Ердоган не може да се завърне от Русия с празни ръце
В най-скоро време ще се състои среща сред президентите на Русия и Турция. То, съгласно представителя на Кремъл Дмитрий Песков, ще се организира на 4 септември в Сочи. За срещата сред Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган се приказва съвсем цяло лято. И най-много за това приказва турската страна. Ердоган решително разгласи идна среща с сътрудника си. Докато беше в Кремъл, до последния миг не беше доказан нито фактът, нито датата на договарянията. Вероятно по-активното разискване на срещата на президентите в турските медии демонстрира по-голям интерес към нея от турска страна.
Какъв е ползата на Турция? На първо място Ердоган би трябвало да " свери часовниците " с Москва. След изгонването на „ азовците “ в Украйна и поддръжката за участието на Швеция в НАТО, съветската страна стартира да изпитва подозрения по отношение на надеждността на сътрудниците в Анкара. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков назова прехвърлянето на украинските бойци " директно нарушаване на изискванията на съществуващите съглашения ".
В тази връзка турската страна се стреми да смекчи последствията от дейностите, които провокираха недоволството на съветския сътрудник. Съветникът на турския президент Акиф Чагатай Кълъч отхвърля „ охлаждането “ в връзките с Русия, само че Ердоган би трябвало самичък да се убеди в това. В предишното договарянията сред двамата водачи бяха норма и се случваха със забележителна периодичност. Измина обаче съвсем година от последните договаряния очи в очи, извършени на 13 октомври 2022 година в Астана.
Може да се допусна, че Анкара се интересува на първо място от ориста на зърнената договорка. Турците към този момент са създали доста механизми, с цел да върнат мъртвороденото съглашение. Предвид опасенията на Русия по отношение на премахването на глобите против “Росселхозбанк ” и износа на торове/храна, Турция предлага опция.
В подмяна на единодушието на Москва за експорт на украинска пшеница, Анкара е подготвена да се трансформира в център за съветски артикули. Неслучайно в медиите понякога започнаха да се появяват пълнежи, че Турция, дружно с Катар и Русия, са се договорили за нова договорка. Според един от последните отчети, става дума за експорт на 1 милион тона съветско зърно. Засега обаче Кремъл отхвърля сходни известия.
По-малко противоречиви тематики са икономическите въпроси. Сред тях са по-нататъшното създаване на АЕЦ " Аккую " и основаването на хъб за експорт на съветски газ. Освен това има редица проблеми със сигурността.
Русия и Турция имат въздействие върху Либия. Наскоро Турция нае пристанището на Хомс за 99 години, а съветското министерство на защитата, представлявано от заместник-министър Юнус-Бек Евкуров, поддържа връзка с фелдмаршал Халифа Хафтар. Същото важи и за зоната на арменско-азербайджанския спор: в светлината на изострянето на обстановката в Лачинския кулоар и опитите на Франция да навлезе в района посредством изпращане на филантропични товари, Москва и Анкара са за стабилизиране на обстановката.
И двете страни се стремят да предотвратят активизирането на други страни от НАТО в зоната на техните ползи.
В момента в Сирия има доста разтърсвания. В редица градове - Дараа, Сувейда, Дамаск, Риф Димшаке, Латакия, Тартус и Алепо - има демонстрации против Башар Асад поради по-високите цени на горивата. Русия остава главният съдружник на сирийския президент, до момента в който Турция остава главният спонсор на сирийската съпротива.
Украинският въпрос е обособен слой в връзките на страните. Важни са проблемите с изгонването на бойци, размяната на пленници и договорката за зърно. Но от позиция на мащаба на спора това е прекомерно малко. Турция, още през март 2022 година, замахна към своето споразумяване. Тогава даже беше допустимо да се проведат договаряния сред представители на двете страни в Истанбул и да се реализиран избрани резултати - съглашение за неутралитет на Украйна и неразполагане на непознати военни бази на нейна територия. Впоследствие обаче Западът усили доставките на оръжие и украинските управляващи отхвърлиха да договарят.
През последната година се активизираха и други играчи като медиатори - Китай, Индия, Бразилия, Африка и страните от Персийския залив. Последната среща за Украйна се организира в Джеда, а не в Истанбул. Турция отиде малко в сянка. Ердоган желае да я измъкне оттова и да потвърди, че той е единственият състезател, който може да поддържа връзка и с Киев, и с Москва. Срещата със Зеленски в Истанбул и изпращането на външния министър Хакан Фидан в Киев и по-късно в Москва могат да се смятат за подготовка за възобновяване на ролята на Ердоган в украинското споразумяване.
Сега за съветския интерес. Москва, макар някои проблеми, се стреми да поддържа партньорство с Анкара. На последната среща сред Фидан и Лавров съветският министър приветства " самостоятелната, национално насочена външна политика " на Анкара. Еманципацията на Турция от НАТО е изключително значима, когато Западът се пробва да настрои целия свят против Русия и когато страната има потребност от успореден импорт. С Турция продължава осъществяването на стратегически планове - АЕЦ " Аккую " и газопровода " Турски поток ". Турците са подготвени да дават своя територия за основаването на хъб, през който ще може да се изнася остатъкът от съветски газ.
По два съответни въпроса - договорката със зърното и украинското съглашение - с всички ангажименти и нюанси, Москва също прави оценка напъните на турската страна. Разбира се, отдръпването от зърнената договорка се оказа нарушаване на договореностите за експорт на съветски храни. Но Русия не упреква Турция за това, макар че Турция е основател на договорката, а Запада. Ако нашите условия бъдат изпълнени, е допустимо връщане към Черноморската самодейност, тъй като тя ще разреши да се изнесат 1 милион тона съветско зърно за нуждаещите се страни. Турция е нужна в този въпрос от позиция на логистиката, Катар (съюзник на Турция) - като спонсор на превоза.
За Сирия, Карабах и Либия, макар че позициите не са идентични, консенсусът в тях е действителен. Много по-трудно е да се стигне до нещо съответно за Украйна. В последна сметка тук разрушителната роля на Запада е доста по-забележима. Анкара няма лостове за напън върху Киев, както да вземем за пример върху сирийската съпротива. Затова всевъзможни полемики в тази посока ще се свеждат до обстоятелството, че „ ние оценяваме напъните на нашите турски сътрудници “.
Неотдавнашното посещаване на турския външен министър Фидан в Москва беше подготовката за срещата сред Путин и Ердоган в Сочи. Нямаше съответни договорености нито за зърно, нито за газ, само че страните демонстрираха подготвеност да работят в тези и други области. Няма гаранции, че ще се реализира нещо на срещата на президентите. Но е мъчно да се повярва, че Ердоган, който самичък ще отлеи за Русия, би подхванал такава стъпка, без да е сигурен, че няма да се върне отсам с празни ръце.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Какъв е ползата на Турция? На първо място Ердоган би трябвало да " свери часовниците " с Москва. След изгонването на „ азовците “ в Украйна и поддръжката за участието на Швеция в НАТО, съветската страна стартира да изпитва подозрения по отношение на надеждността на сътрудниците в Анкара. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков назова прехвърлянето на украинските бойци " директно нарушаване на изискванията на съществуващите съглашения ".
В тази връзка турската страна се стреми да смекчи последствията от дейностите, които провокираха недоволството на съветския сътрудник. Съветникът на турския президент Акиф Чагатай Кълъч отхвърля „ охлаждането “ в връзките с Русия, само че Ердоган би трябвало самичък да се убеди в това. В предишното договарянията сред двамата водачи бяха норма и се случваха със забележителна периодичност. Измина обаче съвсем година от последните договаряния очи в очи, извършени на 13 октомври 2022 година в Астана.
Може да се допусна, че Анкара се интересува на първо място от ориста на зърнената договорка. Турците към този момент са създали доста механизми, с цел да върнат мъртвороденото съглашение. Предвид опасенията на Русия по отношение на премахването на глобите против “Росселхозбанк ” и износа на торове/храна, Турция предлага опция.
В подмяна на единодушието на Москва за експорт на украинска пшеница, Анкара е подготвена да се трансформира в център за съветски артикули. Неслучайно в медиите понякога започнаха да се появяват пълнежи, че Турция, дружно с Катар и Русия, са се договорили за нова договорка. Според един от последните отчети, става дума за експорт на 1 милион тона съветско зърно. Засега обаче Кремъл отхвърля сходни известия.
По-малко противоречиви тематики са икономическите въпроси. Сред тях са по-нататъшното създаване на АЕЦ " Аккую " и основаването на хъб за експорт на съветски газ. Освен това има редица проблеми със сигурността.
Русия и Турция имат въздействие върху Либия. Наскоро Турция нае пристанището на Хомс за 99 години, а съветското министерство на защитата, представлявано от заместник-министър Юнус-Бек Евкуров, поддържа връзка с фелдмаршал Халифа Хафтар. Същото важи и за зоната на арменско-азербайджанския спор: в светлината на изострянето на обстановката в Лачинския кулоар и опитите на Франция да навлезе в района посредством изпращане на филантропични товари, Москва и Анкара са за стабилизиране на обстановката.
И двете страни се стремят да предотвратят активизирането на други страни от НАТО в зоната на техните ползи.
В момента в Сирия има доста разтърсвания. В редица градове - Дараа, Сувейда, Дамаск, Риф Димшаке, Латакия, Тартус и Алепо - има демонстрации против Башар Асад поради по-високите цени на горивата. Русия остава главният съдружник на сирийския президент, до момента в който Турция остава главният спонсор на сирийската съпротива.
Украинският въпрос е обособен слой в връзките на страните. Важни са проблемите с изгонването на бойци, размяната на пленници и договорката за зърно. Но от позиция на мащаба на спора това е прекомерно малко. Турция, още през март 2022 година, замахна към своето споразумяване. Тогава даже беше допустимо да се проведат договаряния сред представители на двете страни в Истанбул и да се реализиран избрани резултати - съглашение за неутралитет на Украйна и неразполагане на непознати военни бази на нейна територия. Впоследствие обаче Западът усили доставките на оръжие и украинските управляващи отхвърлиха да договарят.
През последната година се активизираха и други играчи като медиатори - Китай, Индия, Бразилия, Африка и страните от Персийския залив. Последната среща за Украйна се организира в Джеда, а не в Истанбул. Турция отиде малко в сянка. Ердоган желае да я измъкне оттова и да потвърди, че той е единственият състезател, който може да поддържа връзка и с Киев, и с Москва. Срещата със Зеленски в Истанбул и изпращането на външния министър Хакан Фидан в Киев и по-късно в Москва могат да се смятат за подготовка за възобновяване на ролята на Ердоган в украинското споразумяване.
Сега за съветския интерес. Москва, макар някои проблеми, се стреми да поддържа партньорство с Анкара. На последната среща сред Фидан и Лавров съветският министър приветства " самостоятелната, национално насочена външна политика " на Анкара. Еманципацията на Турция от НАТО е изключително значима, когато Западът се пробва да настрои целия свят против Русия и когато страната има потребност от успореден импорт. С Турция продължава осъществяването на стратегически планове - АЕЦ " Аккую " и газопровода " Турски поток ". Турците са подготвени да дават своя територия за основаването на хъб, през който ще може да се изнася остатъкът от съветски газ.
По два съответни въпроса - договорката със зърното и украинското съглашение - с всички ангажименти и нюанси, Москва също прави оценка напъните на турската страна. Разбира се, отдръпването от зърнената договорка се оказа нарушаване на договореностите за експорт на съветски храни. Но Русия не упреква Турция за това, макар че Турция е основател на договорката, а Запада. Ако нашите условия бъдат изпълнени, е допустимо връщане към Черноморската самодейност, тъй като тя ще разреши да се изнесат 1 милион тона съветско зърно за нуждаещите се страни. Турция е нужна в този въпрос от позиция на логистиката, Катар (съюзник на Турция) - като спонсор на превоза.
За Сирия, Карабах и Либия, макар че позициите не са идентични, консенсусът в тях е действителен. Много по-трудно е да се стигне до нещо съответно за Украйна. В последна сметка тук разрушителната роля на Запада е доста по-забележима. Анкара няма лостове за напън върху Киев, както да вземем за пример върху сирийската съпротива. Затова всевъзможни полемики в тази посока ще се свеждат до обстоятелството, че „ ние оценяваме напъните на нашите турски сътрудници “.
Неотдавнашното посещаване на турския външен министър Фидан в Москва беше подготовката за срещата сред Путин и Ердоган в Сочи. Нямаше съответни договорености нито за зърно, нито за газ, само че страните демонстрираха подготвеност да работят в тези и други области. Няма гаранции, че ще се реализира нещо на срещата на президентите. Но е мъчно да се повярва, че Ердоган, който самичък ще отлеи за Русия, би подхванал такава стъпка, без да е сигурен, че няма да се върне отсам с празни ръце.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ