Подсладител, който е в кухнята на всеки българин, може да лекува рак?
В непредвиден поврат в битката против рака, елементарни кухненски бактерии и растение, известно най-много с подслаждането на чай, биха могли един ден да оказват помощ в лекуването на едно от най-смъртоносните болести на човечеството, сочат нови проучвания, написа The Independent .
Група учени в Япония откриха, че ферментиралата стевия, растение, постоянно употребявано като подсладител без калории, може да има завладяващи противоракови свойства. Въпреки че тези открития са ранни и се нуждаят от доста повече проучвания, те загатват за евентуална бъдеща роля на стевията в битката с рака на панкреаса.
Ракът на панкреаса остава един от най-трудните за лекуване типове рак.
Симптомите нормално се появяват едвам откакто заболяването се е популяризирала, а стандартните лечения като химиотерапията рядко водят до изцеление. Перспективите са мрачни: по-малко от 10% от пациентите оцеляват пет години след слагане на диагнозата.
Тази незабавна потребност от по-ефективни и по-малко токсични лекувания е предиздвикала откривателите да изследват съединения на растителна основа. Много химиотерапевтични медикаменти, употребявани през днешния ден, имат ботанически генезис – в това число паклитаксел, получен от кората на тихоокеанския тис, и винкристин, получен от мадагаскарската зеленика – предлагайки потвърден път за разкриване на нови средства за битка с рака.
Стевията, листно растение, произхождащо от Южна Америка, е необятно известна с естествената си наслада. Тя е познато наличие по рафтовете на супермаркетите, само че малко на брой я считат за лечебно растение.
Листата на стевия са богати на биоактивни съединения, някои от които са посочили индикации за противоракова и антиоксидантна интензивност в предходни проучвания. Предизвикателството е било преодоляването на този капацитет, защото неферментиралите екстракти от стевия са единствено едва ефикасни в лабораторни условия, постоянно изискващи високи дози, с цел да повлияят на раковите кафези.
Тук идва на помощ ферментацията. Известна със основаването на кисело мляко, кимчи и самун с мая, ферментацията е повече от кулинарна техника. Това е форма на микробна алхимия, която може да трансформира растителните съединения в нови, биоактивни молекули.
Изследователи от университета в Хирошима задават елементарен, само че новаторски въпрос: Ами в случай че стевията се ферментира с верните бактерии? Те опитват със вариант, наименуван Lactobacillus plantarum SN13T, родственик на бактерия, постоянно срещана във ферментиралите храни. Ферментацията създава съединяване, наречено метилов естер на хлорогенова киселина (CAME), което демонстрира доста по-силни противоракови резултати от суровия дестилат от стевия.
В лабораторни проби, ферментиралият дестилат от стевия е предизвикал гибелта на ракови кафези на панкреаса в огромен брой, само че е оставил здравите бъбречни кафези значително невредими. По-нататъшен разбор разкри, че CAME е виновен за този резултат. Той работи, като блокира раковите кафези в избрана фаза от виталния им цикъл, предотвратявайки размножаването им и като задейства апоптоза, натурален развой, при който клетките се самоунищожават, когато са развалени или към този момент не са нужни.
CAME наподобява трансформира генетичното програмиране на раковите кафези. Той задейства гени, които предизвикват клетъчната гибел, като по едно и също време с това потиска тези, които оказват помощ на раковите кафези да порастват и да оцеляват. Този двоен удар забавя прогресията на рака и предизвиква злокачествените кафези да се самоубиват.
Група учени в Япония откриха, че ферментиралата стевия, растение, постоянно употребявано като подсладител без калории, може да има завладяващи противоракови свойства. Въпреки че тези открития са ранни и се нуждаят от доста повече проучвания, те загатват за евентуална бъдеща роля на стевията в битката с рака на панкреаса.
Ракът на панкреаса остава един от най-трудните за лекуване типове рак.
Симптомите нормално се появяват едвам откакто заболяването се е популяризирала, а стандартните лечения като химиотерапията рядко водят до изцеление. Перспективите са мрачни: по-малко от 10% от пациентите оцеляват пет години след слагане на диагнозата.
Тази незабавна потребност от по-ефективни и по-малко токсични лекувания е предиздвикала откривателите да изследват съединения на растителна основа. Много химиотерапевтични медикаменти, употребявани през днешния ден, имат ботанически генезис – в това число паклитаксел, получен от кората на тихоокеанския тис, и винкристин, получен от мадагаскарската зеленика – предлагайки потвърден път за разкриване на нови средства за битка с рака.
Стевията, листно растение, произхождащо от Южна Америка, е необятно известна с естествената си наслада. Тя е познато наличие по рафтовете на супермаркетите, само че малко на брой я считат за лечебно растение.
Листата на стевия са богати на биоактивни съединения, някои от които са посочили индикации за противоракова и антиоксидантна интензивност в предходни проучвания. Предизвикателството е било преодоляването на този капацитет, защото неферментиралите екстракти от стевия са единствено едва ефикасни в лабораторни условия, постоянно изискващи високи дози, с цел да повлияят на раковите кафези.
Тук идва на помощ ферментацията. Известна със основаването на кисело мляко, кимчи и самун с мая, ферментацията е повече от кулинарна техника. Това е форма на микробна алхимия, която може да трансформира растителните съединения в нови, биоактивни молекули.
Изследователи от университета в Хирошима задават елементарен, само че новаторски въпрос: Ами в случай че стевията се ферментира с верните бактерии? Те опитват със вариант, наименуван Lactobacillus plantarum SN13T, родственик на бактерия, постоянно срещана във ферментиралите храни. Ферментацията създава съединяване, наречено метилов естер на хлорогенова киселина (CAME), което демонстрира доста по-силни противоракови резултати от суровия дестилат от стевия.
В лабораторни проби, ферментиралият дестилат от стевия е предизвикал гибелта на ракови кафези на панкреаса в огромен брой, само че е оставил здравите бъбречни кафези значително невредими. По-нататъшен разбор разкри, че CAME е виновен за този резултат. Той работи, като блокира раковите кафези в избрана фаза от виталния им цикъл, предотвратявайки размножаването им и като задейства апоптоза, натурален развой, при който клетките се самоунищожават, когато са развалени или към този момент не са нужни.
CAME наподобява трансформира генетичното програмиране на раковите кафези. Той задейства гени, които предизвикват клетъчната гибел, като по едно и също време с това потиска тези, които оказват помощ на раковите кафези да порастват и да оцеляват. Този двоен удар забавя прогресията на рака и предизвиква злокачествените кафези да се самоубиват.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ