Амбициозният план на НАСА да спаси света от изригването на супервукана под Yellowstone
В недрата на земята под националния парк " Yellowstone " в Съединени американски щати се намира голяма камера с магма. Магмата и вулканичните дейности са виновни за гейзерите и горещите извори в региона, които вършат парка една от най-големите естествени забележителности в Съединени американски щати.
Според учените от НАСА обаче тези белези вещаят нещо друго - под парка " Yellowstone " се намирала една от най-големите естествени закани, които слага под въпрос бъдещето битие на цялото човечество. Под парка има супервулкан!
След като учените от НАСА схващат за действителната опасност, организацията стартира да търси решение - какво може да се направи, в случай че супервулканът се разсъни и сложи под риск бъдещето на цивилизацията ни, осведоми БиБиСи.
Браян Уилкокс работи в лаборатория за реактивни мотори в Технологичния институт в Калифорния. Той е бил и част от съвещателен съвет в НАСА по планетарна отбрана, изследващ отбраната на Земята от метеорити и комети. " По време на това изследване стигнах до извода, че опасността от изригването на супервулкан е доста по-голяма от това на Земята да падне метеорит или комета ", изяснява Уилкокс.
На планетата ни има към 20 известни супервулканa. Средно един път на 100 000 години на Земята има съществено изригване на подобен вулкан.
Проблемът пред човечеството идва от това, че големите количества пушек и дим могат да провокират вулканична зима - пушекът обгръща атмосферата на планетата и не позволява слънчевите лъчи. Основният проблем на хората тогава ще бъде обвързван с препитанието и отоплението. През 2012 година Организация на обединените нации прави изследване, съгласно което в случай че настъпи сходна вулканична зима, запасите от храна на Земята ще стигнат за малко повече от 70 дни.
След като разгледали казуса, учените от НАСА стигнали до извода, че най-логичното решение следва да бъде супервулканът да бъде охладен. Според учените генерирането на топлота и летливи газове в земните глъбини под парка рано или късно ще доближи лимита си и тогава детонацията ще бъде неизбежна.
Според НАСА в случай че не се откри метод огромното количество генерирана топлота да се изведе от вулкана, може и да не се стига да гърмеж. Към момента към 60-70% от топлината минава през пукнатини и се охлажда от водата в парка. Според учените от НАСА е задоволително топлопреминаването да се усили с малко, с цел да се избегне детонация, която може да има пагубни последици. Въпросът е по какъв начин?
Източник:
Първата опция - да се усили количеството на водата в супервулкана. Но, видяно на практика, ангажирането и убеждаването на политиците в нуждата от сходна самодейност звучи необикновено.
Според Уилкокс може да се потърси решение в построяването на огромен аквадукт в планинските региони на парка. Тази алтернатива обаче била доста скъпа и изисквала огромен потенциал от воден запас. " Хората имат обезверена потребност от вода по целия сват. Проект като този, в който водата се употребява само за охлаждането на супервулкан, звучи много спорно ", добавя ученият.
Вместо това от НАСА са замислили напълно друг проект. Втората опция съгласно тях е да се пробие 10-километрова дупка надолу в супервулкана и посредством нея да се изпомпва водата под високо налягане. След това водата ще циркулира и ще се охлажда. Водата ще се връща във вулкана при температура от 35 градуса по Целзий, извличайки топлината от вулкана. Така със всяка циркулация вулканът щял да се охлажда. Този план ще коства на Съединени американски щати към 3.46 милиарда $. Този план можел да се съчетае и с построяването на електроцентрала, която да зарежда целия регион с електричество доста години напред.
Източник:
Според Уилкокс обаче пробиването на такава дупка в супервулкан не е лесна работа. Има риск по този метод да се задейства изригването, а задачата на целия план е точно това да се предотврати.
" Най-важното е да не създадем повече провали. Ако пробием дупката в горната част на камерата с магма и се опитаме да я охладим оттова, това би било доста рисковано. По този метод " капачката " на магмената камера ще стане по-крехка и може да се счупи ". Всичко това би довело да изригването на вулкана.
Решението на този проблем Уилкокс вижда в това камерата с магма да бъде пробита изпод, започвайки отвън границите на Националния парк " Yellowstone ". По този метод топлината ще се извлича от долната страна на камерата с магма и няма да има възможност тягата да доближи и да унищожи върха ( " капачката " ) на камерата, което е най-притеснително.
Осъществяването на подобен план обаче изисква време. Много време. Уилкокс признава, че приживе мозъците зад този план в никакъв случай няма да схванат дали подхванатите работи са сполучливи и дали в действителност охлаждането ще забави или предотврати експлоадирането на вулкана.
Охлаждането на супервулкана щяло да става с по един метър годишно. Докато вулканът стане една студена канара ще би трябвало да изминат десетки хиляди години. Макар и да не е нужно магмата под парка да замръзва, с цел да се доближи до точката, в която вулканът не съставлява заплаха за човечеството, няма никаква гаранция, че напъните ще бъдат сполучливи. Първите явни резултати щели да бъдат ясни след стотици, а може би и хиляди години.
Източник:
В общ проект обаче предотвратяването на злополука с такива мащаби оправдава сходен дълготраен план, споделя Уилкокс. " С подобен план се дава началото на процеса. Главната настояща изгода в всекидневието ни ще бъде огромното количество електричество, което ще се създава ", добави ученият.
Учените от НАСА са сигурни, че сходен проект може да се приложи за всеки деен супервулкан в света. Изследователите се надяват и че сходни проекти ще насърчат бъдещи полемики по тематиката, които могат да допринесат за по-практични диспути за справяне със опасността.
По думите на Уилкокс хората са реагирали на концепцията за отбрана от супервулкан по същия метод, по който са реагирали и за концепцията за избавяне на планетата от метеорит за първи път. Според ученият преди години хората си мислили, че човечеството не е узряло задоволително, с цел да измисли метод за предотвратяването на опасността от метеорит. Но се оказало, че казусът имал инженерно решение, което да накара метеоритите да пропущат Земята. Решението се оказало елементарно, макар мнението на хората.
В този случай, както и когато става въпрос за супервулкан, решението изисква международната научна общественост да влага и насърчи " огромните мозъци " да потърсят решение. " Колкото по-рано, толкоз по-добре ", акцентира Уилкокс.
Супервулканът, намиращ се под националния парк " Yellowstone " в Съединени американски щати, изригва почти на 600 000 години. От последното му изригване до в този момент са минали към 600 000 години. " Може би би трябвало да седнем, да си помислим и да си вземем поука ", заключи Браян Уилкокс.
Според учените от НАСА обаче тези белези вещаят нещо друго - под парка " Yellowstone " се намирала една от най-големите естествени закани, които слага под въпрос бъдещето битие на цялото човечество. Под парка има супервулкан!
След като учените от НАСА схващат за действителната опасност, организацията стартира да търси решение - какво може да се направи, в случай че супервулканът се разсъни и сложи под риск бъдещето на цивилизацията ни, осведоми БиБиСи.
Браян Уилкокс работи в лаборатория за реактивни мотори в Технологичния институт в Калифорния. Той е бил и част от съвещателен съвет в НАСА по планетарна отбрана, изследващ отбраната на Земята от метеорити и комети. " По време на това изследване стигнах до извода, че опасността от изригването на супервулкан е доста по-голяма от това на Земята да падне метеорит или комета ", изяснява Уилкокс.
На планетата ни има към 20 известни супервулканa. Средно един път на 100 000 години на Земята има съществено изригване на подобен вулкан.
Проблемът пред човечеството идва от това, че големите количества пушек и дим могат да провокират вулканична зима - пушекът обгръща атмосферата на планетата и не позволява слънчевите лъчи. Основният проблем на хората тогава ще бъде обвързван с препитанието и отоплението. През 2012 година Организация на обединените нации прави изследване, съгласно което в случай че настъпи сходна вулканична зима, запасите от храна на Земята ще стигнат за малко повече от 70 дни.
След като разгледали казуса, учените от НАСА стигнали до извода, че най-логичното решение следва да бъде супервулканът да бъде охладен. Според учените генерирането на топлота и летливи газове в земните глъбини под парка рано или късно ще доближи лимита си и тогава детонацията ще бъде неизбежна.
Според НАСА в случай че не се откри метод огромното количество генерирана топлота да се изведе от вулкана, може и да не се стига да гърмеж. Към момента към 60-70% от топлината минава през пукнатини и се охлажда от водата в парка. Според учените от НАСА е задоволително топлопреминаването да се усили с малко, с цел да се избегне детонация, която може да има пагубни последици. Въпросът е по какъв начин?
Източник:
Първата опция - да се усили количеството на водата в супервулкана. Но, видяно на практика, ангажирането и убеждаването на политиците в нуждата от сходна самодейност звучи необикновено.
Според Уилкокс може да се потърси решение в построяването на огромен аквадукт в планинските региони на парка. Тази алтернатива обаче била доста скъпа и изисквала огромен потенциал от воден запас. " Хората имат обезверена потребност от вода по целия сват. Проект като този, в който водата се употребява само за охлаждането на супервулкан, звучи много спорно ", добавя ученият.
Вместо това от НАСА са замислили напълно друг проект. Втората опция съгласно тях е да се пробие 10-километрова дупка надолу в супервулкана и посредством нея да се изпомпва водата под високо налягане. След това водата ще циркулира и ще се охлажда. Водата ще се връща във вулкана при температура от 35 градуса по Целзий, извличайки топлината от вулкана. Така със всяка циркулация вулканът щял да се охлажда. Този план ще коства на Съединени американски щати към 3.46 милиарда $. Този план можел да се съчетае и с построяването на електроцентрала, която да зарежда целия регион с електричество доста години напред.
Източник:
Според Уилкокс обаче пробиването на такава дупка в супервулкан не е лесна работа. Има риск по този метод да се задейства изригването, а задачата на целия план е точно това да се предотврати.
" Най-важното е да не създадем повече провали. Ако пробием дупката в горната част на камерата с магма и се опитаме да я охладим оттова, това би било доста рисковано. По този метод " капачката " на магмената камера ще стане по-крехка и може да се счупи ". Всичко това би довело да изригването на вулкана.
Решението на този проблем Уилкокс вижда в това камерата с магма да бъде пробита изпод, започвайки отвън границите на Националния парк " Yellowstone ". По този метод топлината ще се извлича от долната страна на камерата с магма и няма да има възможност тягата да доближи и да унищожи върха ( " капачката " ) на камерата, което е най-притеснително.
Осъществяването на подобен план обаче изисква време. Много време. Уилкокс признава, че приживе мозъците зад този план в никакъв случай няма да схванат дали подхванатите работи са сполучливи и дали в действителност охлаждането ще забави или предотврати експлоадирането на вулкана.
Охлаждането на супервулкана щяло да става с по един метър годишно. Докато вулканът стане една студена канара ще би трябвало да изминат десетки хиляди години. Макар и да не е нужно магмата под парка да замръзва, с цел да се доближи до точката, в която вулканът не съставлява заплаха за човечеството, няма никаква гаранция, че напъните ще бъдат сполучливи. Първите явни резултати щели да бъдат ясни след стотици, а може би и хиляди години.
Източник:
В общ проект обаче предотвратяването на злополука с такива мащаби оправдава сходен дълготраен план, споделя Уилкокс. " С подобен план се дава началото на процеса. Главната настояща изгода в всекидневието ни ще бъде огромното количество електричество, което ще се създава ", добави ученият.
Учените от НАСА са сигурни, че сходен проект може да се приложи за всеки деен супервулкан в света. Изследователите се надяват и че сходни проекти ще насърчат бъдещи полемики по тематиката, които могат да допринесат за по-практични диспути за справяне със опасността.
По думите на Уилкокс хората са реагирали на концепцията за отбрана от супервулкан по същия метод, по който са реагирали и за концепцията за избавяне на планетата от метеорит за първи път. Според ученият преди години хората си мислили, че човечеството не е узряло задоволително, с цел да измисли метод за предотвратяването на опасността от метеорит. Но се оказало, че казусът имал инженерно решение, което да накара метеоритите да пропущат Земята. Решението се оказало елементарно, макар мнението на хората.
В този случай, както и когато става въпрос за супервулкан, решението изисква международната научна общественост да влага и насърчи " огромните мозъци " да потърсят решение. " Колкото по-рано, толкоз по-добре ", акцентира Уилкокс.
Супервулканът, намиращ се под националния парк " Yellowstone " в Съединени американски щати, изригва почти на 600 000 години. От последното му изригване до в този момент са минали към 600 000 години. " Може би би трябвало да седнем, да си помислим и да си вземем поука ", заключи Браян Уилкокс.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ