Санкциите срещу Русия – болезнени, но не катастрофални*
В навечерието на нов пакет от наказания, които Западът ще наложи на Русия поради войната в Украйна, Мениджър Нюз разгласява гледната точка на Томас Фази, публицист, публицист и преводач (неговата последна книга със заглавие „ Възстановяване на страната “ е отпечатана от Pluto Press) за онлайн списанието UnHerd.
Западът, следвайки образеца на Съединените щати, реагира на съветската инвазия в Украйна, като вкара „ осакатяващи “режима на Путин наказания. Това е „ тотална икономическа и финансова война “, целяща „ да провокира срив на съветската стопанска система “, призна френският финансов министър Бруно льо Мер.
И въпреки всичко доста от сегашните наказания наподобяват като елементарни ограничавания, употребявани против няколко страни в предишното. Редица от тях, в това число забрани за експорт и заледяване на избрани активи, бяха наложени на Русия след анексирането на Крим през 2014 година Дори необятно обсъжданото изключване на редица съветски банки от Международната банкова система за разплащания SWIFT не е ново. То към този момент бе направено против Иран и имаше спорни последици.
Най-спорният аспект на глобите, наложени на Москва, без подозрение е замразяването на офшорните златни и валутни запаси, които съставляват към половината от общите запаси на Русия. Но даже и тази мярка не е невиждана. Миналата година Съединени американски щати замразиха задграничните запаси на Афганистанската централна банка, с цел да попречи на талибаните да сложат ръка върху тях; преди този момент те замразиха валутните запаси на Иран, Сирия и Венецуела.
В този смисъл, взети поотделно, тези ограничения не са толкоз изключителни, колкото бяха показани. Но път би трябвало да признаем, че в никакъв случай до момента не са били прилагани толкоз доста наказания едновременно –санкциите, които Западът наложи на Русия, към този момент наброяват 6000, което е доста повече, в сравнение с тези, наложени на Иран, Сирия и Северна Корея взети дружно. Още по-важното е, че нито една от предходните цели не беше толкоз мощна, колкото Русия – член на Г-20 и най-голямата нуклеарна мощ в света.
По същия метод нито една от 63-те централни банки, които са членове на Банката за интернационалните разплащания (BIS) в Базел, известна още като Централната банка на централните банки, не е била обект на финансови наказания. Самата BIS даже се включи в тях, с цел да предотврати достъпа на Русия до нейните офшорни запаси. Това в действителност няма аналог в историята на Банката за интернационалните разплащания от основаването ѝ през 1931 година до момента, даже по време на Втората международна война.
Какво да чакаме от глобите?
Западните специалисти и коментатори нямат никакво подозрение, че те ще затруднят съветската стопанска система, ще посеят неодобрение както измежду съветския народ, по този начин и измежду съветския хайлайф, даже ще подкопаят режима на Путин. Най-малкото те ще попречат на военната експанзия на Русия.
За страдание обаче историята подсказва друго – вижте Ирак или по-скоро Иран. Много по-вероятно е това да се окаже новата стратегическа неточност в дълъг лист от стратегически неточности на Запада, за които безславното евакуиране на Съединените щати от Афганистан е най-показателният образец.
В последна сметка Русия се е подготвяла за този миг от много време. След първата вълна от наказания през 2014 година и частично като възмездие против тях Путин предприе тактиката, която анализаторите нарекоха „ Крепост Русия “. Режимът натрупа големи интернационалните запаси, диверсифицира ги от щатски долари и английски лири, намалявайки своята външна експозиция, ускори икономическото си съдействие с Китай и преследва тактики за заменяне на вноса в няколко промишлености, в това число храни, медицина и технологии, в опит да изолира страната колкото е допустимо повече от външни шокове.
Вярно е, че Путин направи грешката да остави към половината от тези запаси в непознати централни банки, което докара до конфискуването им. Но все пак Москва има към момента достъп до над 300 милиарда $ златни и валутни запаси – доста от множеството страни по света и напълно задоволително, с цел да смекчи всеки кратковременен спад в износа или да поддържа рублата, въпреки и за известно време.
Освен това Руската централна банка реагира на глобите, като спря приключването на капитали от Русия и национализира валутните приходи на огромните експортьори, като изиска съветските компании да обръщат в рубли 80% от приходите си в долари и евро. Основната рента се повиши до 20% в опит да притегли непознат капитал. Тези ограничения, ориентирани към подсилване на цената на рублата и обезпечаване на приток на задгранична валута в страната, наподобява работят. Докато рублата загуби към 40% от цената си при започване на спора наподобява, че към този момент свободното рухване е спряло. Дори записва повишаване през последните две седмици. Моментната финансова сметка на Русия – разликата сред парите, които влизат, и тези, които излизат от страната, надалеч не е пагубна.
Нека не забравяме, че главният източник на съветските валутни запаси — износът на нефт и газ, е изключен от глобите по явни аргументи: за множеството европейски страни Русия е главен снабдител на нефт и газ (и други съществени стоки) и няма по какъв начин той да бъде сменен от през днешния ден за на следващия ден.
Накратко, Русия не рискува в кратковременен проект да остане без запаси и да не може да заплати за своя импорт. Но даже да приемем, че Западът е решил да спре целия си импорт от Русия за една нощ, няма причина да чакаме, че това ще спре съветската военна машина. Идеята, че „ ние финансираме войната на Русия посредством закупуване на газ и нефт “, както неотдавна съобщи финландският министър председател Сана Мирела Марин, е фундаментално неправилна.
Както отбелязва немският икономист Дирк Ентс, съветската военна машина в по-голямата си част не разчита на импорт – в случай че не друго, Русия е производител и експортьор на оръжие. То се доставя се от вътрешния пазар и сходно на заплатите на нейните бойци се заплаща в рубли, които Руската централна банка може да основава в безкрайно количество, тъкмо както прави Английската централна банка, когато става въпрос за лири.
Също толкоз неоснователни са слуховете за идно прекъсване на обслужването на външния дълг. През последните години съветското държавно управление предприе стъпки за понижаване на външните си отговорности: неговият дълг, деноминиран в задгранична валута, през днешния ден възлиза на към 40 милиарда $ – дребна сума спрямо размера на годишния експорт на нефт и газ от Русия, който възлиза на над 200 милиарда $. Всяко решение за банкрут би било напълно политическо. Не би трябвало да забравяме, че самите кредитори, които чакат приходи в долари, са същите, които преди малко конфискуваха огромна част от съветските долари. Ако Москва спре заплащанията си, това би било огромен проблем за техните западни кредитори. Същото се отнася и за износа на нефт от Русия – отводът от съветски нефт неизбежно ще донесе загуби и за самите нас.
Нека не забравяме, че с помощта на сполучливите старания на съветското държавно управление за стимулиране на селското стопанство, локалното произвеждане на храни държи над 80% дял от продажбите на дребно спрямо 60% през 2014 година Това значи, че Русия значително е самостоятелна от тази позиция. Така че даже приходите ѝ от експорт да паднат, което е малко евентуално, популацията няма да гладува, за разлика от останалия свят, най-вероятно ще може да продължи да води война.
Може ли селективната възбрана за експорт на някои характерни високотехнологични западни съставни елементи, които намират приложение в отбранителната промишленост на Русия, да се окаже по-ефективна? Евентуално. Но Русия от години понижава зависимостта на своя военно-индустриален уред от непознати съставни елементи и технологии. По-важното е, че и двете хипотези - че стопанската система и армията на Русия могат да бъдат сложени на колене посредством забрано на износа и/или вноса, се основават на концепцията, че светът поддържа тези наказания. Но това надалеч не е по този начин
143 народи от общо 193 гласоподаваха резолюция в Общото заседание на Организация на обединените нации, която осъди съветската експанзия. Онези 35 въздържали се са Китай, Индия, Пакистан и Южна Африка, както и няколко африкански и латиноамерикански страни. Те пък и някои други, в това число и тези, които поддържаха резолюцията на Организация на обединените нации, като Бразилия да вземем за пример, мощно разкритикуваха глобите против Русия. Може да се чака, че те ще продължат да търгуват с Москва. Затова почтено казано е доста мъчно да се назова Русия изолирана, когато някои от най-големите стопански системи в света отхвърлиха да поддържат глобите на Запада.
По-специално Китай, който издигна глас в поддръжката си за Русия. Пекин към този момент е главният търговски сътрудник на Кремъл и може да приема големи количества съветска сила и артикули, както и да обезпечи на Москва всевъзможни промишлени и потребителски артикули, които до момента Федерацията внасяше от Запада. а Китай ръководи различна на западната SWIFT система, наречена CIPS, за трансгранични транзакции в юани, което може да разреши на Русия отчасти да заобиколи наложената финансовата обсада. Въпреки че юанът към момента съставлява дребен % от интернационалните транзакции, ролята му ще нарасне бързо през идващите години, поради новината, че Саудитска Арабия може да превалутира в китайска валута продажбите на нефт за Пекин. Всичко това оказва помощ да се изясни за какво даже западни финансови анализатори, като Goldman Sachs и JP Morgan, предвиждат годишно стесняване на съветската стопанска система от към 7%. Неприятно, само че надали пагубно.
Всичко зависи от политическия отговор на съветското държавно управление. Очевидно отдръпването на доста компании и спадът на задграничните вложения ще усилят безработицата. Но съветското държавно управление може да смекчи удара, като прибегне до „ кейнсианска ” експанзионистична фискална политика, ориентирана към стимулиране на вътрешните вложения и поддръжка на приходите. Сега е моментът Русия да се откаже от своята исторически ултрастрога фискална политика.
Преди две седмици допуснах, че най-малко в кратковременен проект Съединени американски щати ще се възползват от спора в Украйна. В дълготраен проект излиза наяве обаче, че воденият от Съединени американски щати световен западен ред ще пострада. Налагането на наказания освен от държавни управления, само че и от частни компании, и даже от аполитични организации, като централните банки, изпрати ясно обръщение по света: Западът няма да спре пред нищо, с цел да накаже тези, които прекрачват алената линия. Ако това може да се случи с Русия, може да се случи на всеки. „ Никога към този момент няма да имаме и най-малката заблуда, че Западът може да бъде наш благонадежден сътрудник.Ще създадем всичко, с цел да не бъдем подвластни от Запада в тези области от живота ни, които имат решаващо значение за нашия народа ”, съобщи съветският външен министър Сергей Лавров.
Тези думи безусловно ще отекнат в целия свят с трагични последствия за Запада. Както предизвести Волфганг Мюнхау (журналист и началник на мозъчния концерн Eurointelligence – бел.р.) „ замразяването на сметките на една централна банка на друга е в действителност огромна работа... В резултат на това решение ние превърнахме $ и еврото … в де факто рискови активи ”. Неизбежно е това да подтикне страните да диверсифицират своите запаси и да усилят каузи на юаните, с цел да разхлабят хватката на Запада върху техните стопански системи, да укрепят нейната самостоятелност и резистентност. Дори и да не тласне страните напряко в прегръдките на Пекин, както стана с Русия, това евентуално ще докара до появяването на два все по-изолирани блока – доминиран от Съединени американски щати Западен блок и доминиран от Китай Източно-евразийски.
В тази нова псевдостудена война „ необвързаните “ страни биха могли да открият, че са в по-добра позиция да отстояват своя суверенитет. Забравете „ срутва на съветската стопанска система “ – това може да е резултат от новата икономическа война на Запада.
* Заглавието е на Мениджър Нюз
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Западът, следвайки образеца на Съединените щати, реагира на съветската инвазия в Украйна, като вкара „ осакатяващи “режима на Путин наказания. Това е „ тотална икономическа и финансова война “, целяща „ да провокира срив на съветската стопанска система “, призна френският финансов министър Бруно льо Мер.
И въпреки всичко доста от сегашните наказания наподобяват като елементарни ограничавания, употребявани против няколко страни в предишното. Редица от тях, в това число забрани за експорт и заледяване на избрани активи, бяха наложени на Русия след анексирането на Крим през 2014 година Дори необятно обсъжданото изключване на редица съветски банки от Международната банкова система за разплащания SWIFT не е ново. То към този момент бе направено против Иран и имаше спорни последици.
Най-спорният аспект на глобите, наложени на Москва, без подозрение е замразяването на офшорните златни и валутни запаси, които съставляват към половината от общите запаси на Русия. Но даже и тази мярка не е невиждана. Миналата година Съединени американски щати замразиха задграничните запаси на Афганистанската централна банка, с цел да попречи на талибаните да сложат ръка върху тях; преди този момент те замразиха валутните запаси на Иран, Сирия и Венецуела.
В този смисъл, взети поотделно, тези ограничения не са толкоз изключителни, колкото бяха показани. Но път би трябвало да признаем, че в никакъв случай до момента не са били прилагани толкоз доста наказания едновременно –санкциите, които Западът наложи на Русия, към този момент наброяват 6000, което е доста повече, в сравнение с тези, наложени на Иран, Сирия и Северна Корея взети дружно. Още по-важното е, че нито една от предходните цели не беше толкоз мощна, колкото Русия – член на Г-20 и най-голямата нуклеарна мощ в света.
По същия метод нито една от 63-те централни банки, които са членове на Банката за интернационалните разплащания (BIS) в Базел, известна още като Централната банка на централните банки, не е била обект на финансови наказания. Самата BIS даже се включи в тях, с цел да предотврати достъпа на Русия до нейните офшорни запаси. Това в действителност няма аналог в историята на Банката за интернационалните разплащания от основаването ѝ през 1931 година до момента, даже по време на Втората международна война.
Какво да чакаме от глобите?
Западните специалисти и коментатори нямат никакво подозрение, че те ще затруднят съветската стопанска система, ще посеят неодобрение както измежду съветския народ, по този начин и измежду съветския хайлайф, даже ще подкопаят режима на Путин. Най-малкото те ще попречат на военната експанзия на Русия.
За страдание обаче историята подсказва друго – вижте Ирак или по-скоро Иран. Много по-вероятно е това да се окаже новата стратегическа неточност в дълъг лист от стратегически неточности на Запада, за които безславното евакуиране на Съединените щати от Афганистан е най-показателният образец.
В последна сметка Русия се е подготвяла за този миг от много време. След първата вълна от наказания през 2014 година и частично като възмездие против тях Путин предприе тактиката, която анализаторите нарекоха „ Крепост Русия “. Режимът натрупа големи интернационалните запаси, диверсифицира ги от щатски долари и английски лири, намалявайки своята външна експозиция, ускори икономическото си съдействие с Китай и преследва тактики за заменяне на вноса в няколко промишлености, в това число храни, медицина и технологии, в опит да изолира страната колкото е допустимо повече от външни шокове.
Вярно е, че Путин направи грешката да остави към половината от тези запаси в непознати централни банки, което докара до конфискуването им. Но все пак Москва има към момента достъп до над 300 милиарда $ златни и валутни запаси – доста от множеството страни по света и напълно задоволително, с цел да смекчи всеки кратковременен спад в износа или да поддържа рублата, въпреки и за известно време.
Освен това Руската централна банка реагира на глобите, като спря приключването на капитали от Русия и национализира валутните приходи на огромните експортьори, като изиска съветските компании да обръщат в рубли 80% от приходите си в долари и евро. Основната рента се повиши до 20% в опит да притегли непознат капитал. Тези ограничения, ориентирани към подсилване на цената на рублата и обезпечаване на приток на задгранична валута в страната, наподобява работят. Докато рублата загуби към 40% от цената си при започване на спора наподобява, че към този момент свободното рухване е спряло. Дори записва повишаване през последните две седмици. Моментната финансова сметка на Русия – разликата сред парите, които влизат, и тези, които излизат от страната, надалеч не е пагубна.
Нека не забравяме, че главният източник на съветските валутни запаси — износът на нефт и газ, е изключен от глобите по явни аргументи: за множеството европейски страни Русия е главен снабдител на нефт и газ (и други съществени стоки) и няма по какъв начин той да бъде сменен от през днешния ден за на следващия ден.
Накратко, Русия не рискува в кратковременен проект да остане без запаси и да не може да заплати за своя импорт. Но даже да приемем, че Западът е решил да спре целия си импорт от Русия за една нощ, няма причина да чакаме, че това ще спре съветската военна машина. Идеята, че „ ние финансираме войната на Русия посредством закупуване на газ и нефт “, както неотдавна съобщи финландският министър председател Сана Мирела Марин, е фундаментално неправилна.
Както отбелязва немският икономист Дирк Ентс, съветската военна машина в по-голямата си част не разчита на импорт – в случай че не друго, Русия е производител и експортьор на оръжие. То се доставя се от вътрешния пазар и сходно на заплатите на нейните бойци се заплаща в рубли, които Руската централна банка може да основава в безкрайно количество, тъкмо както прави Английската централна банка, когато става въпрос за лири.
Също толкоз неоснователни са слуховете за идно прекъсване на обслужването на външния дълг. През последните години съветското държавно управление предприе стъпки за понижаване на външните си отговорности: неговият дълг, деноминиран в задгранична валута, през днешния ден възлиза на към 40 милиарда $ – дребна сума спрямо размера на годишния експорт на нефт и газ от Русия, който възлиза на над 200 милиарда $. Всяко решение за банкрут би било напълно политическо. Не би трябвало да забравяме, че самите кредитори, които чакат приходи в долари, са същите, които преди малко конфискуваха огромна част от съветските долари. Ако Москва спре заплащанията си, това би било огромен проблем за техните западни кредитори. Същото се отнася и за износа на нефт от Русия – отводът от съветски нефт неизбежно ще донесе загуби и за самите нас.
Нека не забравяме, че с помощта на сполучливите старания на съветското държавно управление за стимулиране на селското стопанство, локалното произвеждане на храни държи над 80% дял от продажбите на дребно спрямо 60% през 2014 година Това значи, че Русия значително е самостоятелна от тази позиция. Така че даже приходите ѝ от експорт да паднат, което е малко евентуално, популацията няма да гладува, за разлика от останалия свят, най-вероятно ще може да продължи да води война.
Може ли селективната възбрана за експорт на някои характерни високотехнологични западни съставни елементи, които намират приложение в отбранителната промишленост на Русия, да се окаже по-ефективна? Евентуално. Но Русия от години понижава зависимостта на своя военно-индустриален уред от непознати съставни елементи и технологии. По-важното е, че и двете хипотези - че стопанската система и армията на Русия могат да бъдат сложени на колене посредством забрано на износа и/или вноса, се основават на концепцията, че светът поддържа тези наказания. Но това надалеч не е по този начин
143 народи от общо 193 гласоподаваха резолюция в Общото заседание на Организация на обединените нации, която осъди съветската експанзия. Онези 35 въздържали се са Китай, Индия, Пакистан и Южна Африка, както и няколко африкански и латиноамерикански страни. Те пък и някои други, в това число и тези, които поддържаха резолюцията на Организация на обединените нации, като Бразилия да вземем за пример, мощно разкритикуваха глобите против Русия. Може да се чака, че те ще продължат да търгуват с Москва. Затова почтено казано е доста мъчно да се назова Русия изолирана, когато някои от най-големите стопански системи в света отхвърлиха да поддържат глобите на Запада.
По-специално Китай, който издигна глас в поддръжката си за Русия. Пекин към този момент е главният търговски сътрудник на Кремъл и може да приема големи количества съветска сила и артикули, както и да обезпечи на Москва всевъзможни промишлени и потребителски артикули, които до момента Федерацията внасяше от Запада. а Китай ръководи различна на западната SWIFT система, наречена CIPS, за трансгранични транзакции в юани, което може да разреши на Русия отчасти да заобиколи наложената финансовата обсада. Въпреки че юанът към момента съставлява дребен % от интернационалните транзакции, ролята му ще нарасне бързо през идващите години, поради новината, че Саудитска Арабия може да превалутира в китайска валута продажбите на нефт за Пекин. Всичко това оказва помощ да се изясни за какво даже западни финансови анализатори, като Goldman Sachs и JP Morgan, предвиждат годишно стесняване на съветската стопанска система от към 7%. Неприятно, само че надали пагубно.
Всичко зависи от политическия отговор на съветското държавно управление. Очевидно отдръпването на доста компании и спадът на задграничните вложения ще усилят безработицата. Но съветското държавно управление може да смекчи удара, като прибегне до „ кейнсианска ” експанзионистична фискална политика, ориентирана към стимулиране на вътрешните вложения и поддръжка на приходите. Сега е моментът Русия да се откаже от своята исторически ултрастрога фискална политика.
Преди две седмици допуснах, че най-малко в кратковременен проект Съединени американски щати ще се възползват от спора в Украйна. В дълготраен проект излиза наяве обаче, че воденият от Съединени американски щати световен западен ред ще пострада. Налагането на наказания освен от държавни управления, само че и от частни компании, и даже от аполитични организации, като централните банки, изпрати ясно обръщение по света: Западът няма да спре пред нищо, с цел да накаже тези, които прекрачват алената линия. Ако това може да се случи с Русия, може да се случи на всеки. „ Никога към този момент няма да имаме и най-малката заблуда, че Западът може да бъде наш благонадежден сътрудник.Ще създадем всичко, с цел да не бъдем подвластни от Запада в тези области от живота ни, които имат решаващо значение за нашия народа ”, съобщи съветският външен министър Сергей Лавров.
Тези думи безусловно ще отекнат в целия свят с трагични последствия за Запада. Както предизвести Волфганг Мюнхау (журналист и началник на мозъчния концерн Eurointelligence – бел.р.) „ замразяването на сметките на една централна банка на друга е в действителност огромна работа... В резултат на това решение ние превърнахме $ и еврото … в де факто рискови активи ”. Неизбежно е това да подтикне страните да диверсифицират своите запаси и да усилят каузи на юаните, с цел да разхлабят хватката на Запада върху техните стопански системи, да укрепят нейната самостоятелност и резистентност. Дори и да не тласне страните напряко в прегръдките на Пекин, както стана с Русия, това евентуално ще докара до появяването на два все по-изолирани блока – доминиран от Съединени американски щати Западен блок и доминиран от Китай Източно-евразийски.
В тази нова псевдостудена война „ необвързаните “ страни биха могли да открият, че са в по-добра позиция да отстояват своя суверенитет. Забравете „ срутва на съветската стопанска система “ – това може да е резултат от новата икономическа война на Запада.
* Заглавието е на Мениджър Нюз
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ