Сондата „Паркър“ на НАСА ще се доближи рекордно близко до Слънцето
В навечерието на Коледа слънчевата сонда на НАСА „ Паркър “ ще се приближи до Слънцето на рекордно близко разстояние – „ единствено “ на 6,9 милиона километра, което е доста, доста малко спрямо диаметъра на звездата (1,39 милиона километра). Всъщност „ Паркър “ ще се гмурне в горната част на атмосферата на Слънцето, където температурите могат да доближат 1000 и повече градуса по Целзий, само че това е главната цел на задачата „ Паркър “ – да научи повече за слънчевия вятър, който е най-силен на това място.
„ Паркър “ извършва амбициозна задача за проучване на произхода на слънчевия вятър – непрекъснатия поток от заредени частици, който се движи на открито от Слънцето. Въпреки повече от половин век научни проучвания след откриването му през 60-те години на предишния век, точният източник на явлението в короната остава незнаен.
Слънчевата сонда „ Паркър “ ще се приближи до Слънцето на 24 декември. Това ще бъде 22-рото доближаване до звездата. Сондата лети по издължена орбита, само че това няма да я избави от вероятно стълкновение със Слънцето.
Сондата ще направи още четири приближавания към Слънцето преди да изгори в атмосферата му през 2026 година. Всички последващи параметри на орбитата ще останат почти същите като тези, които тя ще доближи след два дни. Това се отнася за най-близкото доближаване до звездата (6,9 милиона километра) и постигнатата скорост от към 192 км/сек. „ Паркър “ е най-бързия обект, основан от индивида в историята на човечеството и ще остане подобен в продължение на към година. Сондата развива скорост от над 690 хиляди километра в час.
Топлинният щит на сондата на „ Паркър “ може да издържи на температури от към 1370°C. Нейните датчици и даже окабеляването са направени от огнеупорни метали. Освен това даже изолацията на проводниците е от сапфирено стъкло. Досега апаратът е претърпял близко доближаване до Слънцето и продължава да предава научни данни за частиците и техните сили, както и за магнитните полета.
Слънчевият вятър, предсказан от физика Юджийн Нюман Паркър през 50-те години на предишния век и открит за първи път от уредите на галактическия уред „ Маринър 2 “ през 1962 година, образува галактическото време в Слънчевата система. Механизмът на образуването му не е изцяло обяснен. Слънчевата сонда „ Паркър “ се пробва да изследва произхода на зараждането на слънчевия вятър, с цел да помогне за прогнозирането на галактическото време, и с цел да го направи, би трябвало безусловно да допре Слънцето, макар вероятността да загине.
