В навечерието на избухването на атомната централа в Чернобил през

В навечерието на експлоадирането на атомната централа в Чернобил през март 1986 година Андрий (тогава на 9 г.) взе участие на шампионат сред учебните заведения в Киев. Там е видян от треньора в ДЮШ на Динамо Александър Шпаков. Специалистът няма подозрение – Шевченко има качества, които му печелят покана да тренира в академията на украинския гранд.

„ Трудно мога да опиша страстите, които ме обзеха, първия път, в който прекрачих входа на спортното учебно заведение на Динамо – написа в автобиографията си „ Forza Gentile “, която излезе през 2021-ва, Шевченко.

Тренирах с по-големи момчета, които, като мен, също мечтаеха да станат експерти, да печелят трофеи, а може би и европейски купи. Но това не продължи дълго. Малко по-късно четвъртият реактор на централата избухна. “

Както доста деца, Андрий е евакуиран на брега на Азовско море. Месец по-късно идва сестра му, а съвсем директно по-късно – и родителите му.

„ Там учехме, само че по-голямата част от времето преминаваше в игра – спомня си Шева. – Футбол, тенис, баскетбол. Беше занимателно. Никой не мислеше за бъдещето. Но през септември, когато трябваше да стартира още веднъж учебно заведение, никой от Динамо не ме потърси. “

Денят, в който Шапков звъни на майка му, с цел да го предложения още веднъж да тренира с Динамо, Шевченко назовава повратна точка в живота си: „ Иначе щях да бъда засмукан от токсичната среда – и, не, не приказвам за Чернобил. Само един от приятелите ми от детството оцеля. Спортът и родителите ми ме избавиха и ми демонстрираха верния път.

Бях късметлия. Останалите, с които едно време играех футбол, поеха по друг път. Страната се разпадаше, никой не вярваше, че нещата могат да се оправят; хората бяха обезверени. Наркотици, алкохол, оръжия – те погубиха приятелите ми. “

Преди началото на Мондиал 2006 един от приятелите му от детството излиза от пандиза, където прекарва седем години. Шевченко го кани да пътува с националния тим за форума в Германия.

„ Радваше се, че е там. И аз се радвах с него. Когато той страдаше, и аз страдах с него – написа Шева. – Когато един от приятелите ни умираше, ни болеше всичко, тъй като умираше един от нас. Няколко години след Световното състезание той умря. Загина при злополука, само че и другояче нямаше да живее дълго. Черният му дроб бе толкоз повреден, че му оставаха не повече от няколко години. “

На 15 Шевченко си дава обещание, че ще играе за Милан

Когато е на 12, през 1989 година, Андрий напуща Украйна за първи път, когато пътува с Динамо за детски шампионат в Италия. На полуфинала Шева забива пет гола, а на финала – още пет. Динамо победи. Като премия Андрий яде пица и паста, получава дънки, спортно яке Diadora и чисто нови футболни обувки. Сигурен е – един ден ще се завърне в Италия.

През 1992-ра Шевченко е определен за най-хубавия състезател на различен шампионат, който се организира в покрайнините на Милано. В свободния си ден групата посещава града и прави тур на „ Сан Сиро “.

„ Бях виждал стадиона единствено по малкия екран, а картината тогава беше с извънредно качество – спомня си Андрий. – Но един път стъпил вътре, незабавно се почувствах вкъщи. Едва не се разплаках. Бях впечатлен от величествеността на това място. Тогава взех решение, че един ден ще играя тук. И то в аленото и черното на Милан… Интер също беше огромен тим, само че Милан беше тим от същински първенци. “

След стадиона момчетата от Динамо посещават и други забележителности на Милано – като Дуомото и Замъка на Сфорците. На излизане от замъка Андрий хвърля монетка във фонтана, което съгласно поверието значи, че сигурно ще се завърне в града.

Лобановски е най-важният човек в кариерата на Андрий: „ Без него нямаше да има Шевченко “

„ Наричаха го Полковника. А аз бях правилен негов боец на терена. Той ме изумяваше, омагьосваше. Слушах нарежданията му и ги изпълнявах и партньорството ни ставаше все по-добро и по-добро. Без него аз нямаше да съм никой.

Раздавах се до последната капка пот за него, борех се в калта, тъй като пътят към величието не е елементарен. Тренировките му бяха като тест за устойчивост – до точката на цялостно безсилие. Когато всеки мускул в тялото ти моли за благосклонност, когато искаш да умреш, тогава се прераждаш. И достигаш спортно величие. “

Шевченко работи с Валерий Лобановски в Динамо сред 1996 и 1999 година и в националния тим на Украйна сред 2000 и 2001 година

При първия им диалог Лобановски му споделя: „ Видях те по какъв начин играеш. Притежаваш класа и можеш да се превърнеш в състезател от международна класа. Но би трябвало да бъдеш малко по-организиран на терена. Трябва да си подготвен както физически, по този начин и душевен, с цел да станеш част от Динамо. Отдай се на футбола, развивай се, само че и мисли за останалите. Вярвам в теб, само че, знай, че изисквам дисциплинираност. “

Шева споделя и за първия си подготвителен лагер с Лобановски, който се организира в Германия: „ Преди да заминем, започнахме да трeнираме в Киев по два пъти дневно. Сутринта се събирахме въз основата и се разделяхме на две групи: едната бягаше и правеше извършения на открито при -10 градуса, а другата се занимаваше с аеробика на закрито. Бяхме шокирани – какво общо имаше футболът с аеробиката?

45 минути занимания без отмора. Под звуците на доста мощна музика. След това двете групи се сменяха. Следобед тренирахме с топка. Заниманията ставаха все по-тежки, само че никой не сподели гък. Трябваше да покриваме и нормативи – 300 м, 400 м… Бягане, тичане, тичане. В Германия тренировките станаха още по-тежки и повече – към този момент трeнирахме по три пъти дневно. Бяхме в режим на военна подготовка в продължение на месец.

6:45 ч. – тревога. 7:00 ч. – 45 минути джогинг или занимания в салона. 10:00 ч. – закуска. 10:30 ч. – подготовка. 16:00 ч. – занимания с топка, два часа.

Вечерта си лягахме тотално смазани. Единствено Ребров имаше сили да слуша радио (Сергей Ребров – някогашен сътрудник на Шевченко в офанзивата на Динамо и огромен радио фен и състезател).

Лобановски четеше метафизичен писания и постоянно споделяше, че без подготовка през днешния ден утрешният ден няма по какъв начин да е прелестен. Тези, които не го познават, в никакъв случай няма да схванат какво са изпуснали. Той беше талант. Визионер. Бунтар. Перфекционист. Виждал съм по какъв начин футболисти му се молят със сълзи на очи единствено и единствено да приключи тренировката. Той в никакъв случай не се съгласяваше. Лобановски се трансформира в моя вяра. Животът ми се делеше на преди него и след него. “

Човек от Милан персонално следи Шевченко в продължение на година и половина. Преди прехвърлянето си на „ Сан Сиро “ Андрий получава като подарък фланелка на „ росонерите “ и най-големия комплимент в живота си до тогава: „ С нея ще спечелиш „ Златната топка “. “

Интерес към Шевченко демонстрират Рома, Парма, Аякс, Манчестър Юнайтед и Ювентус, само че нападателят е сигурен, че желае да играе в Милан. И знае, че един ден ще бъде извикан.

Бившият състезател на Динамо Тбилиси – Резо Чохонелидзе, е скаутът на „ росонерите “, който го следи. През 1997/98 Динамо доближава до четвъртфиналите в Шампионската лига, а през идващия сезон играе полуфинал. В последната акция Шева нанизва 16 попадения в лигата на богатите.

През септември 1998-а, тъкмо след мача сред националните тимове на Русия и Украйна, спортният шеф на Милан Ариедо Брайда идва за договаряния със притежателя на Динамо.

„ Съкпи Андрей, Милан те гледа – споделя Брайда. – Радваме, се че работиш с Лобановски, тъй като в действителност ценим методите му. Вчера игра добре, не се притеснявай, че не вкара. Ние ще продължим да те следим. Резо е нашите очи тук. Донесъл съм ти и подарък. “

Подаръкът е фланелка на Милан с №10 и името на Шевченко откъм гърба. „ Андрий, ти ще спечелиш „ Златната топка “ в нашите цветове “, сподели Брайда. Всички останали се засмяха “, спомня си Шевченко, който по-късно подарява фланелката на родители си.