Проф. Екатерина Михайлова: Ситуацията е проблемна, защото отиваме към президентска република
“В не доста далечното минало, когато бях още в Съюз на демократичните сили, ние направихме един документ, който разпространихме обществено - “24 хрумвания, които ще трансформират България ”. Една от рецензиите ни към Конституцията към оня миг беше, че не би трябвало да я има тази въртележка. Защо? Защото опитът в първите години - първият парламент, 36-ият, стартира от малко малко по разпоредбите. След това се стартира тази конституционна процедура. Първият - не можа да направи, вторият - не можа, и третият, много при неразбираемо болшинство, получи поддръжка. След което се стигна в един и същи парламент три пъти до възлагателни мандати във финалната права. ”
Това сподели в изявление за Дарик конституционалистът и някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили проф. Екатерина Михайлова, обяснявайки създалата се традиция по възлагане на мандати още от началото на прехода.
“Имали сме държавно управление на малцинството. Давам образеца с Филип Димитров - то е типично на малцинството. Първото на Бойко Борисов беше също на малцинството. Има разлика обаче от това, което в този момент слушам да се приказва, тъй като като чувам какво се приказва се запитвам изобщо в тази работа какво тъкмо желаят да ми кажат. Правителство на малцинството не значи “аз имам 60 и няколко депутати - гласувайте каквото ви пристигна ”. Тоест, това е поддръжка за това държавно управление, само че то е партийно. На партията, която го предлага и е ясна поддръжката. Разбира се може да се направи това, което в последните дни върви в общественото пространство - през един от възлагателните мандати да бъде направено държавно управление, в което да не вземат участие толкоз политици, а да са най-вече хора, които не са толкоз ангажирани политически. Tези дни си мисля, по какъв начин тази конституционна структура основава усложнения и за такова държавно управление ”, изясни проф. Михайлова в отговор на въпроса за образуване на държавно управление на малцинството. Според нея процедурата с мандатите наподобява като благосъстоятелност на получилата го партия - нещо което блокира политическите процеси.
“Съвсем обикновено е да се търси необятна поддръжка, без значение какъв брой имаш в първата група, която има възлагателен мандат ”, съобщи специалистът и даде образец с държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" в коалиция с Движение за права и свободи, където партията на Симеон Сакскобургготски е разполагала с парламентарна секта от 120 души и въпреки всичко е влезнала в съдружно ръководство. ”В Конституцията има два способа, които изискват безусловно болшинство от 121. Единият е при избор на съмнение, а вторият е при върнат закон от президента за прегласуване. Там би трябвало да има 121 гласа, с цел да си потвърдиш закона. Как правиш законодателна стратегия, а не се разбираш за ръководството? Управлението е законодателство ”, насочи рецензия Михайлова към необикновените практики по законодателство, без блян към ръководство.
“Проблемно е. Проблемно е, тъй като отиваме в посока на президентска република. Единственият надзор идва от страна президента. Проблем е за страната, тъй като протичащото се в Народното събрание е доста необичайно и тук Борисов беше прав, когато сподели “Ами ние какво ги направляваме тези министри? Те могат да откажат да дойдат и какво да им създадем? Нищо. ” Те нито са ги избрали, нито могат през механизмите на политическия надзор и търсене на отговорност да прекратят техните функционалности. Те са назначени от президента ”, съобщи проф. Михайлова и установи, че е “по-добре и за малко да работи Народното събрание, само че да си свърши най-малко другата функционалност, която е и първа записана в текста на Конституцията - законодателната. Ще станат към този момент близо три години без законодателство - това е доста неприятно за страната ”, уточни конституционалистът.
“Нещата са добили толкоз гротескна форма, че към този момент като стартираме да приказваме за Народното събрание в лекция и студентите стартират да се смеят. Това е доста неприятно. Много неприятно, тъй като основава чувство. Това са идващите генерации, които ще би трябвало да се занимават с политика и не мисля, че тези студенти са изолиран случай от останалите им другари в тяхната възрастова група. Това значи, че стартират да виждат несериозно отношение на тези, които ни ръководят ”, изясни университетският учител по отношение на това, което вижда като отношение на студентите към парламентаризма в страната.
Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!
