95 години от рождението на Волфганг Савалиш
В неделната музикална вечер на стратегия „ Христо Ботев “ ще отбележим 95 години от рождението на огромния диригент Волфганг Савалиш.
Савалиш е ослепителен представител на поколението диригенти, формирало се директно след Втората международна война. Немският диригент получава справедливо самопризнание най-много за интерпретациите си на симфоничната музика от немската и австрийска школа – Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуман, Шуберт, Менделсон, Брамс, Брукнер и Рихард Щраус.
Волфганг Савалиш е роден в Мюнхен на 26 август 1923 година. Започва да свири на пиано, когато е на пет години. Когато е на 10, той е мощно повлиян от Рихард Щраус и Ханс Кнаперсбуш и мечтае да изнася концерти.
Отначало учи комбинация и пиано. По време на Втората международна война той служи във Вермахта във Франция и Италия, а в заключителните стадии на войната е арестуван в английски лагер за военнопленници. След войната той продължава образованието си в университета в Мюнхен, където приключва диригентство.
Савалиш стартира кариерата си в операта в Аугсбург през 1947 година. Отначало той заемал длъжността репетитор, а по-късно става основен диригент. През 1949 година получава първа премия на Международния музикален конкурс в Женева, където приглася на цигуларя Герхард Сейц. В интервала сред 1952 и 1953 година е персонален помощник на Игор Маркевич в Международната лятна академия на Моцартеум в Залцбург, Австрия.
Той е единствено на 30 години, когато управлява Берлинската филхармония, където тогава основен диригент е Херберт декор Караян. Дебютът на Савалиш в Байройт е през 1957 година с режисура на „ Тристан и Изолда “. Волфганг Савалиш е най-младият диригент, който е дирижирал на влиятелния фестивал.
След като отхвърля оферти от Виенската филхармония и Нюйоркската Метрополитън опера, Савалиш става водещ диригент на Виенския симфоничен оркестър през 1960 година, където работи 10 години. Година по-късно стартира да управлява и Симфоничния оркестър на Хамбург, за същия интервал от 10 години.
От 1971 до 1992 година е музикален шеф на Баварската държавна опера, а от 1983 година е и общоприет управител на театъра. В продължение на 30 години той е бил тясно обвързван с музикалните събития в Мюнхен. Там той слага всички опери на Рихард Щраус, като се изключи „ Саломе “. Дирижира 32 пъти Вагнеровата тетралогия „ Пръстенът на нибелунга “, а общият брой на спектаклите под негова палка в града е 1200!
През 1966 година Ойген Орманди, който е музикален шеф на Оркестъра на Филаделфия от 1936 до 1980 година, кани Савалиш да го посети. Впоследствие Савалиш прави няколко записи там, а от 2003 до гибелта си през 2013 става музикален шеф. Той е и почетен диригент на симфоничния оркестър в Токио и в продължение на 30 години дирижира музикантите годишно.
След престоя си във Филаделфия, Савалиш се завръща за гостуващи изяви там и в Карнеги Хол. Влошаване в здравословното положение попречва Савалиш да се развива през идващите години. В публикация на The Philadelphia Inquirer от 27 август 2006 самият диригент декларира, че се отдръпва от концертния подиум.
През 1988 година Савалиш разгласява автобиографията си „ В интерес на яснотата “, в която е изложил своите възгледи за ролята на диригента: „ Музиката е единственото изкуство, което сплотява всички раси, всички генерации, всички народи, всички хора. Тя дава най-голямата опция за най-хубаво другарство сред всички хора по света. ”
Савалиш е почетен член на обществото „ Роберт Шуман ”. През 2003 година той оказва помощ да се сътвори музикално учебно заведение в Грасау, Бавария, на името на фондация “Волфганг Савалиш ”. Самият той продължава да живее в къщата си в Грасау до гибелта си на 22 февруари 2013.
Савалиш е приет за един от най-хубавите интерпретатори на музиката на Рихард Щраус. Като пианист той приглася на доста известни артисти, в това число Дитрих Фишер-Дискау, Елизабет Шварцкопф, Херман Прай и Маргарет Прайс. Савалиш даже записва цикъла “Зимен път ” на Франц Шуберт и “Песенен цикъл ” на Робърт Шуман, както и диск с определени песни дружно с Томас Хемпсън. Една от най-прочутите му концертни изяви като пианист е на 11 февруари 1994 година във Филаделфия, когато диригентът замества Филаделфийския оркестър. Тъй като огромна снежна стихия попречила на множеството музиканти да дойдат в точния момент за концерта, Савалиш изнесъл клавирен рецитал пред събралата се аудитория.
В предавенето ще чуете творби от Франц Шуберт, Рихард Вагнер, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс и Рихард Щраус.
Савалиш е ослепителен представител на поколението диригенти, формирало се директно след Втората международна война. Немският диригент получава справедливо самопризнание най-много за интерпретациите си на симфоничната музика от немската и австрийска школа – Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуман, Шуберт, Менделсон, Брамс, Брукнер и Рихард Щраус.
Волфганг Савалиш е роден в Мюнхен на 26 август 1923 година. Започва да свири на пиано, когато е на пет години. Когато е на 10, той е мощно повлиян от Рихард Щраус и Ханс Кнаперсбуш и мечтае да изнася концерти.
Отначало учи комбинация и пиано. По време на Втората международна война той служи във Вермахта във Франция и Италия, а в заключителните стадии на войната е арестуван в английски лагер за военнопленници. След войната той продължава образованието си в университета в Мюнхен, където приключва диригентство.
Савалиш стартира кариерата си в операта в Аугсбург през 1947 година. Отначало той заемал длъжността репетитор, а по-късно става основен диригент. През 1949 година получава първа премия на Международния музикален конкурс в Женева, където приглася на цигуларя Герхард Сейц. В интервала сред 1952 и 1953 година е персонален помощник на Игор Маркевич в Международната лятна академия на Моцартеум в Залцбург, Австрия.
Той е единствено на 30 години, когато управлява Берлинската филхармония, където тогава основен диригент е Херберт декор Караян. Дебютът на Савалиш в Байройт е през 1957 година с режисура на „ Тристан и Изолда “. Волфганг Савалиш е най-младият диригент, който е дирижирал на влиятелния фестивал.
След като отхвърля оферти от Виенската филхармония и Нюйоркската Метрополитън опера, Савалиш става водещ диригент на Виенския симфоничен оркестър през 1960 година, където работи 10 години. Година по-късно стартира да управлява и Симфоничния оркестър на Хамбург, за същия интервал от 10 години.
От 1971 до 1992 година е музикален шеф на Баварската държавна опера, а от 1983 година е и общоприет управител на театъра. В продължение на 30 години той е бил тясно обвързван с музикалните събития в Мюнхен. Там той слага всички опери на Рихард Щраус, като се изключи „ Саломе “. Дирижира 32 пъти Вагнеровата тетралогия „ Пръстенът на нибелунга “, а общият брой на спектаклите под негова палка в града е 1200!
През 1966 година Ойген Орманди, който е музикален шеф на Оркестъра на Филаделфия от 1936 до 1980 година, кани Савалиш да го посети. Впоследствие Савалиш прави няколко записи там, а от 2003 до гибелта си през 2013 става музикален шеф. Той е и почетен диригент на симфоничния оркестър в Токио и в продължение на 30 години дирижира музикантите годишно.
След престоя си във Филаделфия, Савалиш се завръща за гостуващи изяви там и в Карнеги Хол. Влошаване в здравословното положение попречва Савалиш да се развива през идващите години. В публикация на The Philadelphia Inquirer от 27 август 2006 самият диригент декларира, че се отдръпва от концертния подиум.
През 1988 година Савалиш разгласява автобиографията си „ В интерес на яснотата “, в която е изложил своите възгледи за ролята на диригента: „ Музиката е единственото изкуство, което сплотява всички раси, всички генерации, всички народи, всички хора. Тя дава най-голямата опция за най-хубаво другарство сред всички хора по света. ”
Савалиш е почетен член на обществото „ Роберт Шуман ”. През 2003 година той оказва помощ да се сътвори музикално учебно заведение в Грасау, Бавария, на името на фондация “Волфганг Савалиш ”. Самият той продължава да живее в къщата си в Грасау до гибелта си на 22 февруари 2013.
Савалиш е приет за един от най-хубавите интерпретатори на музиката на Рихард Щраус. Като пианист той приглася на доста известни артисти, в това число Дитрих Фишер-Дискау, Елизабет Шварцкопф, Херман Прай и Маргарет Прайс. Савалиш даже записва цикъла “Зимен път ” на Франц Шуберт и “Песенен цикъл ” на Робърт Шуман, както и диск с определени песни дружно с Томас Хемпсън. Една от най-прочутите му концертни изяви като пианист е на 11 февруари 1994 година във Филаделфия, когато диригентът замества Филаделфийския оркестър. Тъй като огромна снежна стихия попречила на множеството музиканти да дойдат в точния момент за концерта, Савалиш изнесъл клавирен рецитал пред събралата се аудитория.
В предавенето ще чуете творби от Франц Шуберт, Рихард Вагнер, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс и Рихард Щраус.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ