Историята на един обикновен шофьор, която доказва, че честни хора все още се раждат
В негласния етикет на водачите има правила, които мнозина абсолютно съблюдават. Съгласете се, толкоз е прелестно да срещнеш небезразличен човек на пътя: оня, който ще ти направи път, когато доста ти трябва; оня, който ще те предизвести за катаджии; оня, който ще спре, с цел да помогне, когато нещо ти се е развалило.
Когато срещнеш такива водачи, започваш да си мислиш, че съответните хора зад кормилото въпреки всичко не са толкоз малко.
И тук идва днешната ни история, която я описа човек с богат опит на водач.
Наскоро бързах за работа, закъснявах за значимо заседание. Седнах в колата, възпламених я, стартирам да напущам паркинга. Заглеждам се в телефона си, който ми звъни, евентуално, за петнадесети път. Не пресметнах добре завоя и закачих различен автомобил. " Проклет ден ", крещя си.
про себя.
Излизам и виждам вредите. Виждам, че не е доста зле: има дребна хлътналост, а боята, естествено, е издраскана.
Междувременно ужасно доста закъснявам, телефонът ми продължава да звъни, работи ми на нервите. Разбирам, че да очаквам водача не мога. Мозъкът ми незабавно стартира да брои разновидности. Връщам се в колата, взимам си бележника, късам лист и стартирам да пиша.
Пиша си името, разказвам като цяло обстановката. Отделно разказвам в резюме вредите. В последна сметка пиша опрощение и моя телефонен номер.
Вадя 5000 рубли, деликатно ги поставям в сгънатия лист. Промушвам листа през процепа на прозореца на водача и виждам по какъв начин той пада на седалката му. Сега съвестта ми е чиста, в случай че има нещо - ще позвъни.
Минават няколко дни. Работа, къща, грижи - изобщо съм не запомнил за случая. И внезапно идва СМС. Гледам: на сметката ми са пристигнали 1000 рубли...
След няколко минути идва и обяснението: " Боядисах, парите стигнаха. Благодаря за честността, Константин. Останалото връщам ",
Помня, че през целия ден вървях и се усмихвах.
Тази история за следващ път потвърждава, че солидарността сред водачите въпреки всичко съществува и по пътищата въпреки всичко има много естествени хора.
Превод и редакция: БЛИЦ
Когато срещнеш такива водачи, започваш да си мислиш, че съответните хора зад кормилото въпреки всичко не са толкоз малко.
И тук идва днешната ни история, която я описа човек с богат опит на водач.
Наскоро бързах за работа, закъснявах за значимо заседание. Седнах в колата, възпламених я, стартирам да напущам паркинга. Заглеждам се в телефона си, който ми звъни, евентуално, за петнадесети път. Не пресметнах добре завоя и закачих различен автомобил. " Проклет ден ", крещя си.
про себя.
Излизам и виждам вредите. Виждам, че не е доста зле: има дребна хлътналост, а боята, естествено, е издраскана.
Междувременно ужасно доста закъснявам, телефонът ми продължава да звъни, работи ми на нервите. Разбирам, че да очаквам водача не мога. Мозъкът ми незабавно стартира да брои разновидности. Връщам се в колата, взимам си бележника, късам лист и стартирам да пиша.
Пиша си името, разказвам като цяло обстановката. Отделно разказвам в резюме вредите. В последна сметка пиша опрощение и моя телефонен номер.
Вадя 5000 рубли, деликатно ги поставям в сгънатия лист. Промушвам листа през процепа на прозореца на водача и виждам по какъв начин той пада на седалката му. Сега съвестта ми е чиста, в случай че има нещо - ще позвъни.
Минават няколко дни. Работа, къща, грижи - изобщо съм не запомнил за случая. И внезапно идва СМС. Гледам: на сметката ми са пристигнали 1000 рубли...
След няколко минути идва и обяснението: " Боядисах, парите стигнаха. Благодаря за честността, Константин. Останалото връщам ",
Помня, че през целия ден вървях и се усмихвах.
Тази история за следващ път потвърждава, че солидарността сред водачите въпреки всичко съществува и по пътищата въпреки всичко има много естествени хора.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ