В нея авторът разказва за произхода на града, историята и

В нея създателят споделя за произхода на града, историята и връзката с Гърция. Освен красивите фотографии текстът придвижва читателя с невероятните си облици в думи там на брега на пристанището, при риболовците, до белите лодки и уханието на соленото море.

„ Кацнал на каменист полуостров, остарелият град на Созопол припомня на гнездо от камъни и дърво. Солидните фамилни къщи, реставрираните градски стени и издържалите на времето скали придават чувство, че сме скрити зад дебела цитадела. Но там, където това антично населено място е обърнато на запад, към дребния остров Свети Кирик, Созопол обгръща с гостоприемни ръце естественото си пристанище, предлагайки на моряците сигурен кей по този сектор от черноморското крайбрежие. “, продължава публикацията за античния ни морски град английската медия.

 

По-надолу създателят предлага малко история и данни за Созопол, както и малко модерна информация.

 

„ Днес градът е един от най-популярните курорти в България със средновековни църкви и необятни пясъчни плажове. Но точно това пристанище е първото, което е довело пътуващите антични гърци в Созопол преди повече от 2500 години. Съвременното име на града произлиза от гръцката дума „ Град на спасението “, само че през първото хилядолетие пр.н.е. той се е наричал Аполония Понтика (Аполон на Черно море) по името на великия гръцки господ на слънцето Аполон.

 

Аполония Понтика се трансформира в многолюден пристанищен град със забележителен храм на Аполон и 13-метрово бронзово изображение на бога. По отношение на древногръцките скулптури той отстъпва по размери единствено на Родоския исполин, едно от седемте чудеса на античния свят. Известна в цялото Източно Средиземноморие, гигантската скулптура на Аполония Понтика, участвала върху монетите на града и в последна сметка била открадната от римляните “, написа още в материала за курортния ни град Би Би Си.

 

Трудно да си представим заплахите, които крие плаването в Черно море. Но както за античните, по този начин и за актуалните мореплаватели този регион може да бъде подъл, споделя пред медията Найден Прахов, шеф на Центъра за подводна археология в Созопол.

„ Това е опасен маршрут за корабоплаване, поради южните ветрове в Черно море. Това е първото безвредно пристанище сред Босфора и Стара планина “, изясни специалистът.

Прахов споделя още, че в древността входът към пристанището е минавал през стеснен отвор в северния край, който в този момент е затворен с вълнолом. Не е било елементарно да се премине по него, само че един път влезнали вътре, корабите са били в сигурност, приютени сред полуострова и остров Свети Кирик.

„ Това е повода признакът на Аполония Понтика да е котвата “, прибавя Прахов с усмивка.

 

Резултатът е пълен пласт от това, което в миналото е било отпадък - най-много хиляди части счупена керамика, от утилитарни буркани до тънко изрисувани чаши за пиянство - само че в този момент е скъп източник на информация и доказателства за едно от най-големите пристанища на античното Черно море.

 

Аполония Понтика е учредена от гърци от Милет, в този момент в Западна Турция, през 610 година пр.н.е. Те са били пионери в голямото придвижване на хора и хрумвания - развой, описван от някои като „ гръцка колонизация “, траял от VIII до VI в. пр.н.е., при който са основани десетки, в случай че не и стотици селища по Средиземноморието и Черно море - на запад до Южна Испания и на изток до Грузия, написа още в публикацията на Би Би Си.

Аполония Понтика е една от първите такива колонии в Черно море.

 

Безопасността на нейното пристанище изиграва съществена роля за превръщането на морето, известно в миналото на гърците като Pontos Axeinos, или „ негостоприемно море “, в Pontos Euxeinos, или „ гостоприемно “. Но гърците не идват в една пуста земя. В тази част на света живеели траките - мощна и уверена в себе си цивилизация.

 

Търговията сред локалното население и гръцките заселници била в основата на растежа и просперитета на града: в подмяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от локалните мини гърците донасяли търсени артикули от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино.

 

По време на разкопките локалните археолози даже са разкрили стъклено шишенце за парфюм от римския интервал с към момента недокоснат в него маслен мирис.

 

Не е нужно да търсите надалеч, с цел да откриете, че средиземноморското въздействие е към момента живо измежду калдъръмените улички и таверните на брега на морето в Созопол. Местните поданици и посетителите се състезават за най-хубавите маси на пристанището, отрупани с композиция от балканска и гръцка кухня: риба на скара, тарамасалата, миди и саганаки и, несъмнено, постоянно надеждната „ гръцка “ салата.

 

Средиземноморският темперамент на Созопол не е втвърден излишък от от дълго време изгубения античен свят, който Прахов и екипът му толкоз интензивно разкриват. Забележително е, че наред с други черноморски риболовен селища, които водят началото си от гръцки колонии, Созопол остава гръцки говорещ до началото на XX в., до момента в който при обмена на популацията на Балканите множеството от етническите гърци в града напущат домовете си и се реалокират в самата Гърция.

 

Всички граждани на Созопол са горди българи, само че дребен брой фамилии уверено държат и на гръцкото си завещание.

 

„ Трудно е да се отговори на въпроса: „ Кои сме ние? “ или „ Откога сме тук? “. Но всички ние се гордеем с произхода си. Това е, което ни сплотява, че сме от антична Аполония “, споделя Аспасия Порожанова.