В най-новата ни история месец септември е наситен с най-много

В най-новата ни история месец септември е кондензиран с най-вече знакови събития – раждане на диктатори, гибел и погребения на царе, преврати, революции, убийства, срив на политически кариери.

На днешната дата през 1948 година в немския град Кобург на напреднала възраст издъхва Фердинанд I, цар на България. В заточение монархът надживява гибелта на синовете си Борис и Кирил, както и края на династията в България.

На смъртния одър той пита адютанта си ген. Петър Ганчев: " Кога отпътуваме за България? ", а последната воля на Фердинанд I е да бъде заровен в миналото в " обичаната му България ". Затова ковчегът му е бил краткотрайно положен в криптата на католическата черква " Св. Августин " в Кобург, пред саркофазите на майка му и татко му, само че там остава и до през днешния ден.

След капитулацията на България цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.

След като не е позволен от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), някогашният цар се насочва към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до гибелта си.

След войната известно време получава пенсия от немското държавно управление. През 20-те години на 20 век подхваща продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено признат в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на интернационалните научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I постоянно отсяда в фамилните си владения в днешна Словакия - замъка " Свети Антон “ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуща дефинитивно през късната есен на 1944 година с напредването на Червената войска към Прага.

Старият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след гибелта на сина му Борис.

В България обществото и до през днешния ден е раздвоено за личността на монарха и историческата му задача. По-скоро настроенията към Фердинанд I остават отрицателни, а издигането му на престола се приема като една от най-големите неточности на Третата българска страна.