Икона на тревненски живописец - акцент в галерия Христо Цокев
В навечерието на Великден за акцент на месец април, Художествена изложба „ Христо Цокев “ показва Възрожденската икона „ Разпятие Христово “.
Иконата е подписана: Рука Симеон от Трявна, което я датира при започване на ХIХ - ти век. Според проф. Атанас Божков неин създател е Симеон Коюв, за който той твърди, че е: „ живописец със скромни благоприятни условия “. Професор Асен Василев от своя страна дефинира Симеон Коюв като: „ образописец и занаятчия на кухата резба “, изнасяйки данни, че не е открита нито една икона, подписана от зографа.
През 2013 година Люба Цанева, организатор в тревненския музей, прави обобщението, че данните за Симеон Коюв са прекомерно спорни и пораждат по-скоро въпроси, в сравнение с внасят изясненост по отношение на живота и творчеството на иконописеца. Няколко години по-късно Мариела Стойкова от Национална изложба " Музей на християнското изкуство " изрича смелото изказване,че не съществува зограф Симеон Коюв. В случая става дума за неправилно разчитане на родословното дърво на Витановския жанр. Всичко това постанова извода, че зад подписа Рука Симеон от Трявна, би трябвало да разбираме Симеон Цонюв, какъвто е и първичният запис в инвентарните книги на ХГ „ Христо Цокев “. Той е третият наследник на тревненския живописец Цоню Димитров. Талантлив иконописец, оставил ни в завещание изящни икони в Троянския манастир, Търновско, Сивлиевско, Казанлъшко, Пловдив и несъмнено в габровските църкви и Соколския манастир.
" Разпятие Христово " е една от най-трагичните подиуми, основани от Възрожденските иконописци.
В облиците на показаната икона разпятието е предадено сдържано, иконописецът употребява строгия, сбит и конвенционален език на знаците.
Въображаемият шир е пресъздаден посредством синьо-резидавия декор на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Христос - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Красотата на облика не е изгубена, по тялото му няма следи от физически мъчения, единствено скръбта в израза и придвижванията на заобикалящите го пресъздават мига.
Композицията на иконата е спокойна и уравновесена. Жестовете на фигурите, ситуирани към разпятието са сдържани и смирени. Богородица е изографисана вляво, с ръце, леко повдигнати към прикования Христос. Образът излъчва съчувствие, само че и убеденост, която идва, с цел да балансира тъгата на ридаещите Мария Магдалена и Йоан Богослов.
Под укрепения в подножието си кръст, се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда череп, символизиращ прахта на първия човек Адам, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението. Чрез този знак зографите пресъздават библейското изказване, че всички умират, само че възкръсват единствено повярвалите в Христос.
Реставрирана при започване на 2023 година от реставратора доктор Стефко Аенски, иконата може да бъде забелязана в Художествена изложба „ Христо Цокев “ до 9 май 2023 г.
Иконата е подписана: Рука Симеон от Трявна, което я датира при започване на ХIХ - ти век. Според проф. Атанас Божков неин създател е Симеон Коюв, за който той твърди, че е: „ живописец със скромни благоприятни условия “. Професор Асен Василев от своя страна дефинира Симеон Коюв като: „ образописец и занаятчия на кухата резба “, изнасяйки данни, че не е открита нито една икона, подписана от зографа.
През 2013 година Люба Цанева, организатор в тревненския музей, прави обобщението, че данните за Симеон Коюв са прекомерно спорни и пораждат по-скоро въпроси, в сравнение с внасят изясненост по отношение на живота и творчеството на иконописеца. Няколко години по-късно Мариела Стойкова от Национална изложба " Музей на християнското изкуство " изрича смелото изказване,че не съществува зограф Симеон Коюв. В случая става дума за неправилно разчитане на родословното дърво на Витановския жанр. Всичко това постанова извода, че зад подписа Рука Симеон от Трявна, би трябвало да разбираме Симеон Цонюв, какъвто е и първичният запис в инвентарните книги на ХГ „ Христо Цокев “. Той е третият наследник на тревненския живописец Цоню Димитров. Талантлив иконописец, оставил ни в завещание изящни икони в Троянския манастир, Търновско, Сивлиевско, Казанлъшко, Пловдив и несъмнено в габровските църкви и Соколския манастир.
" Разпятие Христово " е една от най-трагичните подиуми, основани от Възрожденските иконописци.
В облиците на показаната икона разпятието е предадено сдържано, иконописецът употребява строгия, сбит и конвенционален език на знаците.
Въображаемият шир е пресъздаден посредством синьо-резидавия декор на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Христос - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Красотата на облика не е изгубена, по тялото му няма следи от физически мъчения, единствено скръбта в израза и придвижванията на заобикалящите го пресъздават мига.
Композицията на иконата е спокойна и уравновесена. Жестовете на фигурите, ситуирани към разпятието са сдържани и смирени. Богородица е изографисана вляво, с ръце, леко повдигнати към прикования Христос. Образът излъчва съчувствие, само че и убеденост, която идва, с цел да балансира тъгата на ридаещите Мария Магдалена и Йоан Богослов.
Под укрепения в подножието си кръст, се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда череп, символизиращ прахта на първия човек Адам, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението. Чрез този знак зографите пресъздават библейското изказване, че всички умират, само че възкръсват единствено повярвалите в Христос.
Реставрирана при започване на 2023 година от реставратора доктор Стефко Аенски, иконата може да бъде забелязана в Художествена изложба „ Христо Цокев “ до 9 май 2023 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ