В навечерието на Ивановден, когато официално ще бъде открита напълно

В навечерието на Ивановден, когато публично ще бъде открита изцяло обновената и възобновена Желязна черква „ Св. Стефан “ в Истанбул, ще ви отведем в Българската екзархия в тогавашния Цариград. Това е мястото - знак на българската църковна самостоятелност. Но и мястото, което всяка неделя събира и сплотява сънародниците ни зад граница.

На 28 февруари 1870 година османският султан Абсул Азис издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна екзархия, като самостоятелна от Цариградската патриаршя. Така екзархията е приета за формален представител на българите в османската империя. И до през днешния ден в екзархията ни в Истанбул се пази копие на фермана за самостоятелност.
Кириако Лязе, представител на българската общественост в Истанбул: Този е един образец. Оригиналният е в София. Той е на три езика – на османски, на гръцки и на български.
Сградата на българската екзархия е строена напълно по европейски жанр и пример.
Кириако Лязе, представител на българската общественост в Истанбул: Сградата на екзархията е издигната като един османски конак. Там живееше основният секретар, основният мабей. Той построи този конак за неговата дребна щерка, която живееше в Швейцария и пристигна на три години. Тази екзархия е издигната по европейски жанр. Няма пространства единствено за мъже или харем единствено за дами.
Две знатни турски семейства, свързани с османския двор, са спорили за придобиването на конака. Българската общественост и екзарх Йосиф обаче съумяват да се преборят и да изплатят постройката, която се трансформира в екзархийски дом, описват ни през днешния ден българите в Истанбул.
Кириако Лязе, представител на българската общественост в Истанбул: Султанът - тогава Абдул Азис, дава фермана, дава позволението нашите българи да купят езкархията и да стане нравствен център. Предишната българска екзархия беше в квартал Ортакьой. Сега се използва като студентски дом. Обаче ние я дадохме на съд и си търсим правата. Може пък някой ден да ни се върне. Както ни се върна в квартал Шишли огромно място и в този момент стартира един градеж за нашата общественост.
Отново по правосъден път българската общественост в Истанбул ще се опита да си върне собствеността и върху тогавашната българска болница. И до през днешния ден обаче екзархията ни в Истанбул е мястото, което събира и сплотява сънародниците ни в тогавашната столица на три империи. Наред с българите към службите все по-често се причисляват бесарабски българи от Украйна и Молдова.
Кириако Лязе, представител на българската общественост в Истанбул: Всяка неделя сме в екзархията. Сутринта, несъмнено, се черкуваме в църквата. Аз пея в певницата. Дирижирам колкото мога църковния хор. От дълго време – над 60 години пея в този хор.
Средище за българите и българската църковна и просветна история е и българският метох. Знаковата за Възраждането постройка се намира на Златния рог - против фамозната желязна черква „ Св. Стефан “. Метохът бе възобновен през предходната година и през днешния ден е трансфорат в музей. Някога това място е било по едно и също време подслон, семинария и българско учебно заведение. Тук са се срещали нашите преселници в Цариград и са се издавали над 20 вестника. Сред реликвите в метоха е и купелът от църквата „ Св. Стефан “, в който се е правил водосветът за Богоявление.
Кириако Лязе, представител на българската общественост в Истанбул: Хубаво празненство, доста народ. После народът идваше тук и се черпехме. И аз черпех ликьор и шоколад.
Днес тематика номер едно за българската общественост в Истанбул е реставрираната Желязна черква. Церемонията по откриването на актуализирания храм ще е на 7 януари. През 2018-а той се означават 120 години откогато е осветлен.