В недалечното соцминало наистина имаше неща, които оправдават носталгията на

В недалечното соцминало в действителност имаше неща, които оправдават носталгията на по-възрастните към него. Това бяха цените на стоките. Вярно, в случай че въобще за множеството от тях съумеете да се вредите. Примерно за кренвирши. Струваха 3,60 лева килото и бяха от месо. Пак тогава нескафето се продаваше в кръгли кутийки за 2 лева Водката – „ Столичная “ и „ Московская “, струваше по 1,73 лева шишето. А така наречен фабричен стандартизиран самун се продаваше за 15 ст. Той беше бляскав, апетитен, без химикали, без бои. По същото време билетче за трамвай струваше 4 ст. и беше зелено на цвят, а за рейс – 6 ст. Като всички деца умирахме за сладолед. Той се продаваше на колички съвсем на всеки ъгъл. Беше млечен – от същинско мляко, а не заплетен с нездравословни бои и ароматизатори. 4 ст. струваше една хрупкава фунийка със сладолед. А 6 ст. желаеха за огромния – две вафлени корички, сред които слагаха обилно доста сладолед. В жегите умирахме да пием сиропи на улицата, които костваха 8 ст. – ягода, вишна… Продавачката гребеше от купа сироп с една лъжица и го сипваше в груби стъклени чаши, на искащите двоен – слагаше 2 лъжици. Пускаше водата от чешмата и допълваше чашата, като разбъркваше течността с дървена бъркалка. „ Обектът “ разполагаше единствено с 2-3 чаши, тъй че идващите клиенти търпеливо чакаха предходните да си изпият сиропа, с цел да освободят чашата. Продавачката я изплакваше надве-натри на същата чешма и без да дочака да се изцеди, я пълнеше още веднъж. Тези сиропи бяха направени от същински плодове, както и всички нектари в магазините на „ Плод зарзават “. Източник: socbg.com