Като в миналия век. Какво е да живееш без вода повече от 20 часа в денонощието
В най-големите горещини в това старопланинско село имат течаща вода единствено по няколко часа дневно. Справят се с туби, канчета, кофи. Освен тях обаче още стотици хиляди български жители са наранени от воден режим.
Таня Маринова живее в типична селска къща. На първия етаж - стая с две кревати, маса, пералня, баня, на втория етаж - кухня, спалня, на двора - чешма, няколко огромни сини бидона, градина със зеленчуци, дребен заслон с какво ли не под него.
Има обаче и нещо нетипично: във всяка от стаите, до всяка от мивките вътре, по пода, под масата, до чешмата извън - на всички места са подредени шишета, туби, канчета, легени с вода.
Големите бидони на двора са цялостни не със сливи, а отново с вода. В същото време от чешмите не капе нито капка.
" Нямаме вода. Това е ситуацията ", споделя Маринова. Това изяснява всичките съдове.
" Чакаме водата да пристигна в 17 часа, само че я пристигна, я не. И като пристигна, почваме да тичаме като финикийци да наливаме, тъй като не се знае по кое време ще спре ", прибавя тя.
Маринова живее в тетевенското село Глогово . Тук хората публично са на воден режим от 2 август, само че импровизирано - от повече от 20 години.
Ситуацията се повтаря всяко лято, постоянно вода не доближава даже през зимата.
През последните седмици обаче ситуацията е изключително тежко. От локалното ВиК сдружение, че ще пускат водата в Глогово единствено за 5 часа дневно, от 15:30 до 20:30 ч. Хората споделят, че водата нормално идва чак към 17 ч и от време на време я има единствено за към час, от време на време и за по-малко - зависи дали къщата им е в по-високата или по-ниската част на селото.
" При мен, както съм на третия етаж, от една седмица няма вода ", включва се и съседката на Маринова - Мирослава Манева , която живее от другата страна на улицата.
" Капка няма на чешмата от горната страна. Само на чешмата извън има вода и то за някакви си минути, дори няма и час ", споделя тя.
Ситуацията в Глогово не е изключение. От началото на лятото до момента от режим на водата са били наранени над 500 обитаеми места в България по данни на " Зелено придвижване ". Тъй като не всички ВиК оператори разгласяват публична информация, е мъчно да се каже какъв брой тъкмо са тези села и градове.
Става дума обаче за стотици хиляди хора, принудени да живеят без естествен достъп до вода. Преди повече от седмица някогашният министър на околната среда и водите от " Зелено придвижване " Борислав Сандов, че това са 345 000 души или повече от 5% от популацията.
Оттогава известията за още и още обитаеми места с режим на водата единствено се усилват.
Какви тогава са аргументите за безводието? Само в неналичието на превалявания ли е казусът? И какво е решението?
Живот " като в предишния век "
Когато идваме в Глогово, от небето ръси дребен дъжд. От чешмите на хората обаче вода не тече.
Пред Свободна Европа Мирослава Манева , която цялостен живот живее в селото, споделя, че обстановката е такава, откогато се помни.
" Аз съм на 34 години и ситуацията е все по този начин всяка година. Няма никаква смяна ", споделя тя.
В късите часове следобяд, в които от ВиК сдружението пускат водата, хората са принудени да дебнат всяка капка и да пестят.
" Наливаме с тубите, перем на ръка облеклата, мием си паниците бързо, отново по този начин за някакви си минути, с цел да остава вода за пиянство ", споделя Манева.
" Живеем като в предишния век ", намесва се и съседката Таня Маринова. За да ни покаже какво има поради, ни развежда в къщата си. На пода в банята стои леген, цялостен с вода, до него кофа и канче - няма по какъв начин да си вземем душ, гребем и се поливаме, споделя Маринова.
В прилежащата стая е пералнята. За да работи обаче, дамата ръчно долива вода през чекмеджето за прахуляк, другояче няма по какъв начин да се изпълни. По думите ѝ поради ниското налягане през последните години са ѝ изгорели няколко бойлера и пералня.
Глогово не е малко село - в него живеят 1500 души, има детската градина и главно учебно заведение. Как се оправят те, питаме.
" Как, на бидони са ", дава отговор Маринова. През месеците на воден режим даже и там децата и техните учители са принудени да се оправят без течаща вода.
През годините локалните поданици на няколко пъти са протестирали поради неналичието на дейности на управляващите. Според хората главният проблем е несъответстващата ВиК инфраструктура - селото има единствено един работещ контейнер, който е с прекомерно дребен размер, с цел да обслужи обитаемото място.
Имало е няколко публични поръчки за построяването на втори, само че години наред те се провалят, в това число поради отвод след това на определената компания.
В последна сметка подобен втори контейнер е построен през 2024 година, само че той към момента не е пуснат в употреба.
" Всеки споделя: „ чакат за някакъв документ, чакат за пречиствателен филтър и не може да се пусне “. Сега в него не се влива и капка ", споделя Маринова.
Пред Свободна Европа кметът на селото - Иво Милчев от ГЕРБ , сподели, че резервоарът ще стартира да се употребява " до две седмици ". Той сподели, че заема поста неотдавна (от октомври 2023 г.) и по тази причина няма по какъв начин да отговори за какво построяването на това оборудване е лишило десетки години.
А по какъв начин е другаде в България
Според инж. Иван Иванов , който е ръководител на Българската асоциация по водите , образецът с Глогово се вписва значително в наклонност, годна за хиляди дребни обитаеми места в страната.
Там съответните ВиК оператори считат, че нямат стопански интерес да влагат, а страната дълги години не им оказва помощ с нужните тласъци за възстановяване на инфраструктурата, споделя Иванов за Свободна Европа.
Това обаче е единствено дребна част от обяснението за насилствените режими на водата в стотици обитаеми места това лято, в това число по-големи градове като Ловеч, Плевен, Радомир.
В народен проект по думите на Иванов би трябвало да бъдат откроени две съществени аргументи:
засушаването иголемите загуби по водоснабдителните системи.
С други думи - преваляванията фактически са по-малко, само че вода има, просто не се употребява рационално.
Такъв беше изводът и от среща по тематиката на четири министерства в четвъртък - на районното развиване, на околната среда, на енергетиката и на стопанската система.
В Северна България има спад на водните количества с 87%
На нея данни от Националния институт по метеорология и хидрология, че 2024 година е третата подред суха и гореща година. Месец юни е бил най-горещият от 1930 година насам, като тази година интервалът на засушаване е и най-дълъг и продължава повече от три месеца.
В резултат има спад на водните количества с 87% в Северна България спрямо предходната година.
Множество значими за водоснабдяването язовири доближиха сериозно ниски равнища - измежду тях са " Камчия " и " Ясна поляна " , които обезпечават питейна вода за Черноморието , " Тича " , който обезпечава вода за Шумен и Търговище , язовир " Бели Искър " край Самоков, язовир " Копринка ".
Всяка година сред 70 и 50% от водата се губи по тръбите
Освен по-малкото превалявания обаче България има сериозен проблем с ръководството на водоснабдителните си мрежи, показва Иван Иванов. Всяка година сред 70 и 50% от водата се губи по тръбите. Средните загуби за цялата страна съгласно на КЕВР за 2022 година са 61% .
В кубични метри загубите наподобяват по този начин:
на вход на тръбите са регистрирани 845 427 хиляди кубични метра вода,но са фактурирани единствено 329 917 хиляди кубични метра.
По думите на Иванов обаче тези данни даже не са изцяло правилни, тъй като на доста водоизточници няма водомер.
" Тоест ние допускаме какъв брой се употребява, само че действително не сме сигурни дали това е количеството ", споделя специалистът.
" Работим с аналитични количества – някой е споделил, че от това водохващане се употребява еди какво си количество вода, обаче няма апарат, който да го е удостоверил ".
В същото време се знае, че голяма част от водопроводите са прекомерно остарели и постоянно в никакъв случай не са били ремонтирани.
" Нашите мрежи са от азбестоцимент, етернит – това е материал, който към този момент е морално и физически стар. Като се стегне земята от сушата, той се разпада ", показва Иванов.
Какво е решението
Според него първата стъпка е да се сложат нужните уреди и да се измерят загубите. Такова условие има към този момент и от Европейската комисия.
" Решението е да се направи национална стратегия за понижаване на загубите и да се стартира редовно да се вземат решение тези проблеми ", споделя Иванов.
" Нашият огромен капацитет е в подобряването на положението на водоснабдителните мрежи ", прибавя той.
По думите му има и още една значима мярка, препоръчвана от специалистите - да се спре безразборното изсичане на горите. Те са в основата на задържането на водните запаси, най-много подземните води.
Междувременно, до момента в който стартират дейностите в сходна посока, хората в Глогово и хиляди други като тях не престават делника си в условия на воден режим, с туби, бидони и кофи.
" Седим и се гледаме ", споделя Таня Маринова.
" Градината гори, бобът ми изгоря. Ще си чакаме всичко от магазина ", прибавя тя.
Таня Маринова живее в типична селска къща. На първия етаж - стая с две кревати, маса, пералня, баня, на втория етаж - кухня, спалня, на двора - чешма, няколко огромни сини бидона, градина със зеленчуци, дребен заслон с какво ли не под него.
Има обаче и нещо нетипично: във всяка от стаите, до всяка от мивките вътре, по пода, под масата, до чешмата извън - на всички места са подредени шишета, туби, канчета, легени с вода.
Големите бидони на двора са цялостни не със сливи, а отново с вода. В същото време от чешмите не капе нито капка.
" Нямаме вода. Това е ситуацията ", споделя Маринова. Това изяснява всичките съдове.
" Чакаме водата да пристигна в 17 часа, само че я пристигна, я не. И като пристигна, почваме да тичаме като финикийци да наливаме, тъй като не се знае по кое време ще спре ", прибавя тя.
Маринова живее в тетевенското село Глогово . Тук хората публично са на воден режим от 2 август, само че импровизирано - от повече от 20 години.
Ситуацията се повтаря всяко лято, постоянно вода не доближава даже през зимата.
През последните седмици обаче ситуацията е изключително тежко. От локалното ВиК сдружение, че ще пускат водата в Глогово единствено за 5 часа дневно, от 15:30 до 20:30 ч. Хората споделят, че водата нормално идва чак към 17 ч и от време на време я има единствено за към час, от време на време и за по-малко - зависи дали къщата им е в по-високата или по-ниската част на селото.
" При мен, както съм на третия етаж, от една седмица няма вода ", включва се и съседката на Маринова - Мирослава Манева , която живее от другата страна на улицата.
" Капка няма на чешмата от горната страна. Само на чешмата извън има вода и то за някакви си минути, дори няма и час ", споделя тя.
Ситуацията в Глогово не е изключение. От началото на лятото до момента от режим на водата са били наранени над 500 обитаеми места в България по данни на " Зелено придвижване ". Тъй като не всички ВиК оператори разгласяват публична информация, е мъчно да се каже какъв брой тъкмо са тези села и градове.
Става дума обаче за стотици хиляди хора, принудени да живеят без естествен достъп до вода. Преди повече от седмица някогашният министър на околната среда и водите от " Зелено придвижване " Борислав Сандов, че това са 345 000 души или повече от 5% от популацията.
Оттогава известията за още и още обитаеми места с режим на водата единствено се усилват.
Какви тогава са аргументите за безводието? Само в неналичието на превалявания ли е казусът? И какво е решението?
Живот " като в предишния век "
Когато идваме в Глогово, от небето ръси дребен дъжд. От чешмите на хората обаче вода не тече.
Пред Свободна Европа Мирослава Манева , която цялостен живот живее в селото, споделя, че обстановката е такава, откогато се помни.
" Аз съм на 34 години и ситуацията е все по този начин всяка година. Няма никаква смяна ", споделя тя.
В късите часове следобяд, в които от ВиК сдружението пускат водата, хората са принудени да дебнат всяка капка и да пестят.
" Наливаме с тубите, перем на ръка облеклата, мием си паниците бързо, отново по този начин за някакви си минути, с цел да остава вода за пиянство ", споделя Манева.
" Живеем като в предишния век ", намесва се и съседката Таня Маринова. За да ни покаже какво има поради, ни развежда в къщата си. На пода в банята стои леген, цялостен с вода, до него кофа и канче - няма по какъв начин да си вземем душ, гребем и се поливаме, споделя Маринова.
В прилежащата стая е пералнята. За да работи обаче, дамата ръчно долива вода през чекмеджето за прахуляк, другояче няма по какъв начин да се изпълни. По думите ѝ поради ниското налягане през последните години са ѝ изгорели няколко бойлера и пералня.
Глогово не е малко село - в него живеят 1500 души, има детската градина и главно учебно заведение. Как се оправят те, питаме.
" Как, на бидони са ", дава отговор Маринова. През месеците на воден режим даже и там децата и техните учители са принудени да се оправят без течаща вода.
През годините локалните поданици на няколко пъти са протестирали поради неналичието на дейности на управляващите. Според хората главният проблем е несъответстващата ВиК инфраструктура - селото има единствено един работещ контейнер, който е с прекомерно дребен размер, с цел да обслужи обитаемото място.
Имало е няколко публични поръчки за построяването на втори, само че години наред те се провалят, в това число поради отвод след това на определената компания.
В последна сметка подобен втори контейнер е построен през 2024 година, само че той към момента не е пуснат в употреба.
" Всеки споделя: „ чакат за някакъв документ, чакат за пречиствателен филтър и не може да се пусне “. Сега в него не се влива и капка ", споделя Маринова.
Пред Свободна Европа кметът на селото - Иво Милчев от ГЕРБ , сподели, че резервоарът ще стартира да се употребява " до две седмици ". Той сподели, че заема поста неотдавна (от октомври 2023 г.) и по тази причина няма по какъв начин да отговори за какво построяването на това оборудване е лишило десетки години.
А по какъв начин е другаде в България
Според инж. Иван Иванов , който е ръководител на Българската асоциация по водите , образецът с Глогово се вписва значително в наклонност, годна за хиляди дребни обитаеми места в страната.
Там съответните ВиК оператори считат, че нямат стопански интерес да влагат, а страната дълги години не им оказва помощ с нужните тласъци за възстановяване на инфраструктурата, споделя Иванов за Свободна Европа.
Това обаче е единствено дребна част от обяснението за насилствените режими на водата в стотици обитаеми места това лято, в това число по-големи градове като Ловеч, Плевен, Радомир.
В народен проект по думите на Иванов би трябвало да бъдат откроени две съществени аргументи:
засушаването иголемите загуби по водоснабдителните системи.
С други думи - преваляванията фактически са по-малко, само че вода има, просто не се употребява рационално.
Такъв беше изводът и от среща по тематиката на четири министерства в четвъртък - на районното развиване, на околната среда, на енергетиката и на стопанската система.
В Северна България има спад на водните количества с 87%
На нея данни от Националния институт по метеорология и хидрология, че 2024 година е третата подред суха и гореща година. Месец юни е бил най-горещият от 1930 година насам, като тази година интервалът на засушаване е и най-дълъг и продължава повече от три месеца.
В резултат има спад на водните количества с 87% в Северна България спрямо предходната година.
Множество значими за водоснабдяването язовири доближиха сериозно ниски равнища - измежду тях са " Камчия " и " Ясна поляна " , които обезпечават питейна вода за Черноморието , " Тича " , който обезпечава вода за Шумен и Търговище , язовир " Бели Искър " край Самоков, язовир " Копринка ".
Всяка година сред 70 и 50% от водата се губи по тръбите
Освен по-малкото превалявания обаче България има сериозен проблем с ръководството на водоснабдителните си мрежи, показва Иван Иванов. Всяка година сред 70 и 50% от водата се губи по тръбите. Средните загуби за цялата страна съгласно на КЕВР за 2022 година са 61% .
В кубични метри загубите наподобяват по този начин:
на вход на тръбите са регистрирани 845 427 хиляди кубични метра вода,но са фактурирани единствено 329 917 хиляди кубични метра.
По думите на Иванов обаче тези данни даже не са изцяло правилни, тъй като на доста водоизточници няма водомер.
" Тоест ние допускаме какъв брой се употребява, само че действително не сме сигурни дали това е количеството ", споделя специалистът.
" Работим с аналитични количества – някой е споделил, че от това водохващане се употребява еди какво си количество вода, обаче няма апарат, който да го е удостоверил ".
В същото време се знае, че голяма част от водопроводите са прекомерно остарели и постоянно в никакъв случай не са били ремонтирани.
" Нашите мрежи са от азбестоцимент, етернит – това е материал, който към този момент е морално и физически стар. Като се стегне земята от сушата, той се разпада ", показва Иванов.
Какво е решението
Според него първата стъпка е да се сложат нужните уреди и да се измерят загубите. Такова условие има към този момент и от Европейската комисия.
" Решението е да се направи национална стратегия за понижаване на загубите и да се стартира редовно да се вземат решение тези проблеми ", споделя Иванов.
" Нашият огромен капацитет е в подобряването на положението на водоснабдителните мрежи ", прибавя той.
По думите му има и още една значима мярка, препоръчвана от специалистите - да се спре безразборното изсичане на горите. Те са в основата на задържането на водните запаси, най-много подземните води.
Междувременно, до момента в който стартират дейностите в сходна посока, хората в Глогово и хиляди други като тях не престават делника си в условия на воден режим, с туби, бидони и кофи.
" Седим и се гледаме ", споделя Таня Маринова.
" Градината гори, бобът ми изгоря. Ще си чакаме всичко от магазина ", прибавя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ