В навечерието на Световния ден за борба с рака Европейската

В навечерието на Световния ден за битка с рака Европейската комисия разгласява последните национални профили на рака за всички страни членки на Европейски Съюз, Норвегия и Исландия. Докладите от 2025 година демонстрират понижаване на смъртността в целия Европейски Съюз. Същевременно раковите болести остават проблем за публичното здраве, а в страните в Европейски Съюз към момента има неравенства в това отношение, оповестиха от пресслужбата на Европейска комисия. С помощта на Организацията за икономическо сътрудничество и раз са направени общо 29 профила във връзка с рака на страните ЕС-27, на Исландия и Норвегия.

Броят на хората, подложени на интензивно лекуване или живеещи с анамнеза за рак, се усилва заради застаряването на популацията и нараствания % на хората, преборили рака. Повечето страни са създали национални проекти за битка с рака, които са тясно свързани с основните детайли на европейския проект за битка с рака.

Смъртността от рак понижава с 12%. В същото време случаите на онкологично болести се усилват с 24%. ЕК регистрира, че изисква по-нататъшни старания за създаване на стратегии за рехабилитация и качество на живот.

Близов половината от случаите са породени от четири съществени вида рак - колоректален, белодробен, на простатата и на гърдата. Почти една трета от новите случая на онкологични болести измежду дамите в Европейски Съюз касаят рак на гърдата, до момента в който с рак на простатата са свързани близо една четвърт от новите случаи при мъжете.

Все още има огромни разлики сред страните в Европейски Съюз във връзка с смъртността от рак. Тя остава най-висока в страните с ниски приходи, измежду лицата с по-ниски равнища на обучение и измежду мъжете. Това акцентира, че е значимо да се продължи превъзмогването на неравенствата във връзка с достъпа и стандартите за полагане на грижи, означават от Европейска комисия.

Отчитат се усъвършенствания във връзка с редица рискови фактори за рак в Европейски Съюз, в това число понижаване на нивата на тютюнопушене и общо понижаване на използването на алкохол. Наднорменото тегло и затлъстяването обаче са все по-голям проблем, като над половината от възрастните в Европейски Съюз са с наднормено тегло.

Регистрирани са и тревожни трендове при ранното разкриване на онкологични болести посредством скрининг. Във всяка втора страна в Европейски Съюз се следи спад в усвояването на скрининга за рак на гърдата, а в две от три страни е маркирано понижаване на скрининга за рак на маточната шийка.

Днес Европейска комисия разгласява първата публична версия на европейската скица за обезпечаване на качеството на услугите за рак на гърдата. Тя регламентира условия за качество на грижите за рак на гърдата, обхващащи скрининга, диагностиката, лекуването и следенето. Целта на схемата е да се подсигурява качеството и непрекъснатостта на грижите в цяла Европа, като част от самодейността на Европейската комисия за рака на гърдата (ECIBC). В идващите дни EK ще показа и обзор на европейския проект за битка с рака. Отчита се забележителен прогрес, реализиран в региона на политиката за битка с рака от стартирането му през февруари 2021 година

Според оповестения през днешния ден отчет за България оценките за заболеваемостта от рак през 2022 година са били по-ниски от междинните стойности за Европейски Съюз както за мъжете, по този начин и за дамите в България, а смъртността от рак през 2021 година е била близка до междинната стойност за Европейския съюз. Въпреки това дружно с Люксембург страната ни е едната от двете страни в Европейски Съюз, в които за последното десетилетие е записано нарастване на смъртността от рак, която е намаляла във всички други страни. При българските мъже казусът с рака е доста по-голям в сравнение с при дамите — както във връзка с заболеваемостта, по този начин и на смъртността.

Като положителна мярка Европейска комисия регистрира, че през 2023 година и в България е признат народен проект за битка с рака за интервала 2021—2027 година за възстановяване на профилактиката и контрола във връзка с онкологичните болести.

Според отчета високата степен на разпространяване на рисковите фактори за развиване на рак у нас стартира от детството и юношеството и продължава до зрелост. Стойностите за страната са измежду най-лошите в Европейски Съюз във връзка с множеството рискови фактори за рак — в това число тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни привички, ниска физическа интензивност, ниска степен на имунизация против човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха. С времето процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване понижава, само че общественото разслоение остава високо. При дамите с по-ниско равнище на обучение вероятността да са с наднормено тегло е с 36% по-голяма. За справяне с рисковите фактори за рак в България е призната Националната стратегия за профилактика на незаразните хронични болести за интервала 2021—2025 година, а през април 2024 година утвърди националната здравна тактика до 2030 година

Според Европейска комисия ранното разкриване на рака в България съставлява причина за безпокойствие. За разлика от множеството други страни от Европейски Съюз България няма стратегии за всеобщ скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума, което изяснява ниските нива на присъединяване в скрининга. През 2019 година делът на дамите на възраст за осъществяване на скрининг, на които е правена мамография през последните две години, е бил 36 %. Покритието на скрининга за рак на маточната шийка измежду дамите на възраст 20—69 години е било 57 % през 2019 година В националния проект за битка с рака за интервала 2021—2027 година се предлага въвеждането на стратегии за всеобщ скрининг за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.

Европейска комисия регистрира и провокации при достъпността на грижите за болните от рак у нас, които се дължат на директните заплащания за услугите за лекуване на рака, дефицита на работна мощ и неравномерното систематизиране на профилираните лечебни заведения и диагностичните центрове на територията на страната. В профила на страната ни се показва, че въпреки всичко доставката на апарати за лъчетерапия се е нараснала двойно в интервала 2012—2022 година Въпреки че неотдавна у нас са обновени медицинските стандарти в региона на грижите за болните от рак и са въведени процедури по oдобрение на лечебни заведения и онкологични центрове, настоящата метаморфоза на българския указател на раковите болести обаче попречва мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак.

Очаква се в интервала 2023—2050 година ракът да окаже доста негативно въздействие върху психологичното здраве на популацията.

Към момента заболеваемостта от рак в България е ниска в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз. Според Европейската осведомителна система за рака (ECIS) към Съвместния проучвателен център, през 2022 година в България са предстоящи към 31 485 нови случая на рак, въз основа на трендовете в заболеваемостта от годините преди пандемията. Възрастово-стандартизираната заболеваемост от рак в България е била най-ниска измежду страните от Европейски Съюз — 356 на 100 000 за дамите (в съпоставяне с 488 на 100 000 дами в ЕС) и 533 случая на 100 000 мъже (в съпоставяне с 684 на 100 000 мъже в ЕС). Ниската заболеваемост обаче евентуално е резултат от непълна регистрация на новодиагностицираните пациенти, защото от 2020 година българският указател на раковите болести не е работил с цялостния си потенциал, а през 2023 година е престанал да действа. Очаква се до 2040 година случаите на рак да се усилят с 3 %.

През 2022 година най-честите нови случаи измежду българските мъже са на рак на простатата - 104 нови случая на 100 000 душив съпоставяне със 154 на 100 000 в Европейски Съюз. Следват ракът на дебелото черво и ректума — 95 нови случая на 100 000 мъже при 93 на 100 000 в Европейски Съюз, и ракът на белия дроб — 88 нови случая на 100 000 мъже по отношение на с 95 на 100 000 души в Европейски Съюз.

Най-често диагностицираните нови случаи на онкологични болести при дамите са на рак на гърдата - 88 на 100 000 дами през 2022 година (в съпоставяне със 148 на 100 000 дами в ЕС). Вторият най-разпространен е ракът на дебелото черво и ректума — 49 нови случая на 100 000 дами през 2022 година при с 58 на 100 000 в ЕС).

Ракът на дебелото черво и ректума и ракът на белия дроб имат по-голям дял от новодиагностицираните случаи на рак измежду българските мъже в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз. Ракът на дебелото черво и ректума и ракът на шийката на матката заемат по-голям дял от новите случаи на рак измежду българските дами спрямо дамите в Европейски Съюз. Ракът на простатата, на дебелото черво и ректума и на белия дроб са най-разпространени измежду българските мъже, а заболеваемостта от всички типове рак при тях е по-ниска от междинната за Европейски Съюз. Същевременно заболеваемостта от няколко типа рак измежду българските мъже е по-висока в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз през 2022 г. - ракът на стомаха с 28,6 новооткрити случая на 100 000 български мъже (в съпоставяне с 21,2 на 100 000 мъже в ЕС) и ракът на мозъка — 13 на 100 000 български мъже (в съпоставяне с 11 на 100 000 в целия ЕС).

При жените надвишават междинната заболеваемост за Европейски Съюз през 2022 година случаите на рак на маточната шийка — 23 на 100 000 при българските дами (в съпоставяне с 12 на 100 000 дами в ЕС), рак на стомаха — 14 на 100 000 (в съпоставяне с 11 на 100 000 в ЕС), както и мозъчните тумори — 9 на 100 000 български (при 8 на 100 000 дами приблизително в ЕС).