Ако сте в Пловдив: Мариус представя Нашенец по Чудомир
В неделя вечер пловдивската аудитория ще може да гледа именитият български артист Мариус Куркински и прелестния му моноспектакъл по Чудомир " Нашенец ". Постановката ще се играе на сцената на Дом на културата " Борис Христов " от 19:00 часа довечера.
„ Аз от дълго време желаех да посегна към Чудомир, към неговия комизъм. Много бездънен създател. И за мен e малко смразяващо като тестване, тъй като хората го знаят наизуст - показа наскоро за моноспектакъла си „ Нашенец “ Мариус Куркински и добави. - За мен през тези 30 години небето беше небе от прожектори, за мен природата и дърветата бяха дъските на сцената, а пътищата на света беше пътят от у дома до спектакъл. Друго нямаше... “
Куркински разказва пътя си на театралната сцена по този начин: „ Всичко стартира, като си мислех, че съм Дон Жуан („ Дон Жуан “, 1993). Скоро по-късно с доста боязън изпълних песента на всички песни („ Песен на песните “, 1993)! Срещнах тайнствена дама, която ми оказа помощ да стъпя на огромната сцена и да се срещна с многочислените фенове („ Дамата с кученцето “, 1996). И до през днешния ден не разбирам по какъв начин съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет („ Евангелие по Матея “, 1997). Това ми оказа помощ да намеря индивида в себе си („ Самият човек “, 1999)! Сънувах, че съм се събудил („ Сънят “, 2001). Събудих се и претърпях разтърсване („ Сътресение “, 2006)!
От него научих доста както за моите предшественици, по този начин и за актуалната българска аудитория („ Български разкази “, 2010). По-късно проумях, че незабелязано съм се трансформирал в комичен човек, който още веднъж сънува („ Сънят на смешния човек “, 2014). Окончателно доближих до истината! Аз съм просто актьор, заключен в театъра след края на следващото зрелище и не мога да изляза в действителността („ Юбилей “, 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и още веднъж ме понесе на крилете на театъра („ Черното пиле “, 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до („ Мариус 50 “, 2019). Ще потърся аргументите в „ Нашенец “, заключава Куркински.
Още за събитията в Пловдив през днешния ден четете в най-хубавия културен гид " Марица "
„ Аз от дълго време желаех да посегна към Чудомир, към неговия комизъм. Много бездънен създател. И за мен e малко смразяващо като тестване, тъй като хората го знаят наизуст - показа наскоро за моноспектакъла си „ Нашенец “ Мариус Куркински и добави. - За мен през тези 30 години небето беше небе от прожектори, за мен природата и дърветата бяха дъските на сцената, а пътищата на света беше пътят от у дома до спектакъл. Друго нямаше... “
Куркински разказва пътя си на театралната сцена по този начин: „ Всичко стартира, като си мислех, че съм Дон Жуан („ Дон Жуан “, 1993). Скоро по-късно с доста боязън изпълних песента на всички песни („ Песен на песните “, 1993)! Срещнах тайнствена дама, която ми оказа помощ да стъпя на огромната сцена и да се срещна с многочислените фенове („ Дамата с кученцето “, 1996). И до през днешния ден не разбирам по какъв начин съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет („ Евангелие по Матея “, 1997). Това ми оказа помощ да намеря индивида в себе си („ Самият човек “, 1999)! Сънувах, че съм се събудил („ Сънят “, 2001). Събудих се и претърпях разтърсване („ Сътресение “, 2006)!
От него научих доста както за моите предшественици, по този начин и за актуалната българска аудитория („ Български разкази “, 2010). По-късно проумях, че незабелязано съм се трансформирал в комичен човек, който още веднъж сънува („ Сънят на смешния човек “, 2014). Окончателно доближих до истината! Аз съм просто актьор, заключен в театъра след края на следващото зрелище и не мога да изляза в действителността („ Юбилей “, 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и още веднъж ме понесе на крилете на театъра („ Черното пиле “, 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до („ Мариус 50 “, 2019). Ще потърся аргументите в „ Нашенец “, заключава Куркински.
Още за събитията в Пловдив през днешния ден четете в най-хубавия културен гид " Марица "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ