Древният Перперикон ще представя България в по-добра светлина в Брюксел
В навечерието на доста значимо събитие сме. На 1 юни от 12.30 ч. в Европейския парламент в Брюксел ще бъде показан великият скален град Перперикон и други чудеса на Източните Родопи. Това става по покана на евродепутата от Движение за права и свободи госпожа Искра Михайлова, а концепцията е да бъде показано българското културно завещание в светлината на новия Европейски Баухаус. Заедно с галерия от снимки, кулминационната точка на честването ще бъде представянето на неповторимия четириметров макет на Перперикон, изпълнен от екипа на Съни Сънински. Заедно с научния началник на изследванията проф. Николай Овчаров, на тържеството ще участват кметът на Кърджали Хасан Азис, шефът на Историческия музей в Кърджали Даниела Коджаманова и други
Днес в България няма човек, който да не е чувал за скалния град Перперикон в Източните Родопи. За тайнствените издялани в скалите пространства десетилетия наред се мълвяха митове. Археолози и историци опитваха да ги обяснят, само че при липса на съществени разкопки всичко оставаше единствено догадки. Древните руини бяха изоставени и завладяни от гъстата гора. Когато най-накрая през лятото на 2000 година ръководеният от мен екип стартира огромните изследвания, до гигантските скални творения нямаше даже кози пътеки. Няма да не помни възгласа на една от моите студентки при започване на тези разкопки: „ О Боже, та това е изгубеният в джунглата град на Киплинг! ”
С годините този величествен отбор се трансформира в ново международно знамение. След съвсем 25 години огромни изследвания през днешния ден към този момент знаем доста за античната история на това свещено място. Каменистият рид е обожествен от хората още в каменно-медната ера (края на V – началото на ІV хиляди прочие Хр.) Вече в къснобронзовата и ранножелязната ера (ХVІІІ-VІ в. прочие Хр.) Перперикон се трансформира във величествен паметен център. В скалите са изсечени стотици пространства, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на остарялата и първите епохи на новата епоха градът добива своя приключен тип. Неговата инфраструктура обгръща крепостта на върха - Акропола, намиращия се директно под него от югоизток също укрепен Дворец-светилище, както и обширни квартали на север и юг.
До Двореца-светилище се доближава по 100-метров проход, издялан във величествените канари. Там е употребена естествена теснина, висока тук-там до 7-8 м. Човешките принадлежности са я дообработили, а в допълнение са завършени каменни стъпала за нанагорнище по стръмния път. Накрая се излиза на крепостната стена, обхванала отвред Двореца-светилище и обвързвана с тази на Акропола. Тя е дебела близо 3 м и е градена от големи ловко издялани блокове без зидария. Във вътрешността се влиза през два поредни входа със непокътнати прагове.
Минавайки през втория вход, посетителят се озовава в Двореца-светилище. През изцяло съхранени порти той може да проникне в десетки пространства, изсечени в камъка до 4-5 м. Прекрачвайки каменните прагове, влиза в разнообразни стаи, зали и тайнствени подземни гробници, изкачва се по стълбища, минава през скрити коридори с издълбани места за факлите, осветявали ги в миналото. Грандиозното архитектурно оборудване се е разпростряло на повърхност от 10 000 кв. м при седем поредни равнища, редуващи се от запад на изток. Дворецът-светилище има стъпаловидна конструкция, като денивелацията доближава близо 30 м. Във височина ансамбълът се е развивал най-малко на още три етажа, чиито следи личат в дупките за солидните носещи греди. Някога от долината на реката Дворецът-светилище в действителност е представлявал импозантна панорама.
Източно от вътрешния двор се развива голяма церемониална зала, дълга повече от 30 м. Към нея се влиза през двукрила врата и петстъпално стълбище, засилващо възприятието за церемониалност и представителност. Другият главен детайл в Двореца-светилище е огромната овална зала без покрив от горната страна, включена в северозападния му корпус. В центъра й на 3 м височина се извисява кръговиден каменен олтар с диаметър 2 м. Той е опърлен от многократното палене на огън.
Още старогръцкият историк Херодот споделя за фамозно светилище с прорицалище на античния тракийски господ Дионис-Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. По-късният римски създател Светоний прибавя, че на това място идвали самият Александър Велики и физическия татко на първия римски император, Гай Октавий, с цел да узнаят ориста на своите грандиозни инициативи. Храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Именно по неговата височина жреците гадаели за приумиците на ориста.
Дълготърсеното от археолозите светилище се оказа на Перперикон. То се появява към края на бронзовата ера и действа до началото на V в. Херодот написа, че свещеното място е било защитавано от царския жанр на траките-беси, населявали Родопите. Край него последователно се оформя техния владетелски замък, тъй като при траките царят е представлявал и основен сановник. Последен цар на бесите и сановник на Дионис бил Вологез, който в 11 година прочие Хр. подвига протест против завоевателите-римляни.
Италийците почитат античния тракийски фетиш и му придават още по-голям искра. В Акропола се появяват изсечени в скалите улици, оградени с мощни колонади. Край тях се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни здания. От І-ІV в. се откриват извънредно богати находки – художествена керамика, многочислени монети, бронзова пластика, сребърни огледала, железни приложения с изображения на антични божества. Дворецът-светилище процъфтява, а новосъздадени архитектурни монументи оформят цялостен голям град, изумително изсечен в скалите.
От Перперикон стартира и разпространяването на християнството в Родопите при започване на V в. Още през 2005 година разкрихме най-ранната известна черква, където евентуално е служел кръстителят на Великата планина, мисионерът Никета Ремесиански. А през 2016 година при изследванията на Южния квартал попаднахме на останките на голяма раннохристиянска трикорабна базилика. Със своята дължина от 35 м и ширина от 14 м. тя е най-голямата антична черква, откривана в миналото в Родопите.
През Средновековието скалният град остава значим административен център, за който неведнъж водят война България и Византия. В най-високата част е построена мощна крепост с представителни здания в нея. В 1361-1362 година Перперикон е високомерен след тежка блокада от османските турци, след което в никакъв случай не се възражда.
Някога прикрит в непристъпната гора, четвърт век след началото на огромното откриване на скалния град, през днешния ден той е един от главните локомотиви за развиването на културно-историческия туризъм у нас. За последните години в него са вложени десетки милиони български и европейски пари. Сега той съставлява прелестен парк с голям брой исторически забележителности, който годишно е посещаван от стотици хиляди туристи от целия свят. Не инцидентно огромни познавачи на човешката история като фамозния английски откривател Филип Кар-Гом, подреждат Перперикон измежду 50-те международни светини наред с Мачу Пикчу и Сантяго ди Компостела.
Проф. Николай Овчаров
Днес в България няма човек, който да не е чувал за скалния град Перперикон в Източните Родопи. За тайнствените издялани в скалите пространства десетилетия наред се мълвяха митове. Археолози и историци опитваха да ги обяснят, само че при липса на съществени разкопки всичко оставаше единствено догадки. Древните руини бяха изоставени и завладяни от гъстата гора. Когато най-накрая през лятото на 2000 година ръководеният от мен екип стартира огромните изследвания, до гигантските скални творения нямаше даже кози пътеки. Няма да не помни възгласа на една от моите студентки при започване на тези разкопки: „ О Боже, та това е изгубеният в джунглата град на Киплинг! ”
С годините този величествен отбор се трансформира в ново международно знамение. След съвсем 25 години огромни изследвания през днешния ден към този момент знаем доста за античната история на това свещено място. Каменистият рид е обожествен от хората още в каменно-медната ера (края на V – началото на ІV хиляди прочие Хр.) Вече в къснобронзовата и ранножелязната ера (ХVІІІ-VІ в. прочие Хр.) Перперикон се трансформира във величествен паметен център. В скалите са изсечени стотици пространства, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на остарялата и първите епохи на новата епоха градът добива своя приключен тип. Неговата инфраструктура обгръща крепостта на върха - Акропола, намиращия се директно под него от югоизток също укрепен Дворец-светилище, както и обширни квартали на север и юг.
До Двореца-светилище се доближава по 100-метров проход, издялан във величествените канари. Там е употребена естествена теснина, висока тук-там до 7-8 м. Човешките принадлежности са я дообработили, а в допълнение са завършени каменни стъпала за нанагорнище по стръмния път. Накрая се излиза на крепостната стена, обхванала отвред Двореца-светилище и обвързвана с тази на Акропола. Тя е дебела близо 3 м и е градена от големи ловко издялани блокове без зидария. Във вътрешността се влиза през два поредни входа със непокътнати прагове.
Минавайки през втория вход, посетителят се озовава в Двореца-светилище. През изцяло съхранени порти той може да проникне в десетки пространства, изсечени в камъка до 4-5 м. Прекрачвайки каменните прагове, влиза в разнообразни стаи, зали и тайнствени подземни гробници, изкачва се по стълбища, минава през скрити коридори с издълбани места за факлите, осветявали ги в миналото. Грандиозното архитектурно оборудване се е разпростряло на повърхност от 10 000 кв. м при седем поредни равнища, редуващи се от запад на изток. Дворецът-светилище има стъпаловидна конструкция, като денивелацията доближава близо 30 м. Във височина ансамбълът се е развивал най-малко на още три етажа, чиито следи личат в дупките за солидните носещи греди. Някога от долината на реката Дворецът-светилище в действителност е представлявал импозантна панорама.
Източно от вътрешния двор се развива голяма церемониална зала, дълга повече от 30 м. Към нея се влиза през двукрила врата и петстъпално стълбище, засилващо възприятието за церемониалност и представителност. Другият главен детайл в Двореца-светилище е огромната овална зала без покрив от горната страна, включена в северозападния му корпус. В центъра й на 3 м височина се извисява кръговиден каменен олтар с диаметър 2 м. Той е опърлен от многократното палене на огън.
Още старогръцкият историк Херодот споделя за фамозно светилище с прорицалище на античния тракийски господ Дионис-Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. По-късният римски създател Светоний прибавя, че на това място идвали самият Александър Велики и физическия татко на първия римски император, Гай Октавий, с цел да узнаят ориста на своите грандиозни инициативи. Храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Именно по неговата височина жреците гадаели за приумиците на ориста.
Дълготърсеното от археолозите светилище се оказа на Перперикон. То се появява към края на бронзовата ера и действа до началото на V в. Херодот написа, че свещеното място е било защитавано от царския жанр на траките-беси, населявали Родопите. Край него последователно се оформя техния владетелски замък, тъй като при траките царят е представлявал и основен сановник. Последен цар на бесите и сановник на Дионис бил Вологез, който в 11 година прочие Хр. подвига протест против завоевателите-римляни.
Италийците почитат античния тракийски фетиш и му придават още по-голям искра. В Акропола се появяват изсечени в скалите улици, оградени с мощни колонади. Край тях се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни здания. От І-ІV в. се откриват извънредно богати находки – художествена керамика, многочислени монети, бронзова пластика, сребърни огледала, железни приложения с изображения на антични божества. Дворецът-светилище процъфтява, а новосъздадени архитектурни монументи оформят цялостен голям град, изумително изсечен в скалите.
От Перперикон стартира и разпространяването на християнството в Родопите при започване на V в. Още през 2005 година разкрихме най-ранната известна черква, където евентуално е служел кръстителят на Великата планина, мисионерът Никета Ремесиански. А през 2016 година при изследванията на Южния квартал попаднахме на останките на голяма раннохристиянска трикорабна базилика. Със своята дължина от 35 м и ширина от 14 м. тя е най-голямата антична черква, откривана в миналото в Родопите.
През Средновековието скалният град остава значим административен център, за който неведнъж водят война България и Византия. В най-високата част е построена мощна крепост с представителни здания в нея. В 1361-1362 година Перперикон е високомерен след тежка блокада от османските турци, след което в никакъв случай не се възражда.
Някога прикрит в непристъпната гора, четвърт век след началото на огромното откриване на скалния град, през днешния ден той е един от главните локомотиви за развиването на културно-историческия туризъм у нас. За последните години в него са вложени десетки милиони български и европейски пари. Сега той съставлява прелестен парк с голям брой исторически забележителности, който годишно е посещаван от стотици хиляди туристи от целия свят. Не инцидентно огромни познавачи на човешката история като фамозния английски откривател Филип Кар-Гом, подреждат Перперикон измежду 50-те международни светини наред с Мачу Пикчу и Сантяго ди Компостела.
Проф. Николай Овчаров
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ