Симеон Славчев е длъжен да сграбчи шанса си за рестарт в Левски
В навечерието на коледните празници Левски реализира първия си зимен трансфер. От " Герена " действаха бързо и в неделя, 22 декември, си осигуриха подписа на 26-годишния халф Симеон Славчев, който единствено два дни по-рано бе разтрогнал контракта си с азербайджанския Карабах. Сделката на пръв взор наподобява отлична за сините - те взимат настоящ български национал, без да заплащат трансферна сума; укрепват отбора с човек, който треньорът Петър Хубчев познава чудесно от взаимната им работа в държавната селекция. Истината обаче е, че все още Левски подава ръка на състезател, който занапред ще би трябвало да се потвърждава. Който е задължен да сграбчи шанса си и да направи по този начин, че за него да се пишат гръмки неща в чужбина, по този начин както бе преди 5 години и половина... Защото статистиката демонстрира, че през последните 6 месеца Славчев има едвам 2 турнирни мача, в които е прокиснал на терена общо 135 минути. Не е толкоз обнадеждаващо, нали?
Славчев е роден в София, израства в " Красна поляна " и стартира да тренира в Септември, където е от 2000 до 2007 година. Въпреки че е халф, през 2006/07 става голмайстор на отбора и е определен за Най-полезен състезател в столичното състезание. След това се мести в Славия и през 2008-а става републикански първенец за набор 1993 година Тогава идва поканата от Петко Петков (настоящ треньор на Етър) да отиде в академията на Литекс. Пръв за тренировки в първия отбор на оранжевите стартира да го вика Станимир Стоилов. Официалния си дебют прави обаче при Любослав Пенев - на 31 октомври 2010 година при домакинския триумф с 2:0 над Славия. Прекарва сезон 2011/12 чартърен във втородивизионния Чавдар Етрополе. Вътрешният халф е корав титуляр, до момента в който не получава травма, която редуцира много сезона му. През 2012/13 Христо Стоичков същински повярва в него, връща го при оранжевите и стартира да го постанова. Причината - мощен е както в отбранителен проект, по този начин и в нападателен. Така 19-годишният полузащитник пораства паралелно до опитния Небойша Йеленкович, с цел да стане през идната акция главен състезател на оранжевите. В есенния дял на сезон 2013/14 и след изиграни 23 кръга към този момент има на сметката си цели 11 гола, което го прави трети голмайстор в шампионата след Мартин Камбуров (15) и съотборника му Вилмар Джордан (13). Логично на 19 декември 2013-а е определен за Най-прогресиращ футболист. През пролетта продължава със мощните си изяви и на 17 май изиграва последния си мач за оранжевите - 0:2 от Левски в Ловеч. 2 дни по-късно към този момент е футболист на португалския гранд Спортинг Лисабон, който вади за правата му 3,1 милиона евро. Той подписва за 5 сезона, а лъвовете поставят откупна уговорка на още ненавършилия 21 години футболист от 45 милиона евро.
За него стартират да се пишат суперлативи от локалната преса, която го оприличава на Франк Лампард - халф, който играе от наказателно до наказателно поле и умее да вкарва голове. Мони обаче като че ли прекомерно рано изкачва върха и по този начин и не съумява да се задържи на него. Лисабон не пада в краката му, а от спортно-техническа позиция прекосяването му там се оказва същински призрачен сън. През първата акция е на терена единствено в 2 срещи за Купата на Португалия, по този начин и не помирисва терен в шампионата. Години по-късно разказва ситуацията по следния метод: " Имал съм травми, само че имам и няколко интервала, които са били сложни, и в този момент скърбя. Трансферът ми в Спортинг е един от тях. Имах в действителност добър късмет да се потвърдя и да реализира нещо доста. Можех още на 19-20 години да бъда измежду топ футболистите на България в исторически проект, в случай че си бях сграбчил шанса. Но не ми потръгна. Сполетяха ме травми, промяна на треньори, не получих шанса да изиграя 2, 3, 4 мача. Но към този момент е минало. Това е преломният миг в кариерата ми, тъй като можех да потегли в напълно друга посока. Контузиите повлияха много. Не бях задоволително здрав. Това бих нарекъл най-трудния ми миг в този момент, откакто го съзнавам години по-късно "...
Последва преотстъпване в Болтън. Славчев обаче не е подготвен за локалния футбол - играе едвам едно полувреме в Чемпиъншип, преди англичаните да си го върнат като отчаяние. През 2015/16 е пратен в кипърския средняк Аполон Лимасол, където в шампионата записва 21 срещи, като в 13 е титуляр. Престоят там му носи купа на страната и... огромна обич - среща се със брачната половинка си Сара. Последва относително сполучлив интервал в полския Лехия Гданск. Втората акция - 2017/18, е по-добре. В нея играе в 27 турнирни мача (22 пъти е в стартовата единайсеторка), бележи 2 гола. Именно пролетта на 2018 е и последната, в която в 5 следващи мача е започвал като титуляр. След края на шампионата се разделя и с Лехия, и със Спортинг и парафира за 3 сезона с Карабах. През 2018/19 става първенец на Азербайджан, само че игровото време е по-малко - 16 срещи в шампионата. За да се стигне досега от тази есен, в който от клуба вземат решение, че нямат желание да разчитат повече на него. И приключват договора му, макар че от него остават още 1,5 години.
На 26 години е време Славчев да рестартира кариерата си, която можеше да е много по-различна. Има късмет да го направи в обичания си отбор. Топката към този момент е в неговото поле. Той би трябвало да я овладее, да подхване офанзива и да я приключи. Така, както го правеше още преди да е навършил 20. /topsport.bg
Славчев е роден в София, израства в " Красна поляна " и стартира да тренира в Септември, където е от 2000 до 2007 година. Въпреки че е халф, през 2006/07 става голмайстор на отбора и е определен за Най-полезен състезател в столичното състезание. След това се мести в Славия и през 2008-а става републикански първенец за набор 1993 година Тогава идва поканата от Петко Петков (настоящ треньор на Етър) да отиде в академията на Литекс. Пръв за тренировки в първия отбор на оранжевите стартира да го вика Станимир Стоилов. Официалния си дебют прави обаче при Любослав Пенев - на 31 октомври 2010 година при домакинския триумф с 2:0 над Славия. Прекарва сезон 2011/12 чартърен във втородивизионния Чавдар Етрополе. Вътрешният халф е корав титуляр, до момента в който не получава травма, която редуцира много сезона му. През 2012/13 Христо Стоичков същински повярва в него, връща го при оранжевите и стартира да го постанова. Причината - мощен е както в отбранителен проект, по този начин и в нападателен. Така 19-годишният полузащитник пораства паралелно до опитния Небойша Йеленкович, с цел да стане през идната акция главен състезател на оранжевите. В есенния дял на сезон 2013/14 и след изиграни 23 кръга към този момент има на сметката си цели 11 гола, което го прави трети голмайстор в шампионата след Мартин Камбуров (15) и съотборника му Вилмар Джордан (13). Логично на 19 декември 2013-а е определен за Най-прогресиращ футболист. През пролетта продължава със мощните си изяви и на 17 май изиграва последния си мач за оранжевите - 0:2 от Левски в Ловеч. 2 дни по-късно към този момент е футболист на португалския гранд Спортинг Лисабон, който вади за правата му 3,1 милиона евро. Той подписва за 5 сезона, а лъвовете поставят откупна уговорка на още ненавършилия 21 години футболист от 45 милиона евро.
За него стартират да се пишат суперлативи от локалната преса, която го оприличава на Франк Лампард - халф, който играе от наказателно до наказателно поле и умее да вкарва голове. Мони обаче като че ли прекомерно рано изкачва върха и по този начин и не съумява да се задържи на него. Лисабон не пада в краката му, а от спортно-техническа позиция прекосяването му там се оказва същински призрачен сън. През първата акция е на терена единствено в 2 срещи за Купата на Португалия, по този начин и не помирисва терен в шампионата. Години по-късно разказва ситуацията по следния метод: " Имал съм травми, само че имам и няколко интервала, които са били сложни, и в този момент скърбя. Трансферът ми в Спортинг е един от тях. Имах в действителност добър късмет да се потвърдя и да реализира нещо доста. Можех още на 19-20 години да бъда измежду топ футболистите на България в исторически проект, в случай че си бях сграбчил шанса. Но не ми потръгна. Сполетяха ме травми, промяна на треньори, не получих шанса да изиграя 2, 3, 4 мача. Но към този момент е минало. Това е преломният миг в кариерата ми, тъй като можех да потегли в напълно друга посока. Контузиите повлияха много. Не бях задоволително здрав. Това бих нарекъл най-трудния ми миг в този момент, откакто го съзнавам години по-късно "...
Последва преотстъпване в Болтън. Славчев обаче не е подготвен за локалния футбол - играе едвам едно полувреме в Чемпиъншип, преди англичаните да си го върнат като отчаяние. През 2015/16 е пратен в кипърския средняк Аполон Лимасол, където в шампионата записва 21 срещи, като в 13 е титуляр. Престоят там му носи купа на страната и... огромна обич - среща се със брачната половинка си Сара. Последва относително сполучлив интервал в полския Лехия Гданск. Втората акция - 2017/18, е по-добре. В нея играе в 27 турнирни мача (22 пъти е в стартовата единайсеторка), бележи 2 гола. Именно пролетта на 2018 е и последната, в която в 5 следващи мача е започвал като титуляр. След края на шампионата се разделя и с Лехия, и със Спортинг и парафира за 3 сезона с Карабах. През 2018/19 става първенец на Азербайджан, само че игровото време е по-малко - 16 срещи в шампионата. За да се стигне досега от тази есен, в който от клуба вземат решение, че нямат желание да разчитат повече на него. И приключват договора му, макар че от него остават още 1,5 години.
На 26 години е време Славчев да рестартира кариерата си, която можеше да е много по-различна. Има късмет да го направи в обичания си отбор. Топката към този момент е в неговото поле. Той би трябвало да я овладее, да подхване офанзива и да я приключи. Така, както го правеше още преди да е навършил 20. /topsport.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ