Как водката помага на Червената армия да победи немците
В най-тежкия интервал на войната руските бойци получават по 100 г водка на денонощие.
Тя им оказва помощ да се борят със мощния стрес и да попълнят нечовешката загуба на сила.
Източният фронт на Втората международна война е същински пъкъл на земята: артилерийските обстрели и самолетни офанзиви, страшните набези с танкове, всеобщата крах на приятели не са оставили нищо живо… За бойците да запазят физическите си и морални сили е извънредно комплицирана задача.
Ръководството на воюващата страна осъзнава казуса прелестно и измисля най-различни средства, с цел да поддържа тонуса на военнослужещите. Например немските бойци повдигат бойния си дух със шнапс. Във Вермахта съществува и процедура да се вземат таблетки „Первитин“. Този препарат на основата на метамфетамин оказва мощно стимулиращо влияние върху душeвността, като работи на централната нервна система и провокира прилив на сила и намалена потребност от сън и храна.
В Червената войска казусът със напрежението се взема решение по друг метод, а точно благодарение на най-известната съветска напитка – водката.
„Наркомските 100 грама“
Архивна фотография
Традицията на бойците да се дава алкохол „за храброст“ съществува от дълго време в съветската войска. Още през XVIII в., по време на бойни дейности, на военнослужещите се поставят по три чашки „хлебно вино“ на седмица.
През 1908 година, след пагубното проваляне на Русия във войната против Япония, е взето решение тази процедура да се приключи, а 30 години по-късно, към този момент в Съветския съоюз, излиза декрет на Народния комисариат на защитата „За битка в пиянството на РККА“, съгласно който „особено ревностните фенове на пиенето могат да бъдат уволнени от редиците на въоръжените сили и даже да бъдат пратени на съд“.
Алкохолната традиция се завръща в армията по време на войната против Финландия. През януари 1940 година националният комисар на защитата Климент Ворошилов предлага на бойците и командирите да се дават по 100 г водка и 50 г мехлем дневно, с цел да могат да се сгреят в суровите зимни условия. На танкистите се поставя двойна порция, а летците постоянно получават коняк.
Борба със напрежението
Архивна фотография
С приключването на войната против финландците практиката на войската да се раздава алкохол е прекъсната, само че след половин година е обновена. На 22 август 1941 година с разпореждане №562 Държавният комитет на защитата вкарва всекидневно систематизиране на 40-градусова водка измежду военнослужещите на първа линия (които са в непосреден контакт с врага), като на човек се падат по 100 грама.
Указът на националния комитет за защита, който излиза три дни по-късно, прецизира, че с изключение на частите на първа линия, водка се поставя и на летците от Военновъздушни сили на Червената войска, както и на инженерно-техническия състав, който обслужва полевите летища.
Разбира се, тази самодейност на военното управление на страната е провокирана от напълно разнообразни аргументи спрямо времето на съветско-финландския спор. Редовното разпределяне на алкохол би трябвало да помогне на бойците да се оправят с големия стрес, който изпитват в тежкия за Съюз на съветските социалистически републики първичен интервал на войната против нацистка Германия. Освен това точно твърдият алкохол с огромно наличие на алкохол се разнася бързо в човешкия организъм и се трансформира в съществено количество сила, позволявайки на организма бързо да възвърне огромните загуби на сила.
Помощ или щета?
Архивна фотография
Системата за разпределяне на водка на военните в другите съединения и формирования се разграничава доста. На места алкохолът се дава на бойците преди началото на офанзивата, на други места – след тежък пердах, а на трети „огнената вода“ стига до полковете извънредно рядко.
„Помня, че ни даваха водка единствено преди офанзива, – редови войник Александър Гринко. – Старшината обикаляше из окопите с халба и всеки, който искаше, си наливаше. Първи пиеха младите. След това излизаха напряко под патроните и загиваха. Тези, които оцеляваха след няколко борби, се отнасяха към водката доста внимателно“.
„Без корав алкохол нямаше по какъв начин да победим… студа, – старши лейтенант Фьодор Илченко, завладял фелдмаршал Фридрих Паулус в Сталинград. – „Фронтовите 100 грама“ станаха по-скъпи от снарядите и спасяваха бойците от заледяване, защото те прекарваха доста нощи на голата земя на полето“.
Далеч не всички военнослужещи, обаче, имат потребност от постоянен банкет на алкохол. „През първите години я смених със захар, – си картечарят Михаил Ларин. – Когато старшината раздаваше стоте грама, бойците към мен ходеха като гъски. Така че аз заменях тези 100 грама“. „Нас, младежите, съществуването или неналичието на „стоте грама“ ни интересуваше едва, надалеч повече ни интересуваше храната“,гвардейският сержант Георгий Веляминов.
Лош табиет
Архивна фотография
Правилата и нормите за разпределяне на водка непрестанно се трансформират. През май 1942 година алкохолът стартира да се дава единствено на частите, които са се справили чудесно в багра. При това нормата им е увеличена до 200 грама. На всички останали военни на първа линия пиянство се поставя единствено по празници.
През ноември същата година е решено да се върнат обичайните 100 грама, които се раздават единствено на тези бойци и офицери, които вземат участие директно в бойните дейности. На военните от запаса, както и на тези, които са в тила, се поставят по 50 грама.
Не на всички места на военните се раздава единствено водка. Например при руските войски, които отбраняват Кавказ, тази напитка сполучливо е сменена с локално вино.
След успеха „наркомските 100 грама“ в Червената войска са анулирани. Далеч не всички от завърналите се от фронта, обаче, съумяват да изкоренят дългогодишния си табиет да пият всеки ден.
Ветеранът от 83-а гвардейска стрелкова дивизия Лев Карташев си : „Вече след войната в Свердловск (днешен Екатеринбург) известно време ходех да обядвам в офицерския стол. И ми се струваше просто полуда, че офицерите не сядат да ядат без 100 грама… А някои пиеха даже по 200 и повече… Помня, че гледах тази картина и си помислих: „Да, по този начин надалеч ще стигнем…“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Тя им оказва помощ да се борят със мощния стрес и да попълнят нечовешката загуба на сила.
Източният фронт на Втората международна война е същински пъкъл на земята: артилерийските обстрели и самолетни офанзиви, страшните набези с танкове, всеобщата крах на приятели не са оставили нищо живо… За бойците да запазят физическите си и морални сили е извънредно комплицирана задача.
Ръководството на воюващата страна осъзнава казуса прелестно и измисля най-различни средства, с цел да поддържа тонуса на военнослужещите. Например немските бойци повдигат бойния си дух със шнапс. Във Вермахта съществува и процедура да се вземат таблетки „Первитин“. Този препарат на основата на метамфетамин оказва мощно стимулиращо влияние върху душeвността, като работи на централната нервна система и провокира прилив на сила и намалена потребност от сън и храна.
В Червената войска казусът със напрежението се взема решение по друг метод, а точно благодарение на най-известната съветска напитка – водката.
„Наркомските 100 грама“
Архивна фотография Традицията на бойците да се дава алкохол „за храброст“ съществува от дълго време в съветската войска. Още през XVIII в., по време на бойни дейности, на военнослужещите се поставят по три чашки „хлебно вино“ на седмица.
През 1908 година, след пагубното проваляне на Русия във войната против Япония, е взето решение тази процедура да се приключи, а 30 години по-късно, към този момент в Съветския съоюз, излиза декрет на Народния комисариат на защитата „За битка в пиянството на РККА“, съгласно който „особено ревностните фенове на пиенето могат да бъдат уволнени от редиците на въоръжените сили и даже да бъдат пратени на съд“.
Алкохолната традиция се завръща в армията по време на войната против Финландия. През януари 1940 година националният комисар на защитата Климент Ворошилов предлага на бойците и командирите да се дават по 100 г водка и 50 г мехлем дневно, с цел да могат да се сгреят в суровите зимни условия. На танкистите се поставя двойна порция, а летците постоянно получават коняк.
Борба със напрежението
Архивна фотография С приключването на войната против финландците практиката на войската да се раздава алкохол е прекъсната, само че след половин година е обновена. На 22 август 1941 година с разпореждане №562 Държавният комитет на защитата вкарва всекидневно систематизиране на 40-градусова водка измежду военнослужещите на първа линия (които са в непосреден контакт с врага), като на човек се падат по 100 грама.
Указът на националния комитет за защита, който излиза три дни по-късно, прецизира, че с изключение на частите на първа линия, водка се поставя и на летците от Военновъздушни сили на Червената войска, както и на инженерно-техническия състав, който обслужва полевите летища.
Разбира се, тази самодейност на военното управление на страната е провокирана от напълно разнообразни аргументи спрямо времето на съветско-финландския спор. Редовното разпределяне на алкохол би трябвало да помогне на бойците да се оправят с големия стрес, който изпитват в тежкия за Съюз на съветските социалистически републики първичен интервал на войната против нацистка Германия. Освен това точно твърдият алкохол с огромно наличие на алкохол се разнася бързо в човешкия организъм и се трансформира в съществено количество сила, позволявайки на организма бързо да възвърне огромните загуби на сила.
Помощ или щета?
Архивна фотография Системата за разпределяне на водка на военните в другите съединения и формирования се разграничава доста. На места алкохолът се дава на бойците преди началото на офанзивата, на други места – след тежък пердах, а на трети „огнената вода“ стига до полковете извънредно рядко.
„Помня, че ни даваха водка единствено преди офанзива, – редови войник Александър Гринко. – Старшината обикаляше из окопите с халба и всеки, който искаше, си наливаше. Първи пиеха младите. След това излизаха напряко под патроните и загиваха. Тези, които оцеляваха след няколко борби, се отнасяха към водката доста внимателно“.
„Без корав алкохол нямаше по какъв начин да победим… студа, – старши лейтенант Фьодор Илченко, завладял фелдмаршал Фридрих Паулус в Сталинград. – „Фронтовите 100 грама“ станаха по-скъпи от снарядите и спасяваха бойците от заледяване, защото те прекарваха доста нощи на голата земя на полето“.
Далеч не всички военнослужещи, обаче, имат потребност от постоянен банкет на алкохол. „През първите години я смених със захар, – си картечарят Михаил Ларин. – Когато старшината раздаваше стоте грама, бойците към мен ходеха като гъски. Така че аз заменях тези 100 грама“. „Нас, младежите, съществуването или неналичието на „стоте грама“ ни интересуваше едва, надалеч повече ни интересуваше храната“,гвардейският сержант Георгий Веляминов.
Лош табиет
Архивна фотография Правилата и нормите за разпределяне на водка непрестанно се трансформират. През май 1942 година алкохолът стартира да се дава единствено на частите, които са се справили чудесно в багра. При това нормата им е увеличена до 200 грама. На всички останали военни на първа линия пиянство се поставя единствено по празници.
През ноември същата година е решено да се върнат обичайните 100 грама, които се раздават единствено на тези бойци и офицери, които вземат участие директно в бойните дейности. На военните от запаса, както и на тези, които са в тила, се поставят по 50 грама.
Не на всички места на военните се раздава единствено водка. Например при руските войски, които отбраняват Кавказ, тази напитка сполучливо е сменена с локално вино.
След успеха „наркомските 100 грама“ в Червената войска са анулирани. Далеч не всички от завърналите се от фронта, обаче, съумяват да изкоренят дългогодишния си табиет да пият всеки ден.
Ветеранът от 83-а гвардейска стрелкова дивизия Лев Карташев си : „Вече след войната в Свердловск (днешен Екатеринбург) известно време ходех да обядвам в офицерския стол. И ми се струваше просто полуда, че офицерите не сядат да ядат без 100 грама… А някои пиеха даже по 200 и повече… Помня, че гледах тази картина и си помислих: „Да, по този начин надалеч ще стигнем…“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ