60% от българските семейства имат едно дете
В навечерието на Международния ден на детето – 1 юни, журналистът Ева Костова показа в рубриката " Числата на седмицата " по NOVA огромен разбор за демографската обстановка у нас и в Европейския съюз. Данните демонстрират съществени промени в структурата на актуалното общество и трайна наклонност към понижаване на раждаемостта, макар че самият коефициент на плодовитост у нас остава по-висок от междинния за континента. Основната причина за стопяването на българското население обаче не е ниският брой новородени, а високата смъртност. Този факт се ускорява и от събитието, че през последните няколко години завръщащите се в страната сънародници надвишават броя на напускащите я.
Срив на раждаемостта през годините
Статистиката за новородените в България разкрива стряскаща параленост с минали интервали:
50 241 българчета са поели първата си глътка въздух през 2025 година.
Преди 10 години броят на родените деца е бил с 15 000 по-голям.
Преди 20 и 30 години новородените са били с 20 000 повече, защото в първите години след началото на прехода равнищата останаха относително постоянни.
Преди 40 години броят на децата е бил над два пъти по-голям, а преди тъкмо половин век – през 1975 година, у нас са родени 135 000 бебета.
Българският модел по отношение на европейските стандарти
Средно едвам една четиридесет и съща част, или към 25 % от семействата в границите на Европейския съюз, отглеждат деца. В тази ранглиста българските фамилии се явяват безспорна представителна извадка, отчитайки дял, изцяло еднакъв на общоевропейския. Най-висок % фамилии с деца живеят в Словакия (35 процента), следвана от Ирландия, до момента в който на дъното са Германия, Литва и Финландия, където делът пада под 20 %.
Сериозна разлика се следи при децата, родени от майки мигрантки. Според данни на Евростат, сега такова е всяко четвърто новородено в Европейския съюз. В Люксембург този индикатор визира съвсем 70 % от бебетата, в Германия и Испания – всяко трето дете (около 33 процента), а в Италия процентът е 22 на 100. В България и Словакия се регистрира най-ниското равнище – едвам 2 % от новородените са на майки мигрантки.
Траен спад на класическото семейство
Българското домакинство най-често избира да отглежда единствено едно дете. Докато приблизително за Европейския съюз половината от фамилиите са с едно дете, а другата половина – с две или повече, у нас, в Португалия и Малта обстановката е друга. В 60 % от случаите фамилиите остават с само дете, което ни подрежда измежду първите в Европа.
Във всяко трето българско домакинство с деца те са по две, а едвам 5 % от фамилиите са многодетни – с три или повече деца. Най-много деца обичайно се отглеждат в северната част на континента – Швеция, Нидерландия и Ирландия.
Тенденциите при структурата на семействата в Европейския съюз демонстрират, че най-разпространени стават тези, формирани от един-единствен човек – те към този момент доближават 37 % от общия брой. Това включва както младежи без сътрудници, по този начин и възрастни, останали сами. До 24 % нараства и делът на двойките, които нямат деца. Всички останали форми, в това число класическият модел на двойка с деца и самотните родители, регистрират непрекъснат спад. Ева Костова заключи, че на база на настоящите цифри " деца се отглеждат все по-рядко ".
Срив на раждаемостта през годините
Статистиката за новородените в България разкрива стряскаща параленост с минали интервали:
50 241 българчета са поели първата си глътка въздух през 2025 година.
Преди 10 години броят на родените деца е бил с 15 000 по-голям.
Преди 20 и 30 години новородените са били с 20 000 повече, защото в първите години след началото на прехода равнищата останаха относително постоянни.
Преди 40 години броят на децата е бил над два пъти по-голям, а преди тъкмо половин век – през 1975 година, у нас са родени 135 000 бебета.
Българският модел по отношение на европейските стандарти
Средно едвам една четиридесет и съща част, или към 25 % от семействата в границите на Европейския съюз, отглеждат деца. В тази ранглиста българските фамилии се явяват безспорна представителна извадка, отчитайки дял, изцяло еднакъв на общоевропейския. Най-висок % фамилии с деца живеят в Словакия (35 процента), следвана от Ирландия, до момента в който на дъното са Германия, Литва и Финландия, където делът пада под 20 %.
Сериозна разлика се следи при децата, родени от майки мигрантки. Според данни на Евростат, сега такова е всяко четвърто новородено в Европейския съюз. В Люксембург този индикатор визира съвсем 70 % от бебетата, в Германия и Испания – всяко трето дете (около 33 процента), а в Италия процентът е 22 на 100. В България и Словакия се регистрира най-ниското равнище – едвам 2 % от новородените са на майки мигрантки.
Траен спад на класическото семейство
Българското домакинство най-често избира да отглежда единствено едно дете. Докато приблизително за Европейския съюз половината от фамилиите са с едно дете, а другата половина – с две или повече, у нас, в Португалия и Малта обстановката е друга. В 60 % от случаите фамилиите остават с само дете, което ни подрежда измежду първите в Европа.
Във всяко трето българско домакинство с деца те са по две, а едвам 5 % от фамилиите са многодетни – с три или повече деца. Най-много деца обичайно се отглеждат в северната част на континента – Швеция, Нидерландия и Ирландия.
Тенденциите при структурата на семействата в Европейския съюз демонстрират, че най-разпространени стават тези, формирани от един-единствен човек – те към този момент доближават 37 % от общия брой. Това включва както младежи без сътрудници, по този начин и възрастни, останали сами. До 24 % нараства и делът на двойките, които нямат деца. Всички останали форми, в това число класическият модел на двойка с деца и самотните родители, регистрират непрекъснат спад. Ева Костова заключи, че на база на настоящите цифри " деца се отглеждат все по-рядко ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ