В навечерието на коледните празници всички хора чакат своето чудо.

В навечерието на коледните празници всички хора чакат своето знамение. Нашето коледно знамение се случи още на Бъдни вечер 2022 година, когато разбрах, че съм бременна. Беше най-красивият подарък, който можех да получа. Бременността минаваше леко и умерено, до момента в който в 24 гестационна седмица станах основен воин на най-лошия си призрачен сън. Сменихме три лечебни заведения, с цел да спасим момиченцето си. В първата се отхвърлиха от нея, във втората се бореха за нея, до момента в който тя стана толкоз огромна, че да отиде в педиатрия, а в третата – в Плевен, лекар Симов повярва в нея и ѝ даде късмет за живот.

Бебенцето ми се роди 590 грама. През първите месеци от живота си мина през толкоз сложни моменти – няколко пъти прескочи гибелта, претърпя лазерна интервенция на очичките, превозване от София до Плевен със профилирана неонатална кола за спешна помощ на ‚Мама и Аз‘. Не се съобщи. С мъжа ми бяхме компактно до нея всеки ден, с цел да ѝ даваме сили. Вярвахме и се молехме молитвите ни да бъдат чути и ориста да не ни отнеме рожбичката. А аз, с цялата си душа, желаех тъкмо тя да бъде моя щерка – Емилия.

Минаха месец, два, три, сърцето ми кървеше. Болката в мен ставаше все по-силна и безнадеждна. Аз изгубих себе си. Не можех да допускам, че тъкмо това се случва на мен. Исках си бебето. Исках да ѝ оказа помощ, само че не знаех по какъв начин. Единственото, което можех да направя, беше да се апелирам, да не спирам да имам вяра и да вървя при нея всеки ден – да ѝ давам любовта и поддръжката си.

Когато тя беше зле, аз преживявах болката ѝ, изпитвах безусловно действителни признаци. В най-трудния за нас миг, някак открих сили. Казах си, че отчаянието няма по какъв начин да продължи и ние сме тези, които би трябвало да променим пътя! С помощта на майки, които са минали през това тестване и чиито дечица са били избавени от лекар Велимир Симов, аз направих опит да се свържа с него. Писах му имейл. Знаех, че той най-вероятно има толкоз доста задължения, че надали ще ми отговори навръх мен. Затова открих първия телефон, който имаше под неговото име в интернет и се молех шансът да се усмихне. За моя най-голяма изненада попаднах на най благата жена, която можеше да ми вдигне телефона (рядкост в България). Когато описах историята си, плачейки и хлипайки, тя сподели, че ще направи всичко допустимо да ме свърже с лекар Симов. Така и стана, незабавно имах позитивен отговор.

Предстоеше ни да вземем най-важното решение като родители – дали да оставим детето в софийска болница, или да я преместим в Плевен при доктора, който ни даде вяра. Поехме риска. Не се знаеше, дали тя щеше да издържи пътя до Плевен дори и с най-специалната кола за спешна помощ на земята. Шансът да оцелее беше най-малък, защото беше интубирана и в това време болна от пневмония.

Разбира се, тя още веднъж сподели, че е воин и не се съобщи!

Беше поета от екипа на педиатричното интензивно поделение на в Плевен. В продължение на 2 месеца всички експерти се бореха за живота ѝ непрекъснато. През този интервал имахме опция да я посещаваме всеки уикенд. Пътувахме, виждахме я и се връщахме. Знаехме, че е в положителни ръце.

Защотодецатаса най-ценното!

Изненадата пристигна, когато една заран доктор Симов ми се обади и сподели: „ Майче, идвай, детето е екстубирано и диша единствено към този момент 48 часа. Чакаме ви, ще ви настаним в независима стая, с цел да се грижите за нея “. Това и чаках. Веднага си стегнах багажа и потеглих за Плевен. 

доктор Вeлимир Симов и Рени Монова, майката на бебе Емилия

Исках да разцелувам лекаря, да взема детенцето в прегръдките си и да не я пусна в никакъв случай повече! Настаниха ме при нея и първите дни всички сестри ми помагаха. Исках да се науча да върша всичко сама. Казвах им: „ Моля ви, оставете ме аз да го направя. Искам Аз. “ Бързо научих по какъв начин да се грижа за детето си. Какво се прави под час, по какъв начин да се оправям със зависимостта ѝ от О2. На третия-четвъртия ден към този момент бяхме изцяло независими.

Беше чудно, беше приказно! Аз бях с бебенцето си. Липсващата част от сърцето ми беше открита, беше запълнена. Любовта ми беше цялостна. Най-щастлива се усещах, когато дружно с мъжа ми бяхме с нея и се гушнахме. Вече бяхме същинско семейство. Нашето детенце към този момент беше с нас!

Това е знамение на природата – от 590 грама да станеш 4 килограмов човек! Да желаеш толкоз мощно живота. Еми има задача и е тук, с цел да я извърши. А докторите, които я избавиха, са нейните пътеводни архангели. Сигурни сме, че най-хубавото занапред следва, тъй като през днешния ден ни изписват, а коледните празници ще прекараме дружно.

От името на щастливото ни семейство, желая да кажа едно голямо благодаря на всички, станали част от нашето благополучие. Никога не се променяйте и на първо място – останете толкоз всеотдайни лекари и хора. Нашата Коледа ще бъде цялостна. Вярвайте в чудеса и знайте, че те се случват на тези, които имат вяра в тях. Нашето знамение е Емилия! Защото го има ‚Мама и Аз‘. Пожелаваме ви радостни празници. И обичайте обичаните хора. Раздялата се мери в дни, а любовта е безгранична. ❤️

Защото децата са най-ценното!

Приемаме само поименни дарения, транспарантно, единствено по банков и електронен път на преводите – с цялостен доклад към донорите.