По чистия път на съзиданието – портрет на художника Ставри Фотев
В негово наличие хем се стопляш, хем на душата ти ѝ става леко и удобно. Пред страничния наблюдаващ незабавно изпъкват високата просвета и маниерите му на благородник, а неговият разсъдък не може да се изплъзне от вниманието на нито един събеседник. Обикновено е бодър и отзивчив, което даже единствено по себе си го прави скъп познайник.
Солиден, само че не и отегчително сериозен; крепко тяло с къдрава коса и сияйна, повличаща към диалог усмивка; оставя усещане за непоклатимост и за човек, на който можеш да имаш доверие; дали е по този начин корав в правилата си? И какво дава сили на хора като него да устоят на лековатите изкушения на съвремието – като повърхностното мислене, апатията или откровената ненавист?
Това е Ставри Фотев. Роден е през 1974 година в Пазарджик, само че отраства в чудния – в спомените му – град Белово. Малкото градче е ситуирано в правата сред София и Пловдив и разполага с впечатляващи естествени дадености – това е място, на което се пресичат планините Рила, Родопи и Средна гора и през което текат реките Марица и Яденица… Наоколо се простират градовете Пазарджик, Пловдив и Велинград, и се усеща изобилието от водни запаси и плодородни почви. Допускам, че точно естественото благосъстояние и заобикалящата го хубост забъркват у него онази магическа примес, от която години по-късно се ражда художникът Ставри Фотев. Освен това още тогава – в ранното му детство – историята и традициите на Белово зареждат нестихващия и през днешния ден интерес на мъжа към минало, знание и нематериалност.
А другояче – детство като детство: безгрижието и спокойствието на осемдесетте, свободните игри, приятелите. Пълноценни игри и радостни мемоари – тогава всичко се случва с лекост като във чудо. Немалко месеци момчето прекарва и на морето, тъй като татко му е родом от Бургаско.
„ Рисувам откогато се помня “, споделя той, когато приказваме за детството му. Ставри стартира пътя си на художник с рисунки на животни и динозаври. В първите класове на учебното заведение близки и учители го ангажират с по-сериозни занимания с изобразяване и момчето стартира да взе участие в пленери и състезания. Това са времена на периодически асамблеи и начинания, в които младите гении получават опция за изява. След това, в малко по-горните класове, в часовете по изобразяване той се среща с живописта, графиката и иконописта, паралелно до наложителното изобразяване с молив, туш, въглен и креда.
Когато приключва осми клас и настъпва време за кандидатстване в междинните учебни заведения, Ставри е подложен пред опцията да продължи образованието си в Художествената гимназия в Казанлък, само че концепцията по този начин и не съумява да го омае задоволително и младежът постъпва в гимназията на Белово. Заниманията с изобразително изкуство не престават под управлението на художника Крум Бумбаров – учителя по изобразяване, към който Ставри и в този момент таи благодарност.
Математиката също се отдава на момчето и той – откакто приключва гимназия – кандидатства в Лесотехническия университет, компетентност Ландшафтна архитектура. Разминава се със студентската пейка поради няколко стотни в триумфа на изпитите. И влиза в казарма.
За което не съжалява – тъй като там минава през една от значимите школи в живота си. Службата в танковата бригада го научава да се грижи за себе си и да се бори за триумфа си, а това, както знаем, са скъпи качества. След радиотелеграфическата си работа в казанлъшкото казармено отделение, където апропо съумява да се яви и на конкурс за план на боен герб, през 1994 година се уволнява и сполучливо записва висше обучение в мечтаната компетентност.
Кандидат-студентските дни на Ставри не отстъпват на еуфоричното въодушевление на футболните ентусиасти, които тогава наблюдават Световното състезание. А и студентството му не пада по-долу от присъщото младежко престояване в Студентски град – радостни дни, диви купони и безконечен празник. Лишен от заболели упоритости – да стане популярен художник или популярен проектант – Ставри Фотев, като един същински балансиран Телец, се отдава на ландшафтната архитектура – специалността, която и през днешния ден практикува с плам. Биологията го вълнува от дете, а оттова евентуално произлиза и любовта му към природата въобще. Освен ботаника и дендрология, цветарство, паркоустройство, дизайн на градската среда, в университета учи и много по-сложни механически и строителни дисциплини, което не му основава компликации.
Като значими проблеми свързани с този поминък през днешния ден Ставри Фотев отбелязва неразумното застрояване и презастрояване като метод за облага, което „ краде “ от надлежно нужните зелени площи, както и пестенето на средства от вложителите, когато се стигне до осъществяване на утвърдените планове. Той е засадил не едно дърво в живота си, тъй че на дейната му позиция на жител, паралелно до дипломата от ЛТУ, може да се разчита. „ Ландшафтният проектант е като художник, който рисува със зеленина - основава жив пейзаж, жива картина, която се развива във времето и пространството “, отбелязва експертът.
И защото и в двете области има творчество, а паралелното им упражняване обезпечава многообразие, Ставри живее в баланс. Това, което не му доближава, евентуално го води напред с безстрашие.
Предпочита да работи с акварел, тъй като това е доста ефирна и лека техника, въпреки и в това време да е доста прецизна и сложна. „ При акварела имаш право доста малко да бъркаш поправимо – сбъркаш ли, почваш на чисто. Колкото и да е сложна обаче, тази техника за мен е доста чаровна – харесва ми по какъв начин светлината се разлива. Иконописта се приближава до акварела – може би по това, че обликът би трябвало един тип да прозира; въпреки всичко иконата символизира божието наличие. Трябва да се придаде невещественост на облика, светлината да струи от него, а това и при иконите, и при акварела се реализира деликатно посредством плавни преливания и бликове. “
Като художник в биографията му доминират доста взаимни изложения с други създатели, само че сред 16 и 25 май т.г. ще имаме опцията да разгледаме акварели и икони от Ставри Фотев в пространството за просвета и изкуство The Art Foundation в София – независима галерия на родени от пътешествията творби. Ето какво още споделя той за тематиката на изложбата:
„ В изложбата има обвързване на иконите с акварелните пейзажи, които демонстрирам. Тематично и смислово. Работите ми са разследване от пътуванията ми през последните години и въобще от пътя, който пропътувам – като човек и като художник. Затова и я кръстих „ По пътя “ – пътя като странствуване и пътя на духовно търсене и съзряване. Ходя по планини, реки и върхове. Бях на Атон, в Зографския манастир, из българските манастири и замъци. Обикалях из Родопите и Странджа, посетих тракийските светилища – от Белинташ, през Кърджали, Перперикон и крепостта Моняк, до Татул и Мишкова равнища, Бегликташ. Обикалял съм в Италия, Гърция, Македония, Сърбия. Скицирам местата, на които вървя, а от време на време и фотографирам, и след това рисувам.
Относно рисуването на икони – мисля, че всеки в една или друга степен има вяра в нещо. Не мога да кажа, че съм надълбоко набожен, само че съм православен християнин – баба ми ме закърми по този начин, беше доста набожна, дядо ми е бил послушник на Атон, кръщаван съм скрито през комунизма. Чел съм ерминиите и се удивлявам на зографите. Изконната българска вяра още от времето на Първото българско царство е християнството и считам, че то е едно от нещата, което ни е съхранило като народ през вековете. “
Ставри Фотев е създател на кориците на няколко от книгите на Ивайло Гогов. Обича да чете и чете доста – от дребен до момента. Харесва Селин, Маркес, Селинджър, Ремарк и други международни създатели. Обича и лирика. С любознание разпростира и историческите томове, а човек елементарно вижда ерудицията му във връзка с история и география. Сред огромните имена на български художници, на които се възхищава, са Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Иван Милев, Станислав Доспевски, Владимир Димитров – Майстора, като не пропуща да спомене и обстоятелството, че всеки от международните художници, от Ренесанса до модернизма, е оставил по нещо у него.
Едно от нещата, които го отличават от всеобщия човек, от поп културата и от пошлите порядки в обществото, е това, че той не търси скандал и не преследва концепцията, че за креативност е належащо проваляне с алкохол или опиати, както се случва постоянно с артистите. Ставри е избрал съзиданието като философия и метод на живот. И таман съзиданието му носи чистотата и извисеността, които откриваме при него.
Да си пожелаем повече непорочност като неговата. И повече смисъл по пътя.
Солиден, само че не и отегчително сериозен; крепко тяло с къдрава коса и сияйна, повличаща към диалог усмивка; оставя усещане за непоклатимост и за човек, на който можеш да имаш доверие; дали е по този начин корав в правилата си? И какво дава сили на хора като него да устоят на лековатите изкушения на съвремието – като повърхностното мислене, апатията или откровената ненавист?
Това е Ставри Фотев. Роден е през 1974 година в Пазарджик, само че отраства в чудния – в спомените му – град Белово. Малкото градче е ситуирано в правата сред София и Пловдив и разполага с впечатляващи естествени дадености – това е място, на което се пресичат планините Рила, Родопи и Средна гора и през което текат реките Марица и Яденица… Наоколо се простират градовете Пазарджик, Пловдив и Велинград, и се усеща изобилието от водни запаси и плодородни почви. Допускам, че точно естественото благосъстояние и заобикалящата го хубост забъркват у него онази магическа примес, от която години по-късно се ражда художникът Ставри Фотев. Освен това още тогава – в ранното му детство – историята и традициите на Белово зареждат нестихващия и през днешния ден интерес на мъжа към минало, знание и нематериалност.
А другояче – детство като детство: безгрижието и спокойствието на осемдесетте, свободните игри, приятелите. Пълноценни игри и радостни мемоари – тогава всичко се случва с лекост като във чудо. Немалко месеци момчето прекарва и на морето, тъй като татко му е родом от Бургаско.
„ Рисувам откогато се помня “, споделя той, когато приказваме за детството му. Ставри стартира пътя си на художник с рисунки на животни и динозаври. В първите класове на учебното заведение близки и учители го ангажират с по-сериозни занимания с изобразяване и момчето стартира да взе участие в пленери и състезания. Това са времена на периодически асамблеи и начинания, в които младите гении получават опция за изява. След това, в малко по-горните класове, в часовете по изобразяване той се среща с живописта, графиката и иконописта, паралелно до наложителното изобразяване с молив, туш, въглен и креда.
Когато приключва осми клас и настъпва време за кандидатстване в междинните учебни заведения, Ставри е подложен пред опцията да продължи образованието си в Художествената гимназия в Казанлък, само че концепцията по този начин и не съумява да го омае задоволително и младежът постъпва в гимназията на Белово. Заниманията с изобразително изкуство не престават под управлението на художника Крум Бумбаров – учителя по изобразяване, към който Ставри и в този момент таи благодарност.
Математиката също се отдава на момчето и той – откакто приключва гимназия – кандидатства в Лесотехническия университет, компетентност Ландшафтна архитектура. Разминава се със студентската пейка поради няколко стотни в триумфа на изпитите. И влиза в казарма.
За което не съжалява – тъй като там минава през една от значимите школи в живота си. Службата в танковата бригада го научава да се грижи за себе си и да се бори за триумфа си, а това, както знаем, са скъпи качества. След радиотелеграфическата си работа в казанлъшкото казармено отделение, където апропо съумява да се яви и на конкурс за план на боен герб, през 1994 година се уволнява и сполучливо записва висше обучение в мечтаната компетентност.
Кандидат-студентските дни на Ставри не отстъпват на еуфоричното въодушевление на футболните ентусиасти, които тогава наблюдават Световното състезание. А и студентството му не пада по-долу от присъщото младежко престояване в Студентски град – радостни дни, диви купони и безконечен празник. Лишен от заболели упоритости – да стане популярен художник или популярен проектант – Ставри Фотев, като един същински балансиран Телец, се отдава на ландшафтната архитектура – специалността, която и през днешния ден практикува с плам. Биологията го вълнува от дете, а оттова евентуално произлиза и любовта му към природата въобще. Освен ботаника и дендрология, цветарство, паркоустройство, дизайн на градската среда, в университета учи и много по-сложни механически и строителни дисциплини, което не му основава компликации.
Като значими проблеми свързани с този поминък през днешния ден Ставри Фотев отбелязва неразумното застрояване и презастрояване като метод за облага, което „ краде “ от надлежно нужните зелени площи, както и пестенето на средства от вложителите, когато се стигне до осъществяване на утвърдените планове. Той е засадил не едно дърво в живота си, тъй че на дейната му позиция на жител, паралелно до дипломата от ЛТУ, може да се разчита. „ Ландшафтният проектант е като художник, който рисува със зеленина - основава жив пейзаж, жива картина, която се развива във времето и пространството “, отбелязва експертът.
И защото и в двете области има творчество, а паралелното им упражняване обезпечава многообразие, Ставри живее в баланс. Това, което не му доближава, евентуално го води напред с безстрашие.
Предпочита да работи с акварел, тъй като това е доста ефирна и лека техника, въпреки и в това време да е доста прецизна и сложна. „ При акварела имаш право доста малко да бъркаш поправимо – сбъркаш ли, почваш на чисто. Колкото и да е сложна обаче, тази техника за мен е доста чаровна – харесва ми по какъв начин светлината се разлива. Иконописта се приближава до акварела – може би по това, че обликът би трябвало един тип да прозира; въпреки всичко иконата символизира божието наличие. Трябва да се придаде невещественост на облика, светлината да струи от него, а това и при иконите, и при акварела се реализира деликатно посредством плавни преливания и бликове. “
Като художник в биографията му доминират доста взаимни изложения с други създатели, само че сред 16 и 25 май т.г. ще имаме опцията да разгледаме акварели и икони от Ставри Фотев в пространството за просвета и изкуство The Art Foundation в София – независима галерия на родени от пътешествията творби. Ето какво още споделя той за тематиката на изложбата:
„ В изложбата има обвързване на иконите с акварелните пейзажи, които демонстрирам. Тематично и смислово. Работите ми са разследване от пътуванията ми през последните години и въобще от пътя, който пропътувам – като човек и като художник. Затова и я кръстих „ По пътя “ – пътя като странствуване и пътя на духовно търсене и съзряване. Ходя по планини, реки и върхове. Бях на Атон, в Зографския манастир, из българските манастири и замъци. Обикалях из Родопите и Странджа, посетих тракийските светилища – от Белинташ, през Кърджали, Перперикон и крепостта Моняк, до Татул и Мишкова равнища, Бегликташ. Обикалял съм в Италия, Гърция, Македония, Сърбия. Скицирам местата, на които вървя, а от време на време и фотографирам, и след това рисувам.
Относно рисуването на икони – мисля, че всеки в една или друга степен има вяра в нещо. Не мога да кажа, че съм надълбоко набожен, само че съм православен християнин – баба ми ме закърми по този начин, беше доста набожна, дядо ми е бил послушник на Атон, кръщаван съм скрито през комунизма. Чел съм ерминиите и се удивлявам на зографите. Изконната българска вяра още от времето на Първото българско царство е християнството и считам, че то е едно от нещата, което ни е съхранило като народ през вековете. “
Ставри Фотев е създател на кориците на няколко от книгите на Ивайло Гогов. Обича да чете и чете доста – от дребен до момента. Харесва Селин, Маркес, Селинджър, Ремарк и други международни създатели. Обича и лирика. С любознание разпростира и историческите томове, а човек елементарно вижда ерудицията му във връзка с история и география. Сред огромните имена на български художници, на които се възхищава, са Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Иван Милев, Станислав Доспевски, Владимир Димитров – Майстора, като не пропуща да спомене и обстоятелството, че всеки от международните художници, от Ренесанса до модернизма, е оставил по нещо у него.
Едно от нещата, които го отличават от всеобщия човек, от поп културата и от пошлите порядки в обществото, е това, че той не търси скандал и не преследва концепцията, че за креативност е належащо проваляне с алкохол или опиати, както се случва постоянно с артистите. Ставри е избрал съзиданието като философия и метод на живот. И таман съзиданието му носи чистотата и извисеността, които откриваме при него.
Да си пожелаем повече непорочност като неговата. И повече смисъл по пътя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ