В невидимото има смисъл, а музиката е един от смислите

...
В невидимото има смисъл, а музиката е един от смислите
Коментари Харесай

Проф. Коста Костов: Ако не заставаме зад думите си, губим своята идентичност

В невидимото има смисъл, а музиката е един от смислите на живота. Джазът е самият живот... и защото саксофонът е признакът на джаза за мен, саксофонният тон е душата на индивида, на този, който свири. Затова съм извънреден фен на саксофонния джаз. Това показа в предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов пулмологът проф. Коста Костов.

По думите му Майлс Дейвис е един от най-големите философи в джаза. " Нотите са тишината в музиката, а музиката, която свири музикантът, е единствено рамката, която огражда тишината, както споделя джазменът. Това доста добре илюстрира музиката на Майлс, където има доста тишина и малко свирене – свирене, което обаче има тежък, само че доста хубав, доста бездънен акцент върху душата на музиката, върху духовното в музиката, “ уточни той. Според проф. Костов опитът да се направи портретен филм, отдаден на Майлс Дейвис с " Убийте тромпетиста “ (Miles Ahead), не е доста сполучлив. " Не толкоз портретните филми за джазмени ми харесват, харесват ми огромните филми, в които портретът е вътре някъде, само че в действителност концепцията е огромната рамка на кино лентата, “ сподели той и даде образец с " Птицата “ (Bird) на Клинт Истууд, който съгласно него е освен популярен артист и режисьор, само че и доста добър джаз пианист, създател и съавтор на музиката на доста от филмите си, като " Гран Торино “ (Gran Torino), " Момиче за милиони “ (Million Dollar Baby), " Реката на тайните “ (Mystic River) и " Непростимо “ (Unforgiven). " Изключителен човек на изкуството. За мен Истууд е знак на киното. “

Медикът уточни още, че има два кино лентата с джаз музика, които са му обичани, като и двата кино лентата са отдадени на саксофонисти: " Птицата “ е отдаден на Чарли Паркър, а саксофонът е инструментът на Паркър, прочут с прякора Птицата. Другият е " Около среднощ “ (Round Midnight), въодушевен от фамозната комбинация на Телониъс Монк. " Филмът пресъздава живота на двама огромни джазмени: тенорсаксофониста Лестър Йънг и пианиста Бъд Пауъл. А основната роля извършва Декстър Гордън – различен огромен, популярен саксофонист в джаза. “ Друг доста добър филм, отдаден на тази музика, е " Камшичен удар “ (Whiplash). " Този филм би трябвало да се гледа. Гениално осъществяване и на двамата артисти. В този филм излиза наяве каква е ролята на учителя. Учителят, който може да бъде и значително терорист, който може да мачка, да преследва, да унизява, само че във финала поантата на кино лентата демонстрира точно величието на един същински преподавател. “ А в " Ново кино Парадизо “ (Nuovo Cinema Paradiso) има едно необикновено осъществяване на основната тематика на кино лентата от тромпетист от международна големина: Тил Брьонер, добави той.

В българската джаз музика професорът отличи като доста добър музикант Живко Петров. " Когато приказвам за джаз и българско кино, преди всичко желая да загатна неговата пиеса с JP3 " Отвъд плътта “ (Beyond the Flesh), в която има мощна метафора. Това е животът отвън нашата тленност. Това е саундтракът към кино лентата " Плът “ на Димитър Стоянович, “ сподели той и уточни друга своя обичана комбинация на Живко Петров – " A Song “.

За новата си книга " Бяло и черно “, която преди дни излезе от щемпел и е илюстрирана от аниматора, илюстратор и карикатурист Христо Комарницки, пулмологът споделя, че е в нея е бил оптимално прям, тъй като самобитната антология е писана за най-близките му хора. " В тази книга споделям неща, които не бих споделил никому на висок глас. Затова съм ги споделил в тази книга, тъй като звучат малко по-различно. Съществените знаци в книгата са: Бургас и музиката, красивата кирилица, моите обичани персони, живи и мъртви, моите учители в живота. Това са знаци, на които аз доста държа. И най-важният знак вътре съм аз, подобен, какъвто съм. Няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като в случай че ние не сме това, което споделяме, губим еднаквост, не сме единосъщи. При хората би трябвало да има естетика, с цел да има достолепие сред мисъл, говорене и деяние. Мисля, че в тази книга съм опитал да осъществя тази естетика. “

Проф. Костов е създател и на предговора на книгата " Гиганти в джаза “, която ще показа дружно с проф. Стоян Атанасов на 14 август на джаз фестивала " Джаз в Бургас “ в рубриката " Книги на плажа “ от 19.00 ч. във " Флора Бургас “.
Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР