Германия е изправена пред ключови избори в неделя
В неделя гласоподавателите в Германия ще се запътят към урните, с цел да дефинират идващите ръководители на страната. Според последното изследване на публичното мнение, извършено от Politico, дясноцентристките християндемократи (ХДС/ХСС) не престават да са водачи, като получават 29% поддръжка, следвани от крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD) с 21%, предава Инвестор.бг.
Социалдемократическата партия (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц е на трето място с 16%, а „ Зелените: - с 13%. Крайнолявата партия и Алиансът „ Сахра Вагенкнехт “ (BSW) са надлежно с 6% и 5% поддръжка.
Ако изследването на публичното мнение е тъкмо, евентуален резултат може да бъде коалиция на ХДС със СДП или „ Зелените “, защото нито една от партиите евентуално няма да получи задоволително гласове, с цел да сформира независимо държавно управление, написа Euronews. Основните въпроси, с които ще се сблъска новата коалиция, са свързани с дълга на Германия, имиграцията и изменението на климата.
През 2024 година стопанската система на Германия се сви за втора поредна година, най-много заради структурни проблеми. Рязкото повишаване на цените на силата натежа върху индустриалните действия след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година Нарастващите разноски за живот, засилващата се миграция и регулациите в региона на зелената сила провокираха публично и бизнес неодобрение.
Първата точка от дневния ред, с която се чака да се заеме новото държавно управление, е промяната на „ дълговата пауза “ в Германия - фискално предписание, въведено през 2009 година, което лимитира държавните заеми, като управлява бюджетния недостиг до 0,35% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
Както канцлерът Олаф Шолц, по този начин и „ Зелените “ приканиха за увеличение на равнището на дълга, защото в бюджета за 2025 година има дефицит от 25 милиарда евро. Коалиционният му сътрудник СвДП обаче отхвърли предлагането, което докара до раздробяване на държавното управление. Шолц твърди, че съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт на Германия е надалеч по-ниско от това на други развити стопански системи като Съединени американски щати, Англия, Италия и Франция, които са надхвърлили 100% съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт.
Освен това Берлин е подложен на напън от страна на НАТО и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да усили разноските си за защита. Бундестагът утвърди специфичен фонд от 100 милиарда евро за военни разноски. За да се извърши задачата на НАТО, актуалният държавен бюджет ще би трябвало да се усили до 3,6% от Брутният вътрешен продукт.
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, спряган за идващия канцлер на страната, избира да резервира дълговата пауза и се застъпва за понижаване на обществените помощи и редуциране на държавната претовареност. Той също по този начин поддържа намаляването на налозите, което ще понижи държавните доходи. Мерц изрази подготвеност да договаря за изискванията за понижаване на държавните дотации. Потенциалният резултат би могъл да бъде увеличение на държавния дълг при по едно и също време понижаване на налозите и обществените разноски.
Новата ръководеща коалиция в Германия ще би трябвало да се оправи с противозаконната имиграция, като в същото време ще предизвиква законната миграция на квалифицирани служащи. В своята акция Мерц прикани за по-строги правила за миграцията. Шолц и Зелената партия също упорстват за депортиране на незаконните мигранти.
Що се отнася до задачите на Европейски Съюз в региона на климата, новата коалиция може да оспори икономическото влияние на високите разноски за зелена сила върху Германия. Автомобилната промишленост на страната е изправена пред голям брой спънки за растежа, в това число ускорената инфлация, възходящите разноски за реализиране на задачите на екологичния преход и засилващата се конкуренция в чужбина. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц разкритикува политиките на Берлин в региона на климата, като назова вятърните турбини „ грозни “ и уточни евентуална смяна в наредбите за зелена сила. Това би могло да докара до корекции в периодите за реализиране на климатичните цели и до по-гъвкав метод към обичайните енергийни източници.
Социалдемократическата партия (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц е на трето място с 16%, а „ Зелените: - с 13%. Крайнолявата партия и Алиансът „ Сахра Вагенкнехт “ (BSW) са надлежно с 6% и 5% поддръжка.
Ако изследването на публичното мнение е тъкмо, евентуален резултат може да бъде коалиция на ХДС със СДП или „ Зелените “, защото нито една от партиите евентуално няма да получи задоволително гласове, с цел да сформира независимо държавно управление, написа Euronews. Основните въпроси, с които ще се сблъска новата коалиция, са свързани с дълга на Германия, имиграцията и изменението на климата.
През 2024 година стопанската система на Германия се сви за втора поредна година, най-много заради структурни проблеми. Рязкото повишаване на цените на силата натежа върху индустриалните действия след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година Нарастващите разноски за живот, засилващата се миграция и регулациите в региона на зелената сила провокираха публично и бизнес неодобрение.
Първата точка от дневния ред, с която се чака да се заеме новото държавно управление, е промяната на „ дълговата пауза “ в Германия - фискално предписание, въведено през 2009 година, което лимитира държавните заеми, като управлява бюджетния недостиг до 0,35% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
Както канцлерът Олаф Шолц, по този начин и „ Зелените “ приканиха за увеличение на равнището на дълга, защото в бюджета за 2025 година има дефицит от 25 милиарда евро. Коалиционният му сътрудник СвДП обаче отхвърли предлагането, което докара до раздробяване на държавното управление. Шолц твърди, че съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт на Германия е надалеч по-ниско от това на други развити стопански системи като Съединени американски щати, Англия, Италия и Франция, които са надхвърлили 100% съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт.
Освен това Берлин е подложен на напън от страна на НАТО и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да усили разноските си за защита. Бундестагът утвърди специфичен фонд от 100 милиарда евро за военни разноски. За да се извърши задачата на НАТО, актуалният държавен бюджет ще би трябвало да се усили до 3,6% от Брутният вътрешен продукт.
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, спряган за идващия канцлер на страната, избира да резервира дълговата пауза и се застъпва за понижаване на обществените помощи и редуциране на държавната претовареност. Той също по този начин поддържа намаляването на налозите, което ще понижи държавните доходи. Мерц изрази подготвеност да договаря за изискванията за понижаване на държавните дотации. Потенциалният резултат би могъл да бъде увеличение на държавния дълг при по едно и също време понижаване на налозите и обществените разноски.
Новата ръководеща коалиция в Германия ще би трябвало да се оправи с противозаконната имиграция, като в същото време ще предизвиква законната миграция на квалифицирани служащи. В своята акция Мерц прикани за по-строги правила за миграцията. Шолц и Зелената партия също упорстват за депортиране на незаконните мигранти.
Що се отнася до задачите на Европейски Съюз в региона на климата, новата коалиция може да оспори икономическото влияние на високите разноски за зелена сила върху Германия. Автомобилната промишленост на страната е изправена пред голям брой спънки за растежа, в това число ускорената инфлация, възходящите разноски за реализиране на задачите на екологичния преход и засилващата се конкуренция в чужбина. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц разкритикува политиките на Берлин в региона на климата, като назова вятърните турбини „ грозни “ и уточни евентуална смяна в наредбите за зелена сила. Това би могло да докара до корекции в периодите за реализиране на климатичните цели и до по-гъвкав метод към обичайните енергийни източници.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ