Спрете се! Унищожавате Пловдив
В неделя вечер в Пловдив стана нещо извънредно. Нещо невиждано за нравите в един от най-старите градове в Европа. 20 души нападнаха с железни пръти, увити в бодлива тел седем индивида. Подло и от засада без нападнатите да могат да се защитят, нито пък да потърсят мотив.
Футболът и съперничеството сред Локомотив и „ Ботев “ са единствено фиктивен мотив за този безчовечен акт. Една подправена платформа. Варварщината и простащината нямат клубна принадлежност. Категорично!
От където и да го погледнем това си е опит за ликвидиране или най-малкото осакатяване. При това много усърдно подготвяна акция с подготвяне на „ оръжията “, причакване и съответната „ бойна тактичност “. И тук изниква въпросът дали сред бабаитите е имало и такива, които са подписали „ Хартата на ултрасите “, която изрично не разрешава сходни вандалски действия. Защото публично ултрасите на „ Ботев “ я подписаха, е тези дни никой не се разграничи от грозното действие.
Да се жали за тези минали времена и да се рисува една идилия, че надали не почитатели на Локо и „ Ботев “ прегърнати са ходили на дерби, е просто лъжа. Дори при желязната хватка на Народната милиция боеве си ставаха. Дори лудите глави от ПАОК са изпитвали шамарите на момчетата от Локо, а делиите на Звезда се прибраха много насинени след един прекрасен пердах до първия ресторант на Гребната.
Тогава, без да има подписана харта, се съблюдаваха някакви, колкото и неуместно да звучи етични правила. И не се приготвяха железни пръти, увити с бодлива тел. А момчетата, които отиваха да си изразходят адреналина, носеха отговорността, че в случай че ги заловен полицаите, най-малкото, което може да им се случи е 2 седмици задържане и правене на тухли в Тухларната до пандиза. Или както беше жаргонът – оформяне на локуми.
Сега 100-200 лв. санкция, нелепостта „ пробация “ и по-късно бабаитът се усеща още по-горд от стореното.
На фона на всичко това меко казано необичайно наподобява мълчанието на правоохранителните органи за станалото в неделя. За съпоставяне – още на 30-ата минута след сбиването на мача Локо – ЦСКА шефът на полицията разгласи, че черно-белите са проворикали меллето. Нищо, че се видя от всички по какъв начин алените изкъртиха огражденията и от тях стартира багра. Дори при този пердах обаче имаше обикновена честност. Един, единствен червен почитател си разреши да размахва колан. Този ноемврийски пердах бе разчекнат по всички медии, а служители на реда, следователи, прокурори, че дори и пишман психолози се скъсаха да дават отзиви. Сега, при плануван опит за осакатяване, всички мълчат с клишето „ следствена загадка “. Вероятно някой желае казусът да не бъде развързан, а виновниците осъдени. И да се не помни.
За повторно споделям, че варварщината няма клубна принадлежност, с цел да бъдат избегнати пристрастията. Вчера пострадаха седем мъже от Локо. Един от тях на косъм прескочи това, което дори ме е боязън да напиша. Мъж в разцвета на силите си, татко, човек отказал да употребява услугите на нискотарифна самолетна компания, с цел да придвижи фамилията си в Англия или някоя от така наречен цивилизовани страни.
Ако органите на реда не въздадат правораздаване, това ще докара до в допълнение озлобяване. И още счупени глави. Защото в живота дупки няма, нормално те се запълват.
Абсурдно е в ХХІ век в европейски град правораздаването да е по правилата на Стария завет.
Съвсем наскоро Пловдив се радваше на първокласен даже по международните стандарти спорт. Стефка Костадинова, Петър Лесов, Любомир Любенов, Христо Бонев, Чико, Славков, Тодор Диев, Аян Садъков... 60-хиляден Градски стадион. Сега Голямата къща е в руини, зала Чайка на Стоян Делчев и Йордан Йовчев не действа. Спартак на бате Дорчо де факто не съществува, а стадионът с неговото име е в окаяно положение.
Стадион „ Христо Ботев “ е в мъчителна невъзможност.
А пари в и към Пловдив има, и от руините в действителност може да се съгради хубаво бъдеще за спорта. За задачата обаче е нужно освен инциатива на държавните и общински управляващи. Трябва и частна самодейност. При сегашните безчовечен нрави в спорта, и в частност във футбола обаче няма по какъв начин огромните компании да се заинтересуват и да вложат пари. Шнайдер, КЦМ, Сенсата, ПИМК и другите стопански грандове в Пловдив и покрайнината, сигурно биха вложили в спорта, само че не и при сегашните нрави. Просто си представете някоя от тези компании да е спонсор на даден клуб и логото да е на фланелката. И в един идващ миг при варварско мелле като това в неделя, притежателите на компанията да видят това лого окървавено. Или пък фотография на арестувани за сходно действие вандали с логото на компанията.
За да имаме хубави игрища и зали, и те да се изпълнят още веднъж, на първо място би трябвало да създадем смяната в себе си и мисленето. Няма по какъв начин да желаеме европейска база и спорт с нрави от каменната ера.
В умозаключение ще кажа, че най-важното за неделното дерби е първо потърпевшият Стоян Деянов да се възвърне изцяло, а след мача да няма разплакани майки и съпруги.
За останалото ще помечтаем.
Футболът и съперничеството сред Локомотив и „ Ботев “ са единствено фиктивен мотив за този безчовечен акт. Една подправена платформа. Варварщината и простащината нямат клубна принадлежност. Категорично!
От където и да го погледнем това си е опит за ликвидиране или най-малкото осакатяване. При това много усърдно подготвяна акция с подготвяне на „ оръжията “, причакване и съответната „ бойна тактичност “. И тук изниква въпросът дали сред бабаитите е имало и такива, които са подписали „ Хартата на ултрасите “, която изрично не разрешава сходни вандалски действия. Защото публично ултрасите на „ Ботев “ я подписаха, е тези дни никой не се разграничи от грозното действие.
Да се жали за тези минали времена и да се рисува една идилия, че надали не почитатели на Локо и „ Ботев “ прегърнати са ходили на дерби, е просто лъжа. Дори при желязната хватка на Народната милиция боеве си ставаха. Дори лудите глави от ПАОК са изпитвали шамарите на момчетата от Локо, а делиите на Звезда се прибраха много насинени след един прекрасен пердах до първия ресторант на Гребната.
Тогава, без да има подписана харта, се съблюдаваха някакви, колкото и неуместно да звучи етични правила. И не се приготвяха железни пръти, увити с бодлива тел. А момчетата, които отиваха да си изразходят адреналина, носеха отговорността, че в случай че ги заловен полицаите, най-малкото, което може да им се случи е 2 седмици задържане и правене на тухли в Тухларната до пандиза. Или както беше жаргонът – оформяне на локуми.
Сега 100-200 лв. санкция, нелепостта „ пробация “ и по-късно бабаитът се усеща още по-горд от стореното.
На фона на всичко това меко казано необичайно наподобява мълчанието на правоохранителните органи за станалото в неделя. За съпоставяне – още на 30-ата минута след сбиването на мача Локо – ЦСКА шефът на полицията разгласи, че черно-белите са проворикали меллето. Нищо, че се видя от всички по какъв начин алените изкъртиха огражденията и от тях стартира багра. Дори при този пердах обаче имаше обикновена честност. Един, единствен червен почитател си разреши да размахва колан. Този ноемврийски пердах бе разчекнат по всички медии, а служители на реда, следователи, прокурори, че дори и пишман психолози се скъсаха да дават отзиви. Сега, при плануван опит за осакатяване, всички мълчат с клишето „ следствена загадка “. Вероятно някой желае казусът да не бъде развързан, а виновниците осъдени. И да се не помни.
За повторно споделям, че варварщината няма клубна принадлежност, с цел да бъдат избегнати пристрастията. Вчера пострадаха седем мъже от Локо. Един от тях на косъм прескочи това, което дори ме е боязън да напиша. Мъж в разцвета на силите си, татко, човек отказал да употребява услугите на нискотарифна самолетна компания, с цел да придвижи фамилията си в Англия или някоя от така наречен цивилизовани страни.
Ако органите на реда не въздадат правораздаване, това ще докара до в допълнение озлобяване. И още счупени глави. Защото в живота дупки няма, нормално те се запълват.
Абсурдно е в ХХІ век в европейски град правораздаването да е по правилата на Стария завет.
Съвсем наскоро Пловдив се радваше на първокласен даже по международните стандарти спорт. Стефка Костадинова, Петър Лесов, Любомир Любенов, Христо Бонев, Чико, Славков, Тодор Диев, Аян Садъков... 60-хиляден Градски стадион. Сега Голямата къща е в руини, зала Чайка на Стоян Делчев и Йордан Йовчев не действа. Спартак на бате Дорчо де факто не съществува, а стадионът с неговото име е в окаяно положение.
Стадион „ Христо Ботев “ е в мъчителна невъзможност.
А пари в и към Пловдив има, и от руините в действителност може да се съгради хубаво бъдеще за спорта. За задачата обаче е нужно освен инциатива на държавните и общински управляващи. Трябва и частна самодейност. При сегашните безчовечен нрави в спорта, и в частност във футбола обаче няма по какъв начин огромните компании да се заинтересуват и да вложат пари. Шнайдер, КЦМ, Сенсата, ПИМК и другите стопански грандове в Пловдив и покрайнината, сигурно биха вложили в спорта, само че не и при сегашните нрави. Просто си представете някоя от тези компании да е спонсор на даден клуб и логото да е на фланелката. И в един идващ миг при варварско мелле като това в неделя, притежателите на компанията да видят това лого окървавено. Или пък фотография на арестувани за сходно действие вандали с логото на компанията.
За да имаме хубави игрища и зали, и те да се изпълнят още веднъж, на първо място би трябвало да създадем смяната в себе си и мисленето. Няма по какъв начин да желаеме европейска база и спорт с нрави от каменната ера.
В умозаключение ще кажа, че най-важното за неделното дерби е първо потърпевшият Стоян Деянов да се възвърне изцяло, а след мача да няма разплакани майки и съпруги.
За останалото ще помечтаем.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ