В Нидерландия това е немислимо. В България – очаквано.Като студент

В Нидерландия това е немислимо. В България – предстоящо.

Като студент в Нидерландия видях нещо просто, само че мощно – по какъв начин хората гласоподават с молив и успокоение. Няма боязън, няма безпорядък, няма подозрение. Всичко се брои на ръка, пред всички, в тишина и ред и почива на доверие. Там изборите не са събитие – те са рутина, част от живота.

А у нас? У нас се драска, трие и подменя. Само на последните избори – хиляди протоколи с ремонти, постоянно направени „ непредпазливо “. Купени комисии, затулен избор, компрометирано видеонаблюдение. Според наблюдаващи – най-малко 40 до 50 депутати са вкарани в Народното събрание с фалшифицирани резултати.

По над 7000 секции имаше сигнали за нередности. ЦИК ревизира едвам 1777, без да уточни за какво тъкмо тях. Останалите над 5000 – просто заметени. Нарушенията не се проверяват. Те се заравят.

А е допустимо друго. В Германия – страна с над 54 милиона гласоподаватели – оповестиха формалните резултати единствено няколко часа откакто затвориха урните. Просто – работеща система, в която никой не смее да бърка.

Решението? Истинска бистрота: обществен достъп до записите, самостоятелен одит, доклад пред обществото, не пред властта. Комисиите да не допират бюлетините и да не броят. Регионални преброителни центрове пред камери, жители и публицисти. Бавно, само че по-сигурно.

Крадците на избори от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и ДПС-НН, съгласно решението на Конституционния съд, нямат право да вземат участие в процеса.

Да бъдем непокорни пред несправедливостта.