Специално за БНТ: Българинът, изработил камерите за мисията Артемис I
В неделя следва финалът на едно вълнуващо пътешестване - на задачата " Артемис I " на НАСА, чиято огромна цел е завръщане на хора на Луната. Стартът беше на 16 ноември - тогава беше изстреляна най-голямата създавана от човечеството ракета SLS, която изведе капсулата Орион.
А на 11 декември следва приводняването на капсулата в Тихия океан покрай Сан Диего. В задачата взе участие и български екип, отпред с доктор Петко Динев, който основава камерите, снимали изстрелването на ракетата.
След 25 дни и 10 часа в Космоса, 2 милиона изминати километра и полет до Луната и назад, Орион се завръща вкъщи. На 13 - тия ден от полета капсулата сложи връх, като доближи най-отдалечената точка, до която е стигал уред, предопределен за пилотирани пътувания - 432 000 километра от Земята. Зад този триумф стоят 20 години усилена работа по програмата.
" Беше доста вълнуващо, тъй като това е първата ракета на НАСА, която излетява от Кейп Канаверал към Луната за последните 50 години. Нашите камери, които бяха качени на ракетата, трябваше да наблюдават отделянето на степените, на двата странични бустера, на основната степен и освобождението на капсулата. Те си свършиха доста добре работата, тъй като видяхме, че на един от клиповете парче от ракетата се отделя. Сега допускам, че сътрудниците от НАСА ще преглеждат информацията от тези камери и ще видят какво е станало. Твърде допустимо е да просто парче лед, тъй като при тази огромна разлика в температурата на горивото и на атмосферата, е допустимо парче лед да се отдели от ракетата, само че е допустимо и нещо друго да е било ", споделя пред Българска национална телевизия доктор Петко Динев.
Последната задача от програмата " Аполо " е от 1972 година. Но в този момент упоритостите са доста по-големи.
" Програмата Артемис е дълготрайна стратегия на НАСА, която включва доста полети, основаване на орбитър, който да се върти към Луната. Това е - представете си - една галактическа станция, която не се върти към Земята, а към Луната. Идеята е да се сътвори база на луната, в която да работят хора и основната цел е от Луната да бъдат изстрелвани ракети, които да летят до Марс.
Причината е, че единствено в случай че ракетата бъде изстреляна към Марс от Луната, където гравитацията е 6 пъти по - ниска от тази на Земята, горивото в ракетата би било задоволително за отиване и връщане при сегашната технология, с която разполага човечеството.
В задачата " Артемис I " досега всичко върви по проект, само че остава един от най-рисковите детайл - приводняването в Тихия океан в неделя. Полетът е тестов, а задачата му е да ревизира по какъв начин да се реализира същата задача, само че с хора. В капсулата има манекени на трима астронавти, снабдени с многочислени датчици, които ще записват данните от индикаторите по време на кацането и тези данни ще бъдат оценени.
" Ъгълът, под който капсулата влиза в плътните пластове на атмосферата е доста значим, тъй като този ъгъл е по-различен от авансово калкулации, тогава капсулата може да прегрее и безусловно хората вътре да умрат ", споделя доктор Динев.
Най-вълнуващият миг за него бил, когато за първи път отива на Кейп Канаверал, за първото политане, което беше планувано за 28 октомври, за 8 сутринта.
" Ние трябваше да сме там към 03:00 през нощта поради инспекции, съображения за сигурност и така нататък Кейп Канаверал е на брега на океана, а ракетата е отдалечена от Центъра за гости, а в близост е вода и ниски шубраци, тъй че всичко е мрачно, няма никаква светлина, единствено небе. Когато отидохме и видяхме осветената ракета, ние бяхме на 4 км от площадката - допустимо най-близо до ракетата - чувството беше необикновено! Краката ми се подкосиха! Да участваш в сходно нещо - чувството е неописуемо! ", спомня си Петко Динев.
Компанията на доктор Петко Динев има 200 камери, които сега обикалят на нискоорбитни спътници.
Екипът му към този момент е подготвен с камерите за идващите полети от програмата " Артемис " до 2027 година. От НАСА към този момент са създали проби на камерите за по-високи равнища на радиация и трептения и те са били утвърдени.
" Емоциите са огромни, само че ние като инженери би трябвало да одобряваме нещата по-хладно, да проучваме грешките, с цел да не ги позволяваме идващия път - споделя Петко Динев.
След година - две ще стартират подготовката за полетите до Марс. 2025 година екипаж от 5-тима души ще полети към Луната - върховен миг в програмата Артемис. Петко Динев се надява екипът му да взе участие и в задачата до Марс. Камерите до Марс изискват електрониката да е допустимо най- добре предпазена от радиацията в далечния Космос.
" Самата опция да участваме в тази стратегия е нещо необикновено, както и това, че НАСА ни има вяра и продължава да ни има вяра! Искам да поздравя целия колектив освен сътрудниците в България, само че и сътрудниците в Америка, в нашия офис във Флорида работят 10 българи. Поздравявам всички сътрудници и приветствам всички българи! Трябва да сме горди, че България по този начин или другояче взе участие в тези колосални стратегии на НАСА и Дай Боже и българска камера да кацне на Марс! ", споделя доктор Динев.
А на 11 декември следва приводняването на капсулата в Тихия океан покрай Сан Диего. В задачата взе участие и български екип, отпред с доктор Петко Динев, който основава камерите, снимали изстрелването на ракетата.
След 25 дни и 10 часа в Космоса, 2 милиона изминати километра и полет до Луната и назад, Орион се завръща вкъщи. На 13 - тия ден от полета капсулата сложи връх, като доближи най-отдалечената точка, до която е стигал уред, предопределен за пилотирани пътувания - 432 000 километра от Земята. Зад този триумф стоят 20 години усилена работа по програмата.
" Беше доста вълнуващо, тъй като това е първата ракета на НАСА, която излетява от Кейп Канаверал към Луната за последните 50 години. Нашите камери, които бяха качени на ракетата, трябваше да наблюдават отделянето на степените, на двата странични бустера, на основната степен и освобождението на капсулата. Те си свършиха доста добре работата, тъй като видяхме, че на един от клиповете парче от ракетата се отделя. Сега допускам, че сътрудниците от НАСА ще преглеждат информацията от тези камери и ще видят какво е станало. Твърде допустимо е да просто парче лед, тъй като при тази огромна разлика в температурата на горивото и на атмосферата, е допустимо парче лед да се отдели от ракетата, само че е допустимо и нещо друго да е било ", споделя пред Българска национална телевизия доктор Петко Динев.
Последната задача от програмата " Аполо " е от 1972 година. Но в този момент упоритостите са доста по-големи.
" Програмата Артемис е дълготрайна стратегия на НАСА, която включва доста полети, основаване на орбитър, който да се върти към Луната. Това е - представете си - една галактическа станция, която не се върти към Земята, а към Луната. Идеята е да се сътвори база на луната, в която да работят хора и основната цел е от Луната да бъдат изстрелвани ракети, които да летят до Марс.
Причината е, че единствено в случай че ракетата бъде изстреляна към Марс от Луната, където гравитацията е 6 пъти по - ниска от тази на Земята, горивото в ракетата би било задоволително за отиване и връщане при сегашната технология, с която разполага човечеството.
В задачата " Артемис I " досега всичко върви по проект, само че остава един от най-рисковите детайл - приводняването в Тихия океан в неделя. Полетът е тестов, а задачата му е да ревизира по какъв начин да се реализира същата задача, само че с хора. В капсулата има манекени на трима астронавти, снабдени с многочислени датчици, които ще записват данните от индикаторите по време на кацането и тези данни ще бъдат оценени.
" Ъгълът, под който капсулата влиза в плътните пластове на атмосферата е доста значим, тъй като този ъгъл е по-различен от авансово калкулации, тогава капсулата може да прегрее и безусловно хората вътре да умрат ", споделя доктор Динев.
Най-вълнуващият миг за него бил, когато за първи път отива на Кейп Канаверал, за първото политане, което беше планувано за 28 октомври, за 8 сутринта.
" Ние трябваше да сме там към 03:00 през нощта поради инспекции, съображения за сигурност и така нататък Кейп Канаверал е на брега на океана, а ракетата е отдалечена от Центъра за гости, а в близост е вода и ниски шубраци, тъй че всичко е мрачно, няма никаква светлина, единствено небе. Когато отидохме и видяхме осветената ракета, ние бяхме на 4 км от площадката - допустимо най-близо до ракетата - чувството беше необикновено! Краката ми се подкосиха! Да участваш в сходно нещо - чувството е неописуемо! ", спомня си Петко Динев.
Компанията на доктор Петко Динев има 200 камери, които сега обикалят на нискоорбитни спътници.
Екипът му към този момент е подготвен с камерите за идващите полети от програмата " Артемис " до 2027 година. От НАСА към този момент са създали проби на камерите за по-високи равнища на радиация и трептения и те са били утвърдени.
" Емоциите са огромни, само че ние като инженери би трябвало да одобряваме нещата по-хладно, да проучваме грешките, с цел да не ги позволяваме идващия път - споделя Петко Динев.
След година - две ще стартират подготовката за полетите до Марс. 2025 година екипаж от 5-тима души ще полети към Луната - върховен миг в програмата Артемис. Петко Динев се надява екипът му да взе участие и в задачата до Марс. Камерите до Марс изискват електрониката да е допустимо най- добре предпазена от радиацията в далечния Космос.
" Самата опция да участваме в тази стратегия е нещо необикновено, както и това, че НАСА ни има вяра и продължава да ни има вяра! Искам да поздравя целия колектив освен сътрудниците в България, само че и сътрудниците в Америка, в нашия офис във Флорида работят 10 българи. Поздравявам всички сътрудници и приветствам всички българи! Трябва да сме горди, че България по този начин или другояче взе участие в тези колосални стратегии на НАСА и Дай Боже и българска камера да кацне на Марс! ", споделя доктор Динев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ