В навечерието на сблъсъка за върха между ЦСКА и Лудогорец

Иван Стоянов: В Лудогорец българите се чувстват като чужденци

В навечерието на конфликта за върха сред ЦСКА и Лудогорец на " Армията " вестник " Тема Спорт " потърси за изявление някогашния състезател на двата отбора Иван Стоянов. Ето какво чака той от дербито и има ли любимец преди него.

Иване, какво очакваш от последния конфликт за годината у нас ЦСКА - Лудогорец?

- Лудогорец би трябвало да измие срама след загубата от Пирин Благоевград с 3:5. ЦСКА пък ще желае оптимално да редуцира разликата преди паузата. Затова мисля, че мачът ще приключи наедно - 1:1 или 2:2, както беше в първия дуел на " Армията " през 2011-а. Тогава отново беше финален за годината. Битката ще е сериозна.

Колко огромно е отстъплението в Лудогорец, за което всички приказват, откакто отборът отново игра в групите в Европа и още веднъж е водач у нас?

- При Лудогорец обстановката е такава, че продължава построяването на нов тим. Подновяват отбора. Процес, който започнаха още преди година и продължиха през лятото. Малко или доста това оказва въздействие. Дори и на тях им би трябвало време.

Трябва ли най-сетне управлението да гласоподава доверие на Станислав Генчев и да стане непрекъснат старши треньор?

- Много добър другар ми е. Мога да кажа единствено суперлативи за него и като човек, и като експерт. Вече натрупа опит. Мисля, че ще се оправи сносно. Просто би трябвало да му се даде повечко късмет. За по няколко месеца, с цел да закърпва ситуацията, няма по какъв начин да се разбере какво и какъв брой може. Би трябвало да му гласоподават доверие.

Чужденците Павел Върба и Валдас Дамбраускас като че ли не съумяха да се Впишат до дъно, или пък клубът избърза с освобождението им?

- При нас е запазена марка да взимаме такива чужденци, да им гласуваме доверие и най-после нищо да не създадат. А нашите, българските треньори да не получават късмет. В Лудогорец се изпълни с чужденци. Това не го одобрявам като цяло в българския футбол, в родните тимове. По мое време болшинството бяхме български играчи - аз, Генчев, Гъргоров, Мишо Александров, Йордан Минев, Владо Стоянов и други Резултатите не бяха по-лоши. Гръбнакът бе от български играчи. Докато в този момент е противоположното. Там сега българите се усещат като чужденци. Това не е обикновено.

Това, че в ЦСКА се завърнаха потвърдени армейци като треньора Стойчо Младенов, Тодор Янчев и други, ще донесе ли мечтаната смяна?

- Познавам се доста добре и с господин Младенов, и с Тошко - страхотни експерти. С Тошко Янев дори играхме дружно. Само в плюс е това за ЦСКА. Нужно е да бъдат оставени да работят на мира. Да се намерят верните футболисти, тъй като и там двама-трима чужденци, да не кажа и повече, са непотребни. Трябва време. Отделно, там тематика номер едно е и стадионът, и това малко или доста оказва въздействие и на тима. Няма по какъв начин да е другояче. Това е тематика от публично значение освен за ЦСКА, само че и за България. Ще им го дадат ли, няма ли да им го дадат? Да, това не би трябвало да е в целите на играчите, само че оказва въздействие. Бил съм на " Армията ". Нали знаете, едно камъче обръща каруцата.

В момента разликата е 5 точки. Победа на Лудогорец ще предреши ли борбата за купата?

- Не, има още доста мачове. После предстоят и плейофите, където са единствено мощните тимове. Така че даже и ЦСКА да загуби, нищо няма да се реши. Напролет ще е още по-интересно. Лудогорец се видя, че също може да губи изненадващо точки.

Как приемаш оправданията, най-много на ЦСКА, че на отбора са се натрупали доста мачове и това е оказало въздействие в края на годината...

- Аз не мисля, че би трябвало да се оправдават с това. И на нас преди ни се събираха мачове и играехме и в евро-турнирите, и след това у нас. Аз персонално за себе си, когато играехме в Лига Европа или Шампионска лига, след това като се върнехме в шампионата, ми беше доста по-лесно. Свикваш на ритъма, само че това си е и до организъм.

Какво е мнението ти за това кой би трябвало да бъде определен за футболист на годината?

- Най-комплексен и най-добре представящ се за мен е Кирил Десподов. На Камбуров може единствено да му свалим шапка за върха и това, което прави на тези години, ебала. Но той, когато е трябвало, е можел да стане футболист на годината. Георги Йомов също играе добре, само че Десподов е над всички.