Очертава ли се нов рекорд по избирателна активност? ИНФОГРАФИКА
В навечерието на предварителния парламентарен избор - осмите от изборната серпантина, която стартира през 2021 година, и съвсем седмица след изборите в Унгария, които смъкнаха проруското държавно управление на Виктор Орбан със забележителна изборна интензивност от съвсем 80%, всички се питат - какъв брой хора ще гласоподават на 19 април?
Нагласите са за сериозен %.
Социологическите изследвания в по-голямата си част демонстрират над 50% изборна интензивност. От Централната изборна комисия (ЦИК) показаха броя на българите, имащите право на глас. Те са 6 575 151, което следва, че в случай че половината от всички излязат да гласоподават, техният брой ще бъде малко над 3,2 милиона.
В свое излседване Маркет Линкс, (7 - 14 април 2026 г.) показва, че изборната интензивност ще бъде 54%. " Алфа Рисърч “, (19 - 26 март 2026 г.) дефинира 54,7%, " Тренд ", (13 - 19 март 2026 г.) - 59%, а " Мяра ", (7 - 16 март 2026 г.) - 49,7%.
Ако истината се окаже нещо приблизително по средата - към 54.35%, то това значи, че България ще запише нов връх по изборна интензивност от началото на изборния цикъл, почнал с изборите на 4 април 2021 година. Оттогава в действителност е и досегашният връх от 50.61%.
Нека си напомним какво е било гласуването на вота от 2021 година насам:
Последните избори от 27 октомври 2024 година не са с най-ниския до момента резултат. Този антирекорд е реализиран на изборите през юни същата година, когато изборната интензивност е едвам 33,78%.
От последния избор обаче може да се направи дребна равносметка. Най-активни са били в Смолян, Монтана, Враца, София Област, Благоевград и Хасково, където междинната интензивност е над 40%.
Най-малък % пък са били гласуващите в Сливен и Кърджали, които регистрират интензивност от малко под 30%. Цялата картина вижте тук:
Висока изборна интензивност дадоха и читателите на GlasNews. 78,47% от тях биха упражнили правото си на избор, докато 21,53 на 100 от тях не имат намерение да го създадат.
Това демонстрира анкетата на медията ни, в която са взели участие 690 наши читатели. Допитването бе налично на уеб страницата ни от 3 февруари до 19 февруари - тъкмо 3 месеца преди изборите.
Обяснение за покачващия се интерес към изборите са масовите митинги в страната в края на предходната година, когато хиляди излязоха по улиците на дребните и огромните градове. Първоначално подпалени от Държавния бюджет за тази година, настояванията на протестиращите бързо се промениха до оставка на държавното управление на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и в битка против корупцията и настоящия модел на „ корумпираната страна “ – надлежно и до нови избори.
Защо е значимо да се гласоподава?
Избирателната интензивност има основно значение при провеждането на избори. Например, да - ще имаме парламент след 19 април. Напълно законен. Но това не значи, че той ще бъде легимитен, защото колкото по-малко е броя на гласуващите, толкоз по-малко е и доверието в съответната институция - в тази ситуация, Народно заседание.
Това значи, че ние, обществото, не даваме доверие и легитимност на тези 240 да решаваме вместо нас, само че те - въпреки всичко ще го вършат, защото законосъобразно са определени да го създадат.
Именно тук се появява разликата между легалност и легитимност. Законността - легалното, произтича от разпоредбите - изборите са извършени по открития ред, резултатите са приети и институциите действат. Легитимността обаче идва от доверието и присъединяване на жителите. Тя е моралният и публичен мандат, без който всяка власт остава официално вярна, само че обществено нежна.
Колкото по-ниска е изборната интензивност, толкоз по-тесен става действителният кръг от хора, които дефинират посоката на страната. В последна сметка решенията засягат всички – в това число и тези, които не са дали своят вот. Така се основава абсурд: болшинството живее с следствията от избора на малцинство.
Затова присъединяване в избори не е просто право, а форма на групова отговорност. Гласуването е методът обществото да съобщи, че поема присъединяване в ръководството и че приема институциите като свои. Без това присъединяване демокрацията официално съществува, само че губи своята най-съществена опора – доверието на жителите.
Нагласите са за сериозен %.
Социологическите изследвания в по-голямата си част демонстрират над 50% изборна интензивност. От Централната изборна комисия (ЦИК) показаха броя на българите, имащите право на глас. Те са 6 575 151, което следва, че в случай че половината от всички излязат да гласоподават, техният брой ще бъде малко над 3,2 милиона.
В свое излседване Маркет Линкс, (7 - 14 април 2026 г.) показва, че изборната интензивност ще бъде 54%. " Алфа Рисърч “, (19 - 26 март 2026 г.) дефинира 54,7%, " Тренд ", (13 - 19 март 2026 г.) - 59%, а " Мяра ", (7 - 16 март 2026 г.) - 49,7%.
Ако истината се окаже нещо приблизително по средата - към 54.35%, то това значи, че България ще запише нов връх по изборна интензивност от началото на изборния цикъл, почнал с изборите на 4 април 2021 година. Оттогава в действителност е и досегашният връх от 50.61%.
Нека си напомним какво е било гласуването на вота от 2021 година насам:
Последните избори от 27 октомври 2024 година не са с най-ниския до момента резултат. Този антирекорд е реализиран на изборите през юни същата година, когато изборната интензивност е едвам 33,78%.
От последния избор обаче може да се направи дребна равносметка. Най-активни са били в Смолян, Монтана, Враца, София Област, Благоевград и Хасково, където междинната интензивност е над 40%.
Най-малък % пък са били гласуващите в Сливен и Кърджали, които регистрират интензивност от малко под 30%. Цялата картина вижте тук:
Висока изборна интензивност дадоха и читателите на GlasNews. 78,47% от тях биха упражнили правото си на избор, докато 21,53 на 100 от тях не имат намерение да го създадат.
Това демонстрира анкетата на медията ни, в която са взели участие 690 наши читатели. Допитването бе налично на уеб страницата ни от 3 февруари до 19 февруари - тъкмо 3 месеца преди изборите.
Обяснение за покачващия се интерес към изборите са масовите митинги в страната в края на предходната година, когато хиляди излязоха по улиците на дребните и огромните градове. Първоначално подпалени от Държавния бюджет за тази година, настояванията на протестиращите бързо се промениха до оставка на държавното управление на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и в битка против корупцията и настоящия модел на „ корумпираната страна “ – надлежно и до нови избори.
Защо е значимо да се гласоподава?
Избирателната интензивност има основно значение при провеждането на избори. Например, да - ще имаме парламент след 19 април. Напълно законен. Но това не значи, че той ще бъде легимитен, защото колкото по-малко е броя на гласуващите, толкоз по-малко е и доверието в съответната институция - в тази ситуация, Народно заседание.
Това значи, че ние, обществото, не даваме доверие и легитимност на тези 240 да решаваме вместо нас, само че те - въпреки всичко ще го вършат, защото законосъобразно са определени да го създадат.
Именно тук се появява разликата между легалност и легитимност. Законността - легалното, произтича от разпоредбите - изборите са извършени по открития ред, резултатите са приети и институциите действат. Легитимността обаче идва от доверието и присъединяване на жителите. Тя е моралният и публичен мандат, без който всяка власт остава официално вярна, само че обществено нежна.
Колкото по-ниска е изборната интензивност, толкоз по-тесен става действителният кръг от хора, които дефинират посоката на страната. В последна сметка решенията засягат всички – в това число и тези, които не са дали своят вот. Така се основава абсурд: болшинството живее с следствията от избора на малцинство.
Затова присъединяване в избори не е просто право, а форма на групова отговорност. Гласуването е методът обществото да съобщи, че поема присъединяване в ръководството и че приема институциите като свои. Без това присъединяване демокрацията официално съществува, само че губи своята най-съществена опора – доверието на жителите.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ