Eugène Atget в ICP — непълна картина на майстор на фотографията
В най-хубавия си тип, Eugène Atget съумя да вкара забележимия свят в естетика със личния си характер. Статуи в градините на Версай изпъват своите каменни мускули пред неговия обектив. Отраженията във витрините на магазините оживяват манекени, които като че ли се смесват като призраци с минувачите. Границите сред рационалното и инертното стартират да се размиват, до момента в който елементарният свят потрепери от тиха чудноватост.
Атгет в новата галерия на Международния център за снимка в Ню Йорк рядко е в най-хубавото си положение. Амбициозната, само че в последна сметка обезсърчаваща респект – с подзаглавие „ Създаването на известност “ – не способства доста за неговата популярност, не показва за какво е повишена или изяснява по какъв начин е подтикнала по-късните фотографи. Рядко съм виждал шоу, в което предпоставката и изразът му са толкоз неправилни.
Атгет беше основна фигура, смекчаваща манията на 19-ти век за акуратен натурализъм с опитите на 20-ти век да изтръгне магията от всекидневието. През по-голямата част...
Прочетете целия текст »
