На Велика сряда – митрополит Киприан дирижира Меса в Ре мажор от Антонин Дворжак
В навечерието на светлите Великденски празници – на 16 април, Велика Сряда, от 19.00 часа Държавна опера-Стара Загора ще сервира на своите фенове рядко изпълняваната Меса в Ре мажор от Антонин Дворжак. Превърналият се в традиция Великденски концерт ще бъде дирижиран от Негово Високопреосвещенство Старозагорския Митрополит Киприан. Участват солистите Емилия Терзиева, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.
Здраво и плодотворно съдействие свързва владиката и състава на операта. Предвеликденският концерт през 2017 година бе дирижиран точно от митрополит Киприан – „ Реквием “ на Волфганг Амадеус Моцарт, като малко по-късно бе изпълнен и в град Казанлък. На 30 юли, на Античния конгрес „ Августа Траяна “, владиката дирижира и Тържествения концерт на Държавна опера – Стара Загора, отдаден на 140 години от боевете за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1978 г./ В края на годината, блаженопочиналият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит бе измежду гостите на концерта, отдаден на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. През 2018 година, митрополит Киприан застана на диригентския пулт и за „ Моление за Стара Загора “ – театър, отдаден на 141 години от епичните боеве за града по време на Руско-турската война и 140 години от Освобождението на България, състоял се нa Meмopиaлния ĸoмплeĸc „ Бpaнитeлитe нa Cтapa Зaгopa ”. На огромния християнски празник Успение Богородично – 28 август 2020 година, на Античния конгрес „ Августа Траяна “ владиката дирижира ораторията „ Страсти по Матея “ от митрополит Иларион, за която през 2021 година Хорът на Старозагорската опера е отличен с „ Кристална лира “ в категория „ Хорово изкуство “. През предходната година архиереят дирижира „ Стабат Матер “ от Джоакино Росини.
Преди да пристигна в Стара Загора митрополит Киприан има опит като диригент на хора „ Св. Софроний еп. Врачански ” на Врачанска епархия – като подобен е лауреат на Фестивала на съветската църковна ария (София, 2002), на Международния конкурс „ Пееща душа “ (Бялисток, Полша, 2003), притежател е на огромната премия от Международния фестивал на православната музика „ Достойно есть “ – 2004, 2005, 2008, 2009 и 2011 година в Поморие. Под диригентството на архиерея хорът печели бронзов орден и специфичната премия за най-хубаво осъществяване на православна музика в Международния хоров конкурс в Превеза, Гърция, през 2013-а. През 2015 година печелят сребърен и бронзов орден от Европейските хорови игри и гран при на нациите в Магдебург, Германия. Гостували са в Италия, Чехия, Унгария, Македония, Гърция, Турция, Румъния.
За творбата:
Месата в ре мажор (на немски: Messe D-Dur), оп. 86, е меса, композирана от Антонин Дворжак през 1887 година Наричана е още Lužanská mše (Лужанска меса) на името на параклиса в Лужани, за който е написана. Първоначално е произведение за солисти, хор и орган, а през 1892 година е разширено до оркестрова версия.
История
На Антонин Дворжак е предоставено да композира литургия от архитекта и филантроп Йозеф Главка за тържественото разкриване на параклиса, който той е построил за лятната си резиденция в Лужани. Поради размера на параклиса, хорът трябвало да бъде дребен и не е било допустимо да има оркестър. Дворжак композира творбата сред 23 март и 17 юни 1887 г. В деня на завършването му той написа на Главка: „ Имам удоволствието да Ви оповестя, че завърших работата и съм извънредно удовлетворен от резултата. Мисля, че ще бъде произведение, което ще дава отговор изцяло на смисъла си. Тази Меса е израз на признателност за великия подарък – че ни е дадена опцията да приключим сполучливо дело в възхвала на Всевишния и в чест на нашето изкуство! Не се учудвайте, че съм толкоз предан като артист, който твори такова произведение! Бих желал също по този начин да Ви благодаря, че ми дадохте подтик да напиша произведение от този род, другояче надали би ми хрумнало; до момента бях писал единствено сходни произведения с по-големи размери и със обилни средства на мое разположение. ”
В писмото Дворжак споделя още, че е удовлетворен от скромната творба, която счита, че може да има подзаглавие „ Вяра, Надежда и Любов “ („ Glaube, Hoffnung und Liebe “) и да се схваща като признателност към Бога. Дворжак загатва други създатели, които счита за стимулирани от християнската религия: Бетовен, Бах и Рафаело.
Месата е изпълнена за първи път в параклиса на 11 септември 1887 година, дирижирана от композитора. Зденка Главка, брачната половинка на архитекта и брачната половинка на Дворжак Анна са измежду солистите. Първото обществено показване е на 15 април 1888 година в Общинския спектакъл в Пилзен, с отбор от два хармониума, виолончело и контрабас.
Месата е с номер Oп. 76, само че неговият издател Фриц Симрок е дал този номер на Петата симфония. Симрок не се интересува от месата. Публикувана е през 1893 година от Novello в Лондон като Oп.86, с оркестровка на композитора. Тази версия е изпълнена за първи път на 11 март 1893 година в Лондонския Кристален замък, под диригентството на Август Манс. Версията за орган е оповестена от Р. Карл в Саарбрюкен през 1963 година Издателство „ Беренрайтер ” публикува сериозно издание на версията за орган, което включва добавените елементи за виолончело и бас, считани за достоверни от композитора.
Здраво и плодотворно съдействие свързва владиката и състава на операта. Предвеликденският концерт през 2017 година бе дирижиран точно от митрополит Киприан – „ Реквием “ на Волфганг Амадеус Моцарт, като малко по-късно бе изпълнен и в град Казанлък. На 30 юли, на Античния конгрес „ Августа Траяна “, владиката дирижира и Тържествения концерт на Държавна опера – Стара Загора, отдаден на 140 години от боевете за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1978 г./ В края на годината, блаженопочиналият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит бе измежду гостите на концерта, отдаден на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. През 2018 година, митрополит Киприан застана на диригентския пулт и за „ Моление за Стара Загора “ – театър, отдаден на 141 години от епичните боеве за града по време на Руско-турската война и 140 години от Освобождението на България, състоял се нa Meмopиaлния ĸoмплeĸc „ Бpaнитeлитe нa Cтapa Зaгopa ”. На огромния християнски празник Успение Богородично – 28 август 2020 година, на Античния конгрес „ Августа Траяна “ владиката дирижира ораторията „ Страсти по Матея “ от митрополит Иларион, за която през 2021 година Хорът на Старозагорската опера е отличен с „ Кристална лира “ в категория „ Хорово изкуство “. През предходната година архиереят дирижира „ Стабат Матер “ от Джоакино Росини.
Преди да пристигна в Стара Загора митрополит Киприан има опит като диригент на хора „ Св. Софроний еп. Врачански ” на Врачанска епархия – като подобен е лауреат на Фестивала на съветската църковна ария (София, 2002), на Международния конкурс „ Пееща душа “ (Бялисток, Полша, 2003), притежател е на огромната премия от Международния фестивал на православната музика „ Достойно есть “ – 2004, 2005, 2008, 2009 и 2011 година в Поморие. Под диригентството на архиерея хорът печели бронзов орден и специфичната премия за най-хубаво осъществяване на православна музика в Международния хоров конкурс в Превеза, Гърция, през 2013-а. През 2015 година печелят сребърен и бронзов орден от Европейските хорови игри и гран при на нациите в Магдебург, Германия. Гостували са в Италия, Чехия, Унгария, Македония, Гърция, Турция, Румъния.
За творбата:
Месата в ре мажор (на немски: Messe D-Dur), оп. 86, е меса, композирана от Антонин Дворжак през 1887 година Наричана е още Lužanská mše (Лужанска меса) на името на параклиса в Лужани, за който е написана. Първоначално е произведение за солисти, хор и орган, а през 1892 година е разширено до оркестрова версия.
История
На Антонин Дворжак е предоставено да композира литургия от архитекта и филантроп Йозеф Главка за тържественото разкриване на параклиса, който той е построил за лятната си резиденция в Лужани. Поради размера на параклиса, хорът трябвало да бъде дребен и не е било допустимо да има оркестър. Дворжак композира творбата сред 23 март и 17 юни 1887 г. В деня на завършването му той написа на Главка: „ Имам удоволствието да Ви оповестя, че завърших работата и съм извънредно удовлетворен от резултата. Мисля, че ще бъде произведение, което ще дава отговор изцяло на смисъла си. Тази Меса е израз на признателност за великия подарък – че ни е дадена опцията да приключим сполучливо дело в възхвала на Всевишния и в чест на нашето изкуство! Не се учудвайте, че съм толкоз предан като артист, който твори такова произведение! Бих желал също по този начин да Ви благодаря, че ми дадохте подтик да напиша произведение от този род, другояче надали би ми хрумнало; до момента бях писал единствено сходни произведения с по-големи размери и със обилни средства на мое разположение. ”
В писмото Дворжак споделя още, че е удовлетворен от скромната творба, която счита, че може да има подзаглавие „ Вяра, Надежда и Любов “ („ Glaube, Hoffnung und Liebe “) и да се схваща като признателност към Бога. Дворжак загатва други създатели, които счита за стимулирани от християнската религия: Бетовен, Бах и Рафаело.
Месата е изпълнена за първи път в параклиса на 11 септември 1887 година, дирижирана от композитора. Зденка Главка, брачната половинка на архитекта и брачната половинка на Дворжак Анна са измежду солистите. Първото обществено показване е на 15 април 1888 година в Общинския спектакъл в Пилзен, с отбор от два хармониума, виолончело и контрабас.
Месата е с номер Oп. 76, само че неговият издател Фриц Симрок е дал този номер на Петата симфония. Симрок не се интересува от месата. Публикувана е през 1893 година от Novello в Лондон като Oп.86, с оркестровка на композитора. Тази версия е изпълнена за първи път на 11 март 1893 година в Лондонския Кристален замък, под диригентството на Август Манс. Версията за орган е оповестена от Р. Карл в Саарбрюкен през 1963 година Издателство „ Беренрайтер ” публикува сериозно издание на версията за орган, което включва добавените елементи за виолончело и бас, считани за достоверни от композитора.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ