Симион срещу Дан – президентски балотаж в Румъния
В неделя, 18 май, румънците ще изберат сред двама кандидат-президенти, които символизират радикално разнообразни политически направления – популист отдясно и центрист. Изборните секции отварят в 7:00 ч. сутринта и ще затворят в 21:00 ч. Местно (и българско) време.
След първия тур на 4 май, на който ултра-десният претендент Джордж Симион завоюва към 41% от гласовете, а самостоятелният кмет на Букурещ, Никушор Дан, получи 21%, двамата ще спорят за президентския пост във втория тур.
Последните социологически изследвания сочат извънредно оспорвана конкуренция, с няколко процентни пункта разлика сред двамата претенденти. Симион е водач на Алианса за обединяване на румънците (АОР), до момента в който Дан е самостоятелен претендент и сега ръководи столицата Букурещ – град с една четвърт от популацията на страната.
Симион се свързва с водачи като американския президент Доналд Тръмп и унгарския министър председател Виктор Орбан.
Изборите идват в сериозен миг за Румъния – член на Европейски Съюз и НАТО, която граничи с Украйна, до момента в който следи по какъв начин западните съдружници се двоумят във връзка с поддръжката за Киев, тактиката за справяне с съветската експанзия и следствията от комерсиалните политики на Съединени американски щати.
38-годишният Симион реализира към 40% в първия тур, а Дан – към 20%. Първият тур последва противоречивото отменяне на изборите от октомври 2024 година, при които крайнодесният претендент Калин Джорджеску беше любимец, само че Конституционният съд анулира вота поради нередности и разкрития за съветска интервенция.
Симион притегли доста от гласоподавателите на Джорджеску и даже приказва за назначението му за министър-председател.
Той е противоречива фигура – има възбрана за влизане в Украйна и Молдова, приканва за възобновяване на старите граници на Румъния и е песимистичен към военната помощ за Украйна. Организирал е националистически манифестации и митинги против корупцията. Алиансът за обединяване на румънците е учреден през 2020 година
„ Първото нещо, което ще направя като президент, е да разсекретя досиетата по анулирането на изборите. За да има правдивост, би трябвало да знаем истината “, споделя Симион.
Случаят с изборите от 2024 година провокира рецензии от водещи фигури, които упрекнаха управляващите в ограничение на свободата на словото. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс назова решението на конституционния съд „ слаба и непотвърдена “ от разследващи служби основа.
Макар публично да резервира неутралитет по войната в Украйна, Симион притегля гласоподаватели с антисистемната си изразителност.
През 2024 година Румъния падна с 12 места до 72-ро място в Индекса на демокрацията на „ Икономист “, преминавайки от „ несъвършена народна власт “ към „ хибриден режим “ – примес от авторитаризъм и народна власт.
Въпреки уговорката си да остане в Европейски Съюз и НАТО, Симион подлага на критика Европа.
Миналата седмица министър председателят Марсел Чолацу от Социалдемократическата партия (СДП) подаде оставка, откакто обединението не съумя да докара своя претендент Крин Антонеску на втория тур – нещо невиждано в 35-годишната посткомунистическа история на страната.
След оставката на Чолаку, новият президент ще може да номинира премиера. Ако претендентът не получи поддръжка в Народното събрание, може да се стигне и до предварителни парламентарни избори.
Никушор Дан дефинира оставката на Чолаку за „ закъсняла “. Дан построи репутацията си като герой против корупцията, основа партията „ Съхрани Румъния “ през 2015 година, която назова „ първата огромна национална групировка, настояваща за съществени промени и рационализация на политическата система в Румъния “.
Той черпи поддръжка основно от градските центрове и се нарежда като преграда против надигащия се популизъм.
След като изостана с близо 20 пункта в първия тур, Дан e изправен пред съществено предизвикателство в неделя.
Сред целите му са битката с данъчните измами, наркотрафика и основаване на условия за връщане на милионите румънци от диаспората, която наброява към 5 милиона души – четвърт от популацията на страната.
При първия тур рекорден брой румънци от чужбина гласоподаваха – с 24% повече от миналата година. От общо 966 000 дали своят вот в диаспората, 60% поддържаха Симион, а 25% – Дан.
След първия тур на 4 май, на който ултра-десният претендент Джордж Симион завоюва към 41% от гласовете, а самостоятелният кмет на Букурещ, Никушор Дан, получи 21%, двамата ще спорят за президентския пост във втория тур.
Последните социологически изследвания сочат извънредно оспорвана конкуренция, с няколко процентни пункта разлика сред двамата претенденти. Симион е водач на Алианса за обединяване на румънците (АОР), до момента в който Дан е самостоятелен претендент и сега ръководи столицата Букурещ – град с една четвърт от популацията на страната.
Симион се свързва с водачи като американския президент Доналд Тръмп и унгарския министър председател Виктор Орбан.
Изборите идват в сериозен миг за Румъния – член на Европейски Съюз и НАТО, която граничи с Украйна, до момента в който следи по какъв начин западните съдружници се двоумят във връзка с поддръжката за Киев, тактиката за справяне с съветската експанзия и следствията от комерсиалните политики на Съединени американски щати.
38-годишният Симион реализира към 40% в първия тур, а Дан – към 20%. Първият тур последва противоречивото отменяне на изборите от октомври 2024 година, при които крайнодесният претендент Калин Джорджеску беше любимец, само че Конституционният съд анулира вота поради нередности и разкрития за съветска интервенция.
Симион притегли доста от гласоподавателите на Джорджеску и даже приказва за назначението му за министър-председател.
Той е противоречива фигура – има възбрана за влизане в Украйна и Молдова, приканва за възобновяване на старите граници на Румъния и е песимистичен към военната помощ за Украйна. Организирал е националистически манифестации и митинги против корупцията. Алиансът за обединяване на румънците е учреден през 2020 година
„ Първото нещо, което ще направя като президент, е да разсекретя досиетата по анулирането на изборите. За да има правдивост, би трябвало да знаем истината “, споделя Симион.
Случаят с изборите от 2024 година провокира рецензии от водещи фигури, които упрекнаха управляващите в ограничение на свободата на словото. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс назова решението на конституционния съд „ слаба и непотвърдена “ от разследващи служби основа.
Макар публично да резервира неутралитет по войната в Украйна, Симион притегля гласоподаватели с антисистемната си изразителност.
През 2024 година Румъния падна с 12 места до 72-ро място в Индекса на демокрацията на „ Икономист “, преминавайки от „ несъвършена народна власт “ към „ хибриден режим “ – примес от авторитаризъм и народна власт.
Въпреки уговорката си да остане в Европейски Съюз и НАТО, Симион подлага на критика Европа.
Миналата седмица министър председателят Марсел Чолацу от Социалдемократическата партия (СДП) подаде оставка, откакто обединението не съумя да докара своя претендент Крин Антонеску на втория тур – нещо невиждано в 35-годишната посткомунистическа история на страната.
След оставката на Чолаку, новият президент ще може да номинира премиера. Ако претендентът не получи поддръжка в Народното събрание, може да се стигне и до предварителни парламентарни избори.
Никушор Дан дефинира оставката на Чолаку за „ закъсняла “. Дан построи репутацията си като герой против корупцията, основа партията „ Съхрани Румъния “ през 2015 година, която назова „ първата огромна национална групировка, настояваща за съществени промени и рационализация на политическата система в Румъния “.
Той черпи поддръжка основно от градските центрове и се нарежда като преграда против надигащия се популизъм.
След като изостана с близо 20 пункта в първия тур, Дан e изправен пред съществено предизвикателство в неделя.
Сред целите му са битката с данъчните измами, наркотрафика и основаване на условия за връщане на милионите румънци от диаспората, която наброява към 5 милиона души – четвърт от популацията на страната.
При първия тур рекорден брой румънци от чужбина гласоподаваха – с 24% повече от миналата година. От общо 966 000 дали своят вот в диаспората, 60% поддържаха Симион, а 25% – Дан.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ