдар Минчев и Димитър Пенков.
Милев уточни, че в последните години се приказва се за „ най-социалните бюджети “, само че от 2015 година досега средствата за най-нуждаещите се са се нараснали с 10%.
„ Средствата за обществено подкрепяне са едвам 7 милиона лв. – това са парите, с които Министерството на труда и обществената политика разполага годишно. Част от тези средства са предопределени в това число за здравно неосигурените при оказване на незабавна здравна помощ. Тези средства не са увеличавани от 2015 година “, изясни финансистът.
По думите му на процедура обществените промени са довели само до увеличение на неравенството.
„ Една огромна част от пенсионерите усетиха в действителност нарастването на пенсиите. Но с повдигането на минималната пенсия се срина доверието в пенсионната система “, съобщи Пламен Милев и добави, че е съществена неточност двете понятия – пенсии и обществено подкрепяне, да се бъркат. Пенсията е право на всеки, който е работил, а обществената помощ е нещо напълно друго.
Според него енергийните помощи за бизнеса, възлизащи на близо 1 милиард лв. и пониженият Данък добавена стойност за ресторантьори в размер на 200 милиона не са довели до нужния резултат.
„ Ние от СИНПИ предлагаме радикално друг модел на преразпределение и фискална политика, обвързвана въвеждане на прогресивното подоходно облагане и увеличение на данъчните преференции за тези, които създават и основават добавена стойност. По този метод данъкът за един може да е 20%, само че за този, който създава, да е 5% “, обясни концепцията Милев и посочи, че това са действителни ограничения за стимулиране на стопанската система.
Проф. арх. Иван Данов и Валентин Николов обясниха, че в Института, изхождайки от задачата, която са си сложили – решение на демографската рецесия, са обърнали внимание на инфраструктурата като извънредно значим детайл. Това са превозът, пътищата и железопътната мрежа.
„ След разбор стигнахме до извода, че България развива инфраструктурата си хоризонтално, от изток на запад - свързва София с Черно море. А извънредно значими са осите от юг на север. Да могат да се употребяват пристанищата в Солун и Александруполис и надлежно да се свържат през Северна България и тунела под Петрохан с пристанищата в Лом и във Видин. Това е пътят стоките от Азия да минават през Северна България, през Лом вероятно по воден път или през Румъния към северната част на Европа. Това е извънредно значим кулоар “, смята проф. Данов.
Според него създадат ли се тези пътища, първото нещо, което ще възникне, са логистични центрове, които ще бъдат както на територията на Гърция, по този начин и на територията на България.
„ След всеки подобен логистичен център стартира да се развива промишленост, стартират да се основават работни места за хората, които живеят в тези региони. По този метод считаме, че ще се спомогне за превъзмогване на демографската рецесия. Демографията не е единствено раждаемост, това е прехранване на хората, това е опазване на здравето, обучение и бъдеще на децата, което е извънредно значимо “, уверен е Иван Данов.
Калоян Паргов разяснява още един значим за района бранш – селското стопанство, като изясни, че той е директно обвързван и би подтикнал развиването и на други браншове.
„ Не би трябвало да гледаме на земята като на капитал, а като на запас. Освен първичната продукция, следват двоични и третични преработки. Това води до развиване на хранително-вкусовата индустрия, машиностроенето и други “, посочи Паргов.
Той сподели, че селското стопанство е интердисциплинарен бранш, който при добра и вярна тактика и вложения от страна на страната и частни субекти, може да сътвори мултипликационен резултат върху стопанската система.
Чавдар Минчев съобщи, че в случай че в България не бъдат проведени по този начин стопански благоприятни условия, инфраструктура и стопанска система, всичко, което би трябвало да бъде направено в нашия район, ще мине през Северна Македония и Сърбия към Европа, а ние ще останем с „ пръст в уста “.
„ Затова, в случай че тези хрумвания, които обсъдихме за тунела под Петрохан, за пристанището в Лом, за опциите за развиването на селското стопанство, не ги осъществяваме, просто не си заслужава всички приказки, които изприказвахме през днешния ден “, обърна се Минчев към хората от Монтана.
„ Ние знаем, че вие сте заинтригувани от реализирането на тези планове. И ние сме заинтригувани от това. Значи, може би, този път ще успеем, употребявайки силата на гражданското общество, което всички ние представляваме, да ги развием. И това е концепцията, която носи със себе си СИНПИ като стратегически институт - предоставяне на нов повод за развиването на значими планове “, сподели в умозаключение Чавдар Минчев.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Това сподели финансистът Пламен Милев по време на среща с обществеността в Монтана на представителите на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания Калоян Паргов, проф.Иван Данов, Валентин Николов, Чавдар Минчев и Димитър Пенков.
Милев уточни, че в последните години се приказва се за „ най-социалните бюджети “, само че от 2015 година досега средствата за най-нуждаещите се са се нараснали с 10%.
„ Средствата за обществено подкрепяне са едвам 7 милиона лв. – това са парите, с които Министерството на труда и обществената политика разполага годишно. Част от тези средства са предопределени в това число за здравно неосигурените при оказване на незабавна здравна помощ. Тези средства не са увеличавани от 2015 година “, изясни финансистът.
По думите му на процедура обществените промени са довели само до увеличение на неравенството.
„ Една огромна част от пенсионерите усетиха в действителност нарастването на пенсиите. Но с повдигането на минималната пенсия се срина доверието в пенсионната система “, съобщи Пламен Милев и добави, че е съществена неточност двете понятия – пенсии и обществено подкрепяне, да се бъркат. Пенсията е право на всеки, който е работил, а обществената помощ е нещо напълно друго.
Според него енергийните помощи за бизнеса, възлизащи на близо 1 милиард лв. и пониженият Данък добавена стойност за ресторантьори в размер на 200 милиона не са довели до нужния резултат.
„ Ние от СИНПИ предлагаме радикално друг модел на преразпределение и фискална политика, обвързвана въвеждане на прогресивното подоходно облагане и увеличение на данъчните преференции за тези, които създават и основават добавена стойност. По този метод данъкът за един може да е 20%, само че за този, който създава, да е 5% “, обясни концепцията Милев и посочи, че това са действителни ограничения за стимулиране на стопанската система.
Проф. арх. Иван Данов и Валентин Николов обясниха, че в Института, изхождайки от задачата, която са си сложили – решение на демографската рецесия, са обърнали внимание на инфраструктурата като извънредно значим детайл. Това са превозът, пътищата и железопътната мрежа.
„ След разбор стигнахме до извода, че България развива инфраструктурата си хоризонтално, от изток на запад - свързва София с Черно море. А извънредно значими са осите от юг на север. Да могат да се употребяват пристанищата в Солун и Александруполис и надлежно да се свържат през Северна България и тунела под Петрохан с пристанищата в Лом и във Видин. Това е пътят стоките от Азия да минават през Северна България, през Лом вероятно по воден път или през Румъния към северната част на Европа. Това е извънредно значим кулоар “, смята проф. Данов.
Според него създадат ли се тези пътища, първото нещо, което ще възникне, са логистични центрове, които ще бъдат както на територията на Гърция, по този начин и на територията на България.
„ След всеки подобен логистичен център стартира да се развива промишленост, стартират да се основават работни места за хората, които живеят в тези региони. По този метод считаме, че ще се спомогне за превъзмогване на демографската рецесия. Демографията не е единствено раждаемост, това е прехранване на хората, това е опазване на здравето, обучение и бъдеще на децата, което е извънредно значимо “, уверен е Иван Данов.
Калоян Паргов разяснява още един значим за района бранш – селското стопанство, като изясни, че той е директно обвързван и би подтикнал развиването и на други браншове.
„ Не би трябвало да гледаме на земята като на капитал, а като на запас. Освен първичната продукция, следват двоични и третични преработки. Това води до развиване на хранително-вкусовата индустрия, машиностроенето и други “, посочи Паргов.
Той сподели, че селското стопанство е интердисциплинарен бранш, който при добра и вярна тактика и вложения от страна на страната и частни субекти, може да сътвори мултипликационен резултат върху стопанската система.
Чавдар Минчев съобщи, че в случай че в България не бъдат проведени по този начин стопански благоприятни условия, инфраструктура и стопанска система, всичко, което би трябвало да бъде направено в нашия район, ще мине през Северна Македония и Сърбия към Европа, а ние ще останем с „ пръст в уста “.
„ Затова, в случай че тези хрумвания, които обсъдихме за тунела под Петрохан, за пристанището в Лом, за опциите за развиването на селското стопанство, не ги осъществяваме, просто не си заслужава всички приказки, които изприказвахме през днешния ден “, обърна се Минчев към хората от Монтана.
„ Ние знаем, че вие сте заинтригувани от реализирането на тези планове. И ние сме заинтригувани от това. Значи, може би, този път ще успеем, употребявайки силата на гражданското общество, което всички ние представляваме, да ги развием. И това е концепцията, която носи със себе си СИНПИ като стратегически институт - предоставяне на нов повод за развиването на значими планове “, сподели в умозаключение Чавдар Минчев.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ