Как да си изберем евродепутат
В навечерието на изборите за Европейски парламент мнозина към момента се чудят накъде да насочат гласа си. Вместо да се впускаме в разбор на разнородните хрумвания и оферти на другите претенденти, дано разгледаме главните стопански проблеми, които бяха в центъра на акцията, и предлаганите от претендентите решения.
Безспорно най-обсъжданото предложение е за
въвеждане на европейска минимална работна заплата
Най-популярният му вид е за фиксиране на минималното възнаграждение във всички държави от Европейски Съюз на 60% от средното за съответната страна. Изчисленията сочат, че в българския случай сходен метод би довел до понижаване и задържане на растежа на минималната заплата. Като всяка друга политика за установяване на минимална заплата и тази крие нормалните опасности от затрудняване на достъпа до пазара на труда и изкривяването му. Но огромният риск е от централизиране на обществената политика на европейско ниво, което от своя страна може да я трансформира в инструмент за налагане на политиките на водещите западни държави за сметка на конкурентните преимущества на източните.
Данъчното облагане също е измежду преобладаващите тематики
От известно време данъчната конкуренция в Европейски Съюз е под прицел – единствено преди няколко месеца на дневен ред беше предлагането за отпадане на безспорното болшинство и заместването му с квалифицирано при вземането на решения по данъчни въпроси. Засега това предложение бе отхвърлено, само че в хода на акцията се чуха оферти за налагане на минимална ставка на корпоративния налог за всички членки на Европейски Съюз. Спряганият за идващ ръководител на Европейската комисия Франс Тимерманс счита, че минимумът следва да бъде закрепен на 18%. Тази ставка е сензитивно по-висока от сегашния налог в България, Кипър, Литва, Унгария и Ирландия. Подобни оферти - маскирани като „ обществена правдивост “ и гонене на данъчните убежища - в действителност целят унищожаване на преимуществата на страни като България, които могат да си разрешат да притеглят вложения с по-благоприятен данъчен режим.
Друг значим въпрос е
облагането на интернет колосите
Предишното предложение за въвеждане на паневропейски налог върху услугите, предоставяни онлайн, беше отхвърлено, само че в този момент много кандидати за Екологичен потенциал се оповестиха за възкресяването му в нова форма. Оригиналната концепция предполагаше данъкът върху онлайн дейностите да е 3% и да се начислява там, където те се правят, а не там, където компаниите са регистрирани. В този си тип предлагането страда от ред недостатъци, основава опасности от двойно облагане и се прицелва в приходите на страните, съумели да основат най-хубавите условия за водещите интернет компании.
Водеща тематика е и „ зелената политика “
Повечето претенденти се сплотяват към разширение на обсега ѝ в посока на създаване на „ зелени работни места “, фокусиране на превоза върху по-екологични решения (като високоскоростни влакове) и по-тежко облагане на замърсителите. Най-притеснителното тук е, че съвсем всички партии (без консерваторите и реформистите) пазят обилни нараствания на обществените разноски за екология, съчетани с повишение на екоданъците. С други думи, цели се понижаване на излъчванията и замърсяването непременно, само че се неглижират последиците от нападателните " зелени политики ".
Икономически привкус закупи и разискването на ограниченията за
справяне с мигрантския поток,
като най-често представяното предложение комбинира укрепване на граничния надзор и стратегия за финансиране на стопански планове в Африка, постоянно сравнявана с „ нов проект Маршал “. Засега тя се разисква единствено в най-общ проект, само че съдейки по изявленията на партийните водачи на дебатите предходната седмица, ще има значителни вложения на средства от европейския бюджет в планове, целящи стабилизирането на стопанските системи на страните, от които потеглят най-вече мигранти.
Описаните тематики надалеч не изчерпват дебатите към бъдещата европейска стопанска система, само че позициите на претендентите по тях значително предопределят накъде ще върви Европейски Съюз, в случай че таман те бъдат определени. Позициите на пропазарния и пробизнес кандидат по тях също са много ясни – срещу опитите за централизиране на обществената политика и уравниловката на европейско равнище, срещу опитите за данъчна хармонизация и намаляване на конкуренцията, в поддръжка на споразуменията за свободна търговия и за доста деликатна оценка на последствията от „ зелените политики “ и вложенията в трети страни.
Безспорно най-обсъжданото предложение е за
въвеждане на европейска минимална работна заплата
Най-популярният му вид е за фиксиране на минималното възнаграждение във всички държави от Европейски Съюз на 60% от средното за съответната страна. Изчисленията сочат, че в българския случай сходен метод би довел до понижаване и задържане на растежа на минималната заплата. Като всяка друга политика за установяване на минимална заплата и тази крие нормалните опасности от затрудняване на достъпа до пазара на труда и изкривяването му. Но огромният риск е от централизиране на обществената политика на европейско ниво, което от своя страна може да я трансформира в инструмент за налагане на политиките на водещите западни държави за сметка на конкурентните преимущества на източните.
Данъчното облагане също е измежду преобладаващите тематики
От известно време данъчната конкуренция в Европейски Съюз е под прицел – единствено преди няколко месеца на дневен ред беше предлагането за отпадане на безспорното болшинство и заместването му с квалифицирано при вземането на решения по данъчни въпроси. Засега това предложение бе отхвърлено, само че в хода на акцията се чуха оферти за налагане на минимална ставка на корпоративния налог за всички членки на Европейски Съюз. Спряганият за идващ ръководител на Европейската комисия Франс Тимерманс счита, че минимумът следва да бъде закрепен на 18%. Тази ставка е сензитивно по-висока от сегашния налог в България, Кипър, Литва, Унгария и Ирландия. Подобни оферти - маскирани като „ обществена правдивост “ и гонене на данъчните убежища - в действителност целят унищожаване на преимуществата на страни като България, които могат да си разрешат да притеглят вложения с по-благоприятен данъчен режим.
Друг значим въпрос е
облагането на интернет колосите
Предишното предложение за въвеждане на паневропейски налог върху услугите, предоставяни онлайн, беше отхвърлено, само че в този момент много кандидати за Екологичен потенциал се оповестиха за възкресяването му в нова форма. Оригиналната концепция предполагаше данъкът върху онлайн дейностите да е 3% и да се начислява там, където те се правят, а не там, където компаниите са регистрирани. В този си тип предлагането страда от ред недостатъци, основава опасности от двойно облагане и се прицелва в приходите на страните, съумели да основат най-хубавите условия за водещите интернет компании.
Водеща тематика е и „ зелената политика “
Повечето претенденти се сплотяват към разширение на обсега ѝ в посока на създаване на „ зелени работни места “, фокусиране на превоза върху по-екологични решения (като високоскоростни влакове) и по-тежко облагане на замърсителите. Най-притеснителното тук е, че съвсем всички партии (без консерваторите и реформистите) пазят обилни нараствания на обществените разноски за екология, съчетани с повишение на екоданъците. С други думи, цели се понижаване на излъчванията и замърсяването непременно, само че се неглижират последиците от нападателните " зелени политики ".
Икономически привкус закупи и разискването на ограниченията за
справяне с мигрантския поток,
като най-често представяното предложение комбинира укрепване на граничния надзор и стратегия за финансиране на стопански планове в Африка, постоянно сравнявана с „ нов проект Маршал “. Засега тя се разисква единствено в най-общ проект, само че съдейки по изявленията на партийните водачи на дебатите предходната седмица, ще има значителни вложения на средства от европейския бюджет в планове, целящи стабилизирането на стопанските системи на страните, от които потеглят най-вече мигранти.
Описаните тематики надалеч не изчерпват дебатите към бъдещата европейска стопанска система, само че позициите на претендентите по тях значително предопределят накъде ще върви Европейски Съюз, в случай че таман те бъдат определени. Позициите на пропазарния и пробизнес кандидат по тях също са много ясни – срещу опитите за централизиране на обществената политика и уравниловката на европейско равнище, срещу опитите за данъчна хармонизация и намаляване на конкуренцията, в поддръжка на споразуменията за свободна търговия и за доста деликатна оценка на последствията от „ зелените политики “ и вложенията в трети страни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ