В навечерието на Великден Русия разпали страстите български. Решението на

В навечерието на Великден Русия разпали пристрастеностите български. Решението на премиера Борисов да не гоним дипломати на Москва провокира нов разлом в обществото сред русофили и русофоби. Дори по-голям от този преди месец, когато съветският патриарх пристигна за националния ни празник и се скара на президента Радев, че не тачим задоволително „ братушките ".

Е, в реда на нещата е в този момент патриарх Кирил да си вземе думите обратно. Защото позицията на кабинета е да не отзовава съветски дипломати без да имаме неопровержими доказателства за намесата на Москва по случая „ Скрипал ". Борисов даде задоволително явен сигнал на Великите сили. Да, България постоянно е била и ще бъде съдружник с Европа и Америка, само че не непременно. Особено когато става въпрос за националния ни интерес. Особено когато чергата на Балканите е на път да се подпали. Историята учи, че това става постоянно, когато замирише на война. Просто тъй като това „ буре с барут ", както Кустурица го назовава, е на директния път сред Изтока и Запада. И е мостът сред християнския и мюсюлманския свят.

Едва ли някой българин може да каже занапред какви ще са плюсовете или минусите от решението на Борисов. Защото

уравнението на международния мир е с доста незнайни

Но занапред е ясно, че с него заявяваме взаимност към Запада и връзка с Изтока. Също като поговорката – и вълкът утолен, и агнето цяло.

Засега обаче заслугите на Борисов във връзка с уравновесена външна политика се правят оценка добре в чужбина, само че едва в България. Оказва се, че за премиера беше по-лесно да събере на една маса водачите на Европа и Турция, както и на разединените до неотдавна Западни Балкани, в сравнение с да сплоти българите с обща идея. Особено по тематиката Америка или Русия.

Почти 30 години след началото на прехода забравихме синьо-червените митинги и борби. Сега враждуващите до кръв лагери са по оста Изток-Запад. Русофилите назовават съперниците си соросоиди. Русофобите пък наскърбяват противниците си с русороби. Терминът го наложи още преди месец политологът Антон Тодоров.

Оставането на съветските дипломати у нас предстоящо вбеси враговете на Москва. Само часове след решението на кабинета, те заляха фейсбук със популярната тирада на Стамболов срещу „ съветското зло " при започване на предишния век.

Нарекоха България „ Троянския кон на Москва ". Здравите сили надделяха здравия разсъдък, предадохме сътрудниците, написаха последователите на евроатлантическите полезности в постовете си. Ходете си на Запад, като не ви харесва какво става тук, на Изток, отвърнаха на удара почитателите на Путин.

Тъжното е, че и едните, и другите

не се вълнуват изключително от ориста на България

Тяхната съществена грижа е дали и какъв брой сме ядосали или възхитили Великите сили, без значение за коя империя става въпрос.

Докато обаче обществото е разединено, политиците са съвсем единни. Искането за баланс във външната политика откри на Борисов непредвиден съдружник в лицето на главния му конкурент Корнения Нинова и накара Патриотите да заровят най-малко за малко томахавката посред им. Също по този начин разсъни забравените десни, които припознаха нова идея против безконечния им зложелател - Русия. А най-много раздели монолитния ГЕРБ, което се случва за повторно след Истанбулската спогодба.

Кой по какъв начин ще възкръсне, е рано да се каже. Предстои ни цяла буйна седмица.

И въпреки всичко, в случай че Чърчил беше жив, трябваше да пренапише знаменините си сентенции. Особено тези, в които твърдеше, че Балканите вършат повече история, в сравнение с могат да употребяват. В днешно време тези думи се отнасят най-много за империята, която преди време той управляваше.