Спасяване с хеликоптер - паралелът между хората от властта и гражданите
В неделя вертолет на държавния авиоотряд се притече на помощ на ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева поради счупената й ключица в злополука с кортежа на Националната работа защита (НСО) на пътя сред Шумен и Силистра. Въпреки че й е била оказана здравна помощ в болничното заведение в Шумен, Караянчева беше превозена по въздух до Правителствената болница. На въпрос какво е наложило това шефът на болничното заведение проф. доктор Любомир Спасов сподели: " Никой не може да се ориентира какво е било положението ѝ след злополука, дали има вътрешен кръвоизлив или не. Тук направихме скенер на главата, шийните прешлени. "
Това пояснение породи низ от мнения в обществените мрежи дали огромна болница като тази в Шумен няма скенер, на който същите проучвания да бъдат осъществени също толкоз точно. Коментиращите зададоха и въпроса дали на всички жители в сходна обстановка ще бъде изпратен хеликоптер. Проблемът е, че от три месеца в България няма хеликоптер кола за спешна помощ, който да се употребява за избавителни акции в планините или при произшествия по пътищата. Причината е, че частният притежател на машините " Хели ер " ги продаде след близо пет години опити да получи някаква поддръжка от страната.
Здравният министър Кирил Ананиев изясни специфичното отношение към Караянчева с това, че такава е практиката по протокол за тримата най-важни хора в страната - президент, ръководител на Народното събрание, министър председател.
Две случки незабавно демонстрираха паралела сред хората от властта и жителите.
Планинската избавителна работа заяви за тежка избавителна акция в понеделник вечерта, когато за потърпевша туристка не е бил обезпечен хеликоптер. Ето какво гласи известието й:
" На 16 септември в 17.25 ч при дежурния в база " Банско " на Планинската избавителна работа (ПСС) при БЧК е получен сигнал за потърпевша жена, паднала по североизточния скат на връх Джангал. Веднага стартира избавителна акция, като се взима решение да се търси помощта на хеликоптер. От Централния денонощен пост на ПСС стартира връзка с Министерството на защитата (МО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) за повдигане на хеликоптер за бърза евакуация на потърпевшата. За страдание, сложната процедура и късото време, оставащо до края на светлата част на денонощието, не разрешават излитането на хеликоптера.
След 18.30 ч. избавителната акция продължава единствено като наземна. Мобилизирани са общо 22 планински спасители от отрядите в Банско, Разлог и Добринище. При постигане до потърпевшата в 20.20 ч. са открити черепно-мозъчна контузия, тежки фрактури на долните крака, таз и на горен крак. След оказване на нужната долекарска помощ и последващото мъчно, поради щадящия режим превозване, в 2.00 ч. сутринта на 17 септември, потърпевшата е предадена на екип на Спешна здравна помощ – Разлог. "
ПСС пусна и малко видео от избавителната интервенция:
Издателят Манол Пейков разяснява новината във " Facebook ":
Осем часа и половина за жена с контузия на черепа, тежки фрактури на краката, таза и ръката. От 17.25 ч (когато е подаден сигналът) до 20.00 ч (когато залязва слънцето) времето за политане на хеликоптер, съгласно МО и Министерство на вътрешните работи, явно е " прекомерно малко ".
Междувременно за друга жена със счупена ключица на рамото по пътя Шумен-Силистра хеликоптерът идва начаса. Вярно, било е заран. Но на мен ми се види, че не до часа на денонощието опира работата, ами до о т н о с и т е л н а т а стойност на двата живота, забелязана през очите на тези министерства, дето отпускат хеликоптерите.
Както стана ясно от десетки постове и мнения, водачите от НСО също имат о т н о с и т е л н о виждане за цената на ч у ж д и т е животи. Според (непотвърдени думи на) шофьорката на блъснатата от тях кола (която е пътувала с мъжа и детето си), те са се появили в насрещното с шеметно висока скорост (потвърдено за безчет други случаи от мнозина очевидци, които са ги виждали действие), до момента в който са изпреварвали ТИР в завой (последното е потвърдено).
Иначе съгласно формалната версия въпросната оживяла по знамение лека кола " не съумяла да вземе десен завой, навлязла в насрещното придвижване и се блъснала в кола на НСО ". А главната версия, по която работят проверяващите злополуката, е " лишаване на преимущество на автомобил на Националната работа за защита ".
Докато живеем в страна, в която дейностите на хората имат толкоз условен смисъл, а животите им -- толкоз относителна стойност, се постанова да продължаваме да работим за своя и с т и н с к и 10 ноември.
Сайтът " Хасково прес " осведоми за злополука, при която на потърпевшата не е обезпечена даже кола за спешна помощ до болничното заведение:
" Линейка отхвърли да закара жена със счупена ръка от Ивайловград до Хасково, с претекста, че казусът не бил незабавен. Жената потърпевша тази заран при злополука сред два автомобила на ул. " Капитан Петко Войвода " в Ивайловград. Едната от колите карал брачният партньор й Димитър Пашов, който по данни на очевидци не е виновният лидер.
На мястото на случая пристигнали служители на реда, била извикана и кола за спешна помощ. При първичния обзор на дамата в Спешната помощ в Ивайловград се открило, че има счупена ръка. Необходимо било да се транспортира до Хасково. Линейка до такава степен обаче не й отпуснали, тъй като това не се водел незабавен случай. Медиците посъветвали до Хасково да я закара брачна половинка й.
В същото време мъжът давал показания в полицията. Така или другояче, нито брачният партньор бил в положение да кара до болничното заведение в Хасково, нито фамилията е можело да употребява удареното към този момент возило.
Идентичен е казусът от преди седмица, когато кола за спешна помощ отхвърля да транспортира от Ивайловград до болничното заведение в Хасково дървосекач, потърпевш по време на работа в гората. Линейката пристигнала и отвела мъжа до медицинския пункт в Ивайловград, където установили, че той е със строшен крак. Отказали обаче да го транспортират в Хасково. Тогава с това се наел персонално работодателят му. "
Психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова разяснява във " Facebook ":
Уважаеми публицисти, чакам изявление с прославен професор-ортопед и травматолог, който да обясни нуждата от незабавно превозване от Шумен, както и сложността на лекуването, което е очевидно непостижимо за шуменските медици. Като сътрудник в студиото чакам посетител от държавния пресцентър, който да ни обясни кой е наредил хеликоптера и кой ще заплаща.
С роман за счупената си ключица се включи и композиторът Виктор Стоянов във " Facebook ":
" Когато аз си счупих ключицата преди много години, се случи следното: Ахтопол, безразсъден случай на плажа, примирам, счупена ключица на две, рамото ми се мандахерца свободно. Адска болежка. Отиваме в медицинския пункт в града. Лекарката гледа неразбиращо и ме прати в Бургас. Нито ме превърза, нито нищо. Даде ми аналгин. Линейка - йок. Става късно и едни благи хора оферират да ме закарат. Пристигаме в Бургас през нощта. Тъмни коридори, примигващи неонови лампи - хорър филм. Намираме някакъв несретен кабинет, очаквам два часа. Снимат ме - ключицата на кръст. Предлагат ми на идващия ден да вляза в болничното заведение, само че преди този момент да отида отнякъде да си купя чаршафи, медикаменти, инжекции и така нататък, тъй като болничното заведение нямала опция. Щели да ми заковат счупването, само че трябвало да си набира и пирони/планки за задачата. С последния си разсъдък взех решение да не се оперирам в Бургас и да се прибера в София. Привързаха ме отгоре-отгоре. Ключицата си се мандахерцаше.
Връщам се в Ахтопол, с цел да си взема багажа. Температура, тресчица, спах един–два часа и на сутринта се опитваме да вземем рейс. Отказаха ми да ме вземат непосредствено до София. Няма места. Взимаме рейс до Бургас. На приятелката ми ѝ става неприятно, спирахме рейса няколко пъти, с цел да повръща. Пристигаме в Бургас. Взимаме трен. Тудуф-тудуф. Вагоните се клатят. Клати ми се и ключицата и костите се търкат една в друга. Пия следващия аналгин. Пристигаме късно вечерта в София. Отиваме в " Пирогов ". Чакам 3 часа. Лекарят се оказа готин и ми разправяше по какъв начин тъкмо чете книга за счупени ключици и че съм имал шанс, тъй като някакъв британски лорд паднал от коня си и гушнал букета за секунди. Но пък гибелта била бърза и безболезнена. Засмях се. Двете половини на ключицата ми се потъркаха, само че към този момент не ми пукаше. Превързаха ме супер крепко, с цел да стабилизират фрактурата. Казаха, че безусловно няма потребност да се коват пирони, както предоложиха в Бургас, и ме пуснаха. Един месец ръцете ми бяха като на тиранозавър рекс. Не можех да си почеша носа. Но оцелях. Имам леко пресрещане на костите от срастването, само че не е нещо съдбовно и си пребивавам живота.
И по този начин. Може би стана дълго, само че трябваше да ви го опиша. Защото когато чух за случай, ключица и хеликоптер, си помислих какъв брой хора имат късмет пътят им към избавление и живот да е толкоз къс... "
Самуил Петканов, създателят на уеб страницата " Не!Новините ", разяснява във " Facebook " държанието на НСО на пътя:
" Преди две седмици се случи следното: При Народното събрание, до момента в който добродушно си пъплехме на подобаваща за прекосяване стойка на регулировчика, внезапно пред нас се врязва с хиперскорост джип, от чийто прозорец висеше НСО-гардероб като пияна абитуриентка от прозореца и правеше внезапни сигнали към останалите участници в придвижването да се съобразят. Зад тоз джип имаше още една кола, по-лимузинеста, евентуално с значимата съчка в нея. Много незабавно е трябвало да отиде на работа значимата съчка. По-спешно от останалите хора.
Не разбирам какво постанова всякакви политици да се возят с приоритет и неспазвайки правилника за придвижване. Не избавят безстопанствен живот, не спомагат при бедствени обстановки, а по-скоро основават всекидневно десетки предпоставки за произшествия (колко ли потулени медийно произшествия има и дали в този момент не научаваме, тъй като височайшата госпожа е потърпевша?).
НСО в сегашния си тип е просто държавна работа, която изцяло се държи и наподобява като мутренска защита. "
Това пояснение породи низ от мнения в обществените мрежи дали огромна болница като тази в Шумен няма скенер, на който същите проучвания да бъдат осъществени също толкоз точно. Коментиращите зададоха и въпроса дали на всички жители в сходна обстановка ще бъде изпратен хеликоптер. Проблемът е, че от три месеца в България няма хеликоптер кола за спешна помощ, който да се употребява за избавителни акции в планините или при произшествия по пътищата. Причината е, че частният притежател на машините " Хели ер " ги продаде след близо пет години опити да получи някаква поддръжка от страната.
Здравният министър Кирил Ананиев изясни специфичното отношение към Караянчева с това, че такава е практиката по протокол за тримата най-важни хора в страната - президент, ръководител на Народното събрание, министър председател.
Две случки незабавно демонстрираха паралела сред хората от властта и жителите.
Планинската избавителна работа заяви за тежка избавителна акция в понеделник вечерта, когато за потърпевша туристка не е бил обезпечен хеликоптер. Ето какво гласи известието й:
" На 16 септември в 17.25 ч при дежурния в база " Банско " на Планинската избавителна работа (ПСС) при БЧК е получен сигнал за потърпевша жена, паднала по североизточния скат на връх Джангал. Веднага стартира избавителна акция, като се взима решение да се търси помощта на хеликоптер. От Централния денонощен пост на ПСС стартира връзка с Министерството на защитата (МО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) за повдигане на хеликоптер за бърза евакуация на потърпевшата. За страдание, сложната процедура и късото време, оставащо до края на светлата част на денонощието, не разрешават излитането на хеликоптера.
След 18.30 ч. избавителната акция продължава единствено като наземна. Мобилизирани са общо 22 планински спасители от отрядите в Банско, Разлог и Добринище. При постигане до потърпевшата в 20.20 ч. са открити черепно-мозъчна контузия, тежки фрактури на долните крака, таз и на горен крак. След оказване на нужната долекарска помощ и последващото мъчно, поради щадящия режим превозване, в 2.00 ч. сутринта на 17 септември, потърпевшата е предадена на екип на Спешна здравна помощ – Разлог. "
ПСС пусна и малко видео от избавителната интервенция:
Издателят Манол Пейков разяснява новината във " Facebook ":
Осем часа и половина за жена с контузия на черепа, тежки фрактури на краката, таза и ръката. От 17.25 ч (когато е подаден сигналът) до 20.00 ч (когато залязва слънцето) времето за политане на хеликоптер, съгласно МО и Министерство на вътрешните работи, явно е " прекомерно малко ".
Междувременно за друга жена със счупена ключица на рамото по пътя Шумен-Силистра хеликоптерът идва начаса. Вярно, било е заран. Но на мен ми се види, че не до часа на денонощието опира работата, ами до о т н о с и т е л н а т а стойност на двата живота, забелязана през очите на тези министерства, дето отпускат хеликоптерите.
Както стана ясно от десетки постове и мнения, водачите от НСО също имат о т н о с и т е л н о виждане за цената на ч у ж д и т е животи. Според (непотвърдени думи на) шофьорката на блъснатата от тях кола (която е пътувала с мъжа и детето си), те са се появили в насрещното с шеметно висока скорост (потвърдено за безчет други случаи от мнозина очевидци, които са ги виждали действие), до момента в който са изпреварвали ТИР в завой (последното е потвърдено).
Иначе съгласно формалната версия въпросната оживяла по знамение лека кола " не съумяла да вземе десен завой, навлязла в насрещното придвижване и се блъснала в кола на НСО ". А главната версия, по която работят проверяващите злополуката, е " лишаване на преимущество на автомобил на Националната работа за защита ".
Докато живеем в страна, в която дейностите на хората имат толкоз условен смисъл, а животите им -- толкоз относителна стойност, се постанова да продължаваме да работим за своя и с т и н с к и 10 ноември.
Сайтът " Хасково прес " осведоми за злополука, при която на потърпевшата не е обезпечена даже кола за спешна помощ до болничното заведение:
" Линейка отхвърли да закара жена със счупена ръка от Ивайловград до Хасково, с претекста, че казусът не бил незабавен. Жената потърпевша тази заран при злополука сред два автомобила на ул. " Капитан Петко Войвода " в Ивайловград. Едната от колите карал брачният партньор й Димитър Пашов, който по данни на очевидци не е виновният лидер.
На мястото на случая пристигнали служители на реда, била извикана и кола за спешна помощ. При първичния обзор на дамата в Спешната помощ в Ивайловград се открило, че има счупена ръка. Необходимо било да се транспортира до Хасково. Линейка до такава степен обаче не й отпуснали, тъй като това не се водел незабавен случай. Медиците посъветвали до Хасково да я закара брачна половинка й.
В същото време мъжът давал показания в полицията. Така или другояче, нито брачният партньор бил в положение да кара до болничното заведение в Хасково, нито фамилията е можело да употребява удареното към този момент возило.
Идентичен е казусът от преди седмица, когато кола за спешна помощ отхвърля да транспортира от Ивайловград до болничното заведение в Хасково дървосекач, потърпевш по време на работа в гората. Линейката пристигнала и отвела мъжа до медицинския пункт в Ивайловград, където установили, че той е със строшен крак. Отказали обаче да го транспортират в Хасково. Тогава с това се наел персонално работодателят му. "
Психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова разяснява във " Facebook ":
Уважаеми публицисти, чакам изявление с прославен професор-ортопед и травматолог, който да обясни нуждата от незабавно превозване от Шумен, както и сложността на лекуването, което е очевидно непостижимо за шуменските медици. Като сътрудник в студиото чакам посетител от държавния пресцентър, който да ни обясни кой е наредил хеликоптера и кой ще заплаща.
С роман за счупената си ключица се включи и композиторът Виктор Стоянов във " Facebook ":
" Когато аз си счупих ключицата преди много години, се случи следното: Ахтопол, безразсъден случай на плажа, примирам, счупена ключица на две, рамото ми се мандахерца свободно. Адска болежка. Отиваме в медицинския пункт в града. Лекарката гледа неразбиращо и ме прати в Бургас. Нито ме превърза, нито нищо. Даде ми аналгин. Линейка - йок. Става късно и едни благи хора оферират да ме закарат. Пристигаме в Бургас през нощта. Тъмни коридори, примигващи неонови лампи - хорър филм. Намираме някакъв несретен кабинет, очаквам два часа. Снимат ме - ключицата на кръст. Предлагат ми на идващия ден да вляза в болничното заведение, само че преди този момент да отида отнякъде да си купя чаршафи, медикаменти, инжекции и така нататък, тъй като болничното заведение нямала опция. Щели да ми заковат счупването, само че трябвало да си набира и пирони/планки за задачата. С последния си разсъдък взех решение да не се оперирам в Бургас и да се прибера в София. Привързаха ме отгоре-отгоре. Ключицата си се мандахерцаше.
Връщам се в Ахтопол, с цел да си взема багажа. Температура, тресчица, спах един–два часа и на сутринта се опитваме да вземем рейс. Отказаха ми да ме вземат непосредствено до София. Няма места. Взимаме рейс до Бургас. На приятелката ми ѝ става неприятно, спирахме рейса няколко пъти, с цел да повръща. Пристигаме в Бургас. Взимаме трен. Тудуф-тудуф. Вагоните се клатят. Клати ми се и ключицата и костите се търкат една в друга. Пия следващия аналгин. Пристигаме късно вечерта в София. Отиваме в " Пирогов ". Чакам 3 часа. Лекарят се оказа готин и ми разправяше по какъв начин тъкмо чете книга за счупени ключици и че съм имал шанс, тъй като някакъв британски лорд паднал от коня си и гушнал букета за секунди. Но пък гибелта била бърза и безболезнена. Засмях се. Двете половини на ключицата ми се потъркаха, само че към този момент не ми пукаше. Превързаха ме супер крепко, с цел да стабилизират фрактурата. Казаха, че безусловно няма потребност да се коват пирони, както предоложиха в Бургас, и ме пуснаха. Един месец ръцете ми бяха като на тиранозавър рекс. Не можех да си почеша носа. Но оцелях. Имам леко пресрещане на костите от срастването, само че не е нещо съдбовно и си пребивавам живота.
И по този начин. Може би стана дълго, само че трябваше да ви го опиша. Защото когато чух за случай, ключица и хеликоптер, си помислих какъв брой хора имат късмет пътят им към избавление и живот да е толкоз къс... "
Самуил Петканов, създателят на уеб страницата " Не!Новините ", разяснява във " Facebook " държанието на НСО на пътя:
" Преди две седмици се случи следното: При Народното събрание, до момента в който добродушно си пъплехме на подобаваща за прекосяване стойка на регулировчика, внезапно пред нас се врязва с хиперскорост джип, от чийто прозорец висеше НСО-гардероб като пияна абитуриентка от прозореца и правеше внезапни сигнали към останалите участници в придвижването да се съобразят. Зад тоз джип имаше още една кола, по-лимузинеста, евентуално с значимата съчка в нея. Много незабавно е трябвало да отиде на работа значимата съчка. По-спешно от останалите хора.
Не разбирам какво постанова всякакви политици да се возят с приоритет и неспазвайки правилника за придвижване. Не избавят безстопанствен живот, не спомагат при бедствени обстановки, а по-скоро основават всекидневно десетки предпоставки за произшествия (колко ли потулени медийно произшествия има и дали в този момент не научаваме, тъй като височайшата госпожа е потърпевша?).
НСО в сегашния си тип е просто държавна работа, която изцяло се държи и наподобява като мутренска защита. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ