Брат ми, който живее в града, предложи да взема старите му мебели. След време съжалих, че приех
В неделя сутринта чух кучето ни да лае мощно. Поглеждайки през прозореца, видях колата на моя богат брат Александър да стопира пред портата. Извиках брачна половинка ми да отвори портата – наподобява, че носеха дрешника, който дадоха обещание.
Наскоро Сашо стартира главен ремонт на жилището си в столицата и предложи да приберем старите му мебели. Ние, несъмнено, се съгласихме – щяха да ни бъдат потребни на село.
С мъжа ми живвеем в село в Северозапада. Имаме всичко: къщата е реновирана, синът ни върви в градско учебно заведение, имаме градина, беседка и даже сауна. Селският живот ни е изцяло задоволителен, а градската блъсканица не ни притегля.
Брат ми пък живее в столицата от 25 години. По-рано, в детството, бяхме близки и общувахме доста. Но откогато реши да стане „ градско момче “, започнахме да се отдалечаваме. Срамуваше се да поддържа връзка с мен, макар че в никакъв случай не сме говорили на акцент – майка ми беше учителка.
По-късно той откри своята ниша в София, работи интензивно, по-късно се ожени и се откри в необятен апартамент. Общуваме повече от вежливост, като родственици, само че без топлината, която имаше преди.
Наскоро Сашо стартира ремонт и ми предложи дрешник и остарял килим, като сподели, че не им трябват. Съгласихме се: имаме една неизползвана стая в нашата къща.
Тази неделя те донесоха своите „ дарове “. Подредих масата и подготвих богата софра.
Когато се подготвиха да се прибират, брат ми, след известно съмнение, попита:
– Е, по кое време ще си разчистим сметките?
Не разбрах незабавно защо приказва. Той изясни, че нещата, които ни е дал, са скъпи в града и по-късно предложи да му платим в зимнина.
– Имате доста храна, не се скръндзете.
След два дни отново пристигнаха. Държаха се по този начин, като че ли авансово се бяхме разбрали да прекараме деня дружно. Бяхме принудени да слагаме масата, да се усмихваме и да слушаме разказите им за градските им познати.
Към края брат ми се направи на пийнал (въпреки че не беше пил, караше) и сподели, че е време да натоварим продуктите в колата. Надявах се това да е краят, само че те взеха и всичко, което бях поставила на трапезата, със себе си.
Когато натовариха всичко, снаха ми пристигна при мен надалеч от всички останали и изиска пари за бензина, като предложи да разделим разноските на половина.
Тук търпението ми се изчерпа. Развиках й се и показах и на двамата изхода.
По-късно не можах да се успокоя дълго време. Брат ми не се обади и не се извини.
Явно градските традиции толкоз трансформират хората, че в тях не е останало нищо човешко. Не желая да слушам към този момент нищо от такива „ родственици “.
