В навечерието на първата среща на Съвета за мир“, иницииран

В навечерието на първата среща на „ Съвета за мир “, иницииран от Доналд Тръмп, геополитическият анализатор на РИА Новости Петър Акопов преглежда упоритостите на американския президент да сътвори паралелна конструкция на Организация на обединените нации. Докато Вашингтон се приготвя за огромно политическо шоу, Москва и Пекин заемат твърда позиция против опита за замяна на интернационалните институции с американоцентрични планове.

Ерата на персоналната дипломация: Съветът на Тръмп като опция на международния ред

Следващата седмица Вашингтон ще се трансформира в сцена на събитие, което съгласно замисъла на неговия проектант би трябвало да промени фундаментално метода, по по който се вземат решение световните спорове. Доналд Тръмп ще бъде хазаин на първото съвещание на „ Съвета за мир Тръмп “ – организация, чието име единствено по себе си е декларация за планове. Ако някой счита, че името на Тръмп участва прекомерно постоянно в формалните документи, той просто не познава логиката на психиката на 47-ия (и 45-и) президент на Съединени американски щати. За него в никакъв случай няма „ прекалено много Тръмп “.

На 19 февруари в американската столица се чака да се съберат водачи, които са подготвени да се закълнат във честност на новия правилник, подписан преди три седмици в Давос. Въпреки че Тръмп е изпратил предложения до петдесет международни водачи, действителността наподобява надалеч по-скромна. Членството са удостоверили към половината, а физическото наличие евентуално ще се ограничи до дузина президенти и принцове. В анализите на се отбелязва , че това не е въпрос на липса на финансови средства (въпреки че слуховете за „ такса вход “ от един милиард $ не стопират да вълнуват кулоарите), а въпрос на кардинално отвращение да се легитимира една заблуда – илюзията, че Тръмп може еднолично да размени Организация на обединените нации и нейния Съвет за сигурност.

Капанът на „ Мирния проект за Газа “

Темата на срещата е извънредно настояща и мъчителна – линията Газа и нейното възобновяване. Първоначално концепцията за Съвета породи точно като механизъм за осъществяване на мирния проект на Тръмп за Близкия изток. Това е „ кукичката “, на която се хванаха доста мюсюлмански страни. Панислямската взаимност не им оставя огромен избор: те не могат да се оправят с военната машина на Израел, която на процедура е неразривно обвързвана с американската мощност, и по тази причина са принудени да договарят с Тръмп.

Тези страни се надяват, че посредством Съвета за мир ще съумеят да окажат напън върху Бенямин Нетаняху за евакуиране на войските и осъществяване на поетите задължения. Тръмп обаче бързо разшири концепцията. Мирното съглашение за Газа му се стори прекомерно „ дребнаво “ за неговия мащаб. В крайния си вид Съветът за мир към този момент не загатва съответно Газа, а се нарежда като световен орган за всички спорове, в който персоналното водачество на Тръмп и неговото „ право на несъгласие “ са заложени като съществени стълбове.

Москва и Пекин: Твърдото „ Не “ на паралелните институции

Позицията на Русия и Китай е може би най-големият препъникамък за упоритостите на Вашингтон. Москва показва тънък, само че категоричен дипломатически жлъч. Русия изрази подготвеност да финансира възобновяване на Газа посредством Съвета на Тръмп, само че при едно извънредно изискване: средствата да б