Митрополит Киприан ще дирижира традиционния Великденски концерт в Старозагорската опера на 16 април
В навечерието на светлите великденски празници – на 16 април, Велика Сряда, от 19.00 ч. Държавна опера – Стара Загора ще сервира на своите фенове рядко изпълняваната Меса в Ре мажор от Антонин Дворжак.
Превърналия се в традиция Великденски концерт ще дирижира Негово Високопреосвещенство Старозагорски Митрополит Киприан. Участват солистите Емилия Терзиева, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.
Месата в ре мажор (на немски: Messe D-Dur), оп. 86, е меса, композирана от Антонин Дворжак през 1887 година Наричана е още Lužanská mše (Лужанска меса) на името на параклиса в Лужани, за който е написана. Първоначално е произведение за солисти, хор и орган, а през 1892 година е разширено до оркестрова версия.
История
На Антонин Дворжак е предоставено да композира литургия от архитекта и филантроп Йозеф Главка за тържественото разкриване на параклиса, който той е построил за лятната си резиденция в Лужани. Поради размера на параклиса, хорът трябвало да бъде дребен и не е било допустимо да има оркестър. Дворжак композира творбата сред 23 март и 17 юни 1887 година В деня на завършването му той написа на Главка: „ Имам удоволствието да Ви оповестя, че завърших работата и съм извънредно удовлетворен от резултата. Мисля, че ще бъде произведение, което ще дава отговор изцяло на смисъла си. Тази Меса е израз на признателност за великия подарък – че ни е дадена опцията да приключим сполучливо дело в възхвала на Всевишния и в чест на нашето изкуство! Не се учудвайте, че съм толкоз предан като актьор, който твори такова произведение! Бих желал също по този начин да Ви благодаря, че ми дадохте подтик да напиша произведение от този род, другояче надали би ми хрумнало; до момента бях писал единствено сходни произведения с по-големи размери и със обилни средства на мое разположение “.
В писмото Дворжак споделя още, че е удовлетворен от скромната творба, която счита, че може да има подзаглавие „ Вяра, Надежда и Любов “ („ Glaube, Hoffnung und Liebe “) и да се схваща като признателност към Бога. Дворжак загатва други създатели, които счита за стимулирани от християнската религия: Бетовен, Бах и Рафаело.
Месата е изпълнена за първи път в параклиса на 11 септември 1887 година, дирижирана от композитора. Зденка Главка, брачната половинка на архитекта и брачната половинка на Дворжак Анна са измежду солистите. Първото обществено показване е на 15 април 1888 година в Общинския спектакъл в Пилзен, с отбор от два хармониума, виолончело и контрабас.
Месата е с номер Oп. 76, само че неговият издател Фриц Симрок е дал този номер на Петата симфония. Симрок не се интересува от месата. Публикувана е през 1893 година от Novello в Лондон като Oп.86, с оркестровка на композитора. Тази версия е изпълнена за първи път на 11 март 1893 година в Лондонския Кристален замък, под диригентството на Август Манс. Версията за орган е оповестена от Р. Карл в Саарбрюкен през 1963 година Издателство „ Беренрайтер “ разгласява сериозно издание на версията за орган, което включва добавените елементи за виолончело и бас, считани за достоверни от композитора.
Превърналия се в традиция Великденски концерт ще дирижира Негово Високопреосвещенство Старозагорски Митрополит Киприан. Участват солистите Емилия Терзиева, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.
Месата в ре мажор (на немски: Messe D-Dur), оп. 86, е меса, композирана от Антонин Дворжак през 1887 година Наричана е още Lužanská mše (Лужанска меса) на името на параклиса в Лужани, за който е написана. Първоначално е произведение за солисти, хор и орган, а през 1892 година е разширено до оркестрова версия.
История
На Антонин Дворжак е предоставено да композира литургия от архитекта и филантроп Йозеф Главка за тържественото разкриване на параклиса, който той е построил за лятната си резиденция в Лужани. Поради размера на параклиса, хорът трябвало да бъде дребен и не е било допустимо да има оркестър. Дворжак композира творбата сред 23 март и 17 юни 1887 година В деня на завършването му той написа на Главка: „ Имам удоволствието да Ви оповестя, че завърших работата и съм извънредно удовлетворен от резултата. Мисля, че ще бъде произведение, което ще дава отговор изцяло на смисъла си. Тази Меса е израз на признателност за великия подарък – че ни е дадена опцията да приключим сполучливо дело в възхвала на Всевишния и в чест на нашето изкуство! Не се учудвайте, че съм толкоз предан като актьор, който твори такова произведение! Бих желал също по този начин да Ви благодаря, че ми дадохте подтик да напиша произведение от този род, другояче надали би ми хрумнало; до момента бях писал единствено сходни произведения с по-големи размери и със обилни средства на мое разположение “.
В писмото Дворжак споделя още, че е удовлетворен от скромната творба, която счита, че може да има подзаглавие „ Вяра, Надежда и Любов “ („ Glaube, Hoffnung und Liebe “) и да се схваща като признателност към Бога. Дворжак загатва други създатели, които счита за стимулирани от християнската религия: Бетовен, Бах и Рафаело.
Месата е изпълнена за първи път в параклиса на 11 септември 1887 година, дирижирана от композитора. Зденка Главка, брачната половинка на архитекта и брачната половинка на Дворжак Анна са измежду солистите. Първото обществено показване е на 15 април 1888 година в Общинския спектакъл в Пилзен, с отбор от два хармониума, виолончело и контрабас.
Месата е с номер Oп. 76, само че неговият издател Фриц Симрок е дал този номер на Петата симфония. Симрок не се интересува от месата. Публикувана е през 1893 година от Novello в Лондон като Oп.86, с оркестровка на композитора. Тази версия е изпълнена за първи път на 11 март 1893 година в Лондонския Кристален замък, под диригентството на Август Манс. Версията за орган е оповестена от Р. Карл в Саарбрюкен през 1963 година Издателство „ Беренрайтер “ разгласява сериозно издание на версията за орган, което включва добавените елементи за виолончело и бас, считани за достоверни от композитора.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ