Неделя на Всички български светии
В неделя след петдесетница Православната черква празнува Неделята на Всички български светии.
Този ден е отдаден и на тези светци, чиито имена през днешния ден не знаем. Измолва се молитвеното им покровителство и благословение над целия български народ.
Неделя на Всички български светии е най-новият преносим празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница.
Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна. Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време. По време на османското иго башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, само че вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме и безбройните незнайни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за възхвала и на тези незнайни монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния хоризонт.
Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец. Той е св. Енравота или Боян, потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: " Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя... ". Действително не минали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има дванадесет български патриарси или епископи, измежду които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.
Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата черква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В този интервал е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
Именници на този ден са Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.
Този ден е отдаден и на тези светци, чиито имена през днешния ден не знаем. Измолва се молитвеното им покровителство и благословение над целия български народ.
Неделя на Всички български светии е най-новият преносим празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница.
Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна. Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време. По време на османското иго башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, само че вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме и безбройните незнайни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за възхвала и на тези незнайни монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния хоризонт.
Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец. Той е св. Енравота или Боян, потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: " Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя... ". Действително не минали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има дванадесет български патриарси или епископи, измежду които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.
Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата черква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В този интервал е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
Именници на този ден са Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ