Без маска е по-опасно за учителите, които са в пенсионна възраст, отколкото за учениците
В навечерието на старта на новата образователна година на следващия ден, в три града родители оповестиха протестни дейности поради носенето на маски в учебните заведения. Кой обаче е по-застрашен - подрастващите или техните учители, 15 на 100 от които са в пенсионна възраст? Как ще се провежда образованието в школата по време на ограничаващи ограничения, поради коронакризата? Ще се усили ли експанзията измежду учениците вследствие на пострeсовия синдром? За коментар по тези въпроси потърсих дългогодишния учебен психолог Иван Игов.
Никой не знае каква ще е започващата нова образователна година, защото сме изправени пред нова, непозната до момента обстановка, нова действителност. Тя навлиза с заостреност в нереформираната, консервативна просветителна система. В доста от европейските страни започнаха учебно заведение от първи септември, а в някои страни даже по-рано. Навсякъде са въведени ограничаващи ограничения - носене на маски, дезинфекции и така нататък В множеството европейски страни учебната система допуска дребни школа с не повече от 350 деца. Сградите им са пригодени по този начин, че в клас да не влизат повече от 20 деца и имат опция да обособяват утринни и следобедни занимания. При нас това не съществува, в 1/3 от учебните заведения класовете са от по 30 възпитаници.
Присъственото образование на учениците, изключително по-малките, е доста значимо
тъй като по този метод те се социализират, научават се на колективизъм, да учат дружно и така нататък. При по-големите онлайн образованието е по-лесно, обаче затруднява родителите и всичко това рефлектира и върху стопанската система ни.
Маските ще се носят не повече от по 20 минути дневно единствено в общи пространства
и аз смятам, че е ненужно напрежението, което се нагнетява измежду родителите, вследствие на което някои оповестиха, че ще стачкуват най-малко в три града. Няма драма с продължителността в носенето на маските в учебните заведения, а в основаването на ред. Учителите ще би трябвало да се трансфорат в пъдари. Колкото до родителите, считам, че отново сме изтървали влака, нагледно казано. Не е ясно за какво да вземем за пример те не са обръщали внимание на това, че пращат децата си да учат в препълнени паралелки и учебни заведения. Но пък няма проблем, в случай че те в този момент решат да спрат своите потомци от учебно заведение и ги оставят на отдалечено образование у дома. В детските градини в началото също имаше стресове, само че към този момент родителите се успокоиха и си пращат децата там. Но считам,че главно дертове при децата няма, те са при техните родители, които са шашардисани от това, че в изискванията на пандемията започнахме да губим надзор над живота си - върху метода на другарство, върху протичащото се в обществото ни. Децата могат да трансфорат носенето на маски в общите пространства в игра. Ако учителите съумеят да го провеждат.
Големите проблеми се обрисуват пред учителите,
над 15 на 100 от преподавателите в нашите учебни заведения са в пенсионна възраст. За тях болестта е много по-опасна, в сравнение с за децата и те преживавят голям стрес и напрежение. Съществува действителна заплаха обществото ни да остане без преподаватели, които има риск да изоставен учебните заведения. Родителите обаче са вторачени единствено в личните си деца и не виждат действителните проблеми в просветителната система. Тя е в извънредно положение. От години приказвам за високото равнище на експанзия в школата. Очакванията ми в този момент са, че насилието в по-горните класове ще се ускори още повече. До месец и половина пък чакам да се проявят признаците и на постресовия синдром. Какво би им попречило и те да разгласят, че са в гражданско непокорство като виждат какво се случва при възрастните!
Нужна е оптималната еластичност, която би трябвало да прояви всеки в нашето общество, с цел да можем да се оправим с тежката коронакриза и следствията от нея. Както се вижда към този момент някои страни като Израел да вземем за пример оповестиха втора вълна на болестта и вкараха двуседмичен ограничаващ режим.
Никой не знае каква ще е започващата нова образователна година, защото сме изправени пред нова, непозната до момента обстановка, нова действителност. Тя навлиза с заостреност в нереформираната, консервативна просветителна система. В доста от европейските страни започнаха учебно заведение от първи септември, а в някои страни даже по-рано. Навсякъде са въведени ограничаващи ограничения - носене на маски, дезинфекции и така нататък В множеството европейски страни учебната система допуска дребни школа с не повече от 350 деца. Сградите им са пригодени по този начин, че в клас да не влизат повече от 20 деца и имат опция да обособяват утринни и следобедни занимания. При нас това не съществува, в 1/3 от учебните заведения класовете са от по 30 възпитаници.
Присъственото образование на учениците, изключително по-малките, е доста значимо
тъй като по този метод те се социализират, научават се на колективизъм, да учат дружно и така нататък. При по-големите онлайн образованието е по-лесно, обаче затруднява родителите и всичко това рефлектира и върху стопанската система ни.
Маските ще се носят не повече от по 20 минути дневно единствено в общи пространства
и аз смятам, че е ненужно напрежението, което се нагнетява измежду родителите, вследствие на което някои оповестиха, че ще стачкуват най-малко в три града. Няма драма с продължителността в носенето на маските в учебните заведения, а в основаването на ред. Учителите ще би трябвало да се трансфорат в пъдари. Колкото до родителите, считам, че отново сме изтървали влака, нагледно казано. Не е ясно за какво да вземем за пример те не са обръщали внимание на това, че пращат децата си да учат в препълнени паралелки и учебни заведения. Но пък няма проблем, в случай че те в този момент решат да спрат своите потомци от учебно заведение и ги оставят на отдалечено образование у дома. В детските градини в началото също имаше стресове, само че към този момент родителите се успокоиха и си пращат децата там. Но считам,че главно дертове при децата няма, те са при техните родители, които са шашардисани от това, че в изискванията на пандемията започнахме да губим надзор над живота си - върху метода на другарство, върху протичащото се в обществото ни. Децата могат да трансфорат носенето на маски в общите пространства в игра. Ако учителите съумеят да го провеждат.
Големите проблеми се обрисуват пред учителите,
над 15 на 100 от преподавателите в нашите учебни заведения са в пенсионна възраст. За тях болестта е много по-опасна, в сравнение с за децата и те преживавят голям стрес и напрежение. Съществува действителна заплаха обществото ни да остане без преподаватели, които има риск да изоставен учебните заведения. Родителите обаче са вторачени единствено в личните си деца и не виждат действителните проблеми в просветителната система. Тя е в извънредно положение. От години приказвам за високото равнище на експанзия в школата. Очакванията ми в този момент са, че насилието в по-горните класове ще се ускори още повече. До месец и половина пък чакам да се проявят признаците и на постресовия синдром. Какво би им попречило и те да разгласят, че са в гражданско непокорство като виждат какво се случва при възрастните!
Нужна е оптималната еластичност, която би трябвало да прояви всеки в нашето общество, с цел да можем да се оправим с тежката коронакриза и следствията от нея. Както се вижда към този момент някои страни като Израел да вземем за пример оповестиха втора вълна на болестта и вкараха двуседмичен ограничаващ режим.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ