След една година война: Единна Украйна в руини и руски упадък сред ядрен шантаж
В навечерието на годишнината от войната може изрично да кажем, че светът е изменен. Той е нов, само че в същото време дава чувството за остаряло колкото света положение на неустановеност. Не е и по никакъв начин прелестен, какъвто всички чакаха да бъде след края на Студената война. Вместо да станем очевидци на Края на историята, обещавана ни от създатели като Франсис Фукуяма, пред очите ни се разпростира следващият исторически цикъл на човешка полуда и световна неустановеност.
Безпрецедентният мир на новото време завърши и цели генерации останаха сюрпризирани от неумолимияход на историята, който е предписание, а не изключение. Натрупаната политическа сила в интернационалните връзки от последните 15 години кулминира в детонация на човешката полуда, изправяйки човечеството до равнища на риск, сравними единствено с Втората международна война и Кубинската ракетна рецесия.
Неумолимият ход на събитията трансформира световната среда за живот, а обособените детайли на общата конструкция на интернационалните връзки претърпяват лични трансформации и самоуверено стъпват от горната страна му или затъват в блатото на историята. Безпрецедентната експанзия на Русия от последната година освен ни напомни, че не сме по-различни от хората през миналите епохи, само че и подейства като обновителен пестник за европейската цивилизация, която като че ли в действителност беше приела концепцията за Края на историята за истинна и непогрешима.
Общата конструкция за сигурност се трансформира, а под нейния натиск смяна търпят и обособените структурни детайли. Ето за какво да проследим бързия ход на историята през последната една година е нужда, с цел да може да си дадем сметка какво ни чака в бъдеще. Затова оценката на миналата година би следвало да бъде дадена под формата на отговор на въпроса “Какво се промени? ”.
Какво се промени за Запада?
Вярно е, че рецесиите консолидират по този начин, както никое друго събитие. Кризата в Украйна преди всичко задвижи процеспо доближаване и уеднаквяване на западната геополитическа мисъл. Изминамного време от ужаса на 11 септември 2001 година, който като че ли бе последният огромен вектор на безусловно единение, що се касае до общата западна външна политика. Дори анексията на Крим през 2014 година не бе задоволителна, с цел да накара евроатлантическия свят да застане с цялата неотстъпчивост и убеденост, която би следвало при сходен акт, който заплашва районната и световната сигурност.
Енергийната взаимозависимост от Русия, допускането на тежки съветски и китайски лоби групи, търпимостта към отявлени проруски политически субекти в националните парламенти, както и неглижирането на военните задължения на някои от страните, бяха част от този свят на Франсис Фукуяма, в който безаналоговият Запад е победил и няма потребност от опозиция против политическо и икономическо джудже като Русия или военно слаб Китай. За една година практиката на действителността разруши теоретичната режисура на идеалистичната идея за международен ред, в който страните са надживели ужаса на войната, споровете са се трансформирали в краткосрочни местни конфликти. Такъв тип смяна, или по-скоро връщане в действителността на човешката природа, сложиха новияфундамент на Западното единение. Никой не оцелява в свят с блоково разделяне, в случай че лагерът му е пропукан от дълбоки бразди на неустановеност, съмнение и игра с съперниците. Днес с позициите си Европейски Съюз и НАТО показват все по-задълбочаващо се съдействие, а процесът по приобщаване във военния съюз на Финландия и Швеция е още една крачка към сгъстяване на линията на прикосновение с това, което се образува като нов Източен блок.
Фрагментираният Запад претърпя година на промени и под натиска на опасност задвижи още веднъж позабравените интеграционни процеси от края на предишния и началото на сегашния век. Повишаването на сигурността в изнесената предна линия на НАТО е нещо, което се оказа резултат от войната, която беше стартирана точно с този мотив - “че Западът покачва риска по границата с Русия ”. Обратният резултат на съветската експанзия задвижи процеси, чието световно значение занапред ще нараства и ще вършат западния алианс по-силен.
Какво се промени за Украйна?
Стабилността не идва от това дали сега на територията на Украйна има непознати войски, или не. Държавата се стабилизира, тъй като единствено няколко часа след нападението към този момент беше изкоренен най-отровният клон на публичното несъгласие в груповата мисъл на социума. Ако анексията на Крим не съумя, то бруталната офанзива на Русия и изсипаният огън и мрак върху цивилното население трансфораха всеки колебаещ се в идентичността си в народност - украинец. Това е и единството, от което всяка една национална страна има потребност. Ако до неотдавна разказът за изчезналата украинска национална еднаквост беше публикуван освен в Русия, само че и в елементи от Украйна, то за една година не просто украинската нация се затвърди като фактор, само че и се трансформира в една от най-устойчивите в света. Промяна от подобен мащаб е историческа и това, че се случва в границите на една година може да бъде характеризирано единствено като история в деяние на бързи обороти.
Националната еднаквост и стабилността на страната безусловно водят към целенасоченост и слагане на цели за бъдещето. Неслучайно към този момент се приказва какво ще се случва с Украйна след войната и по какъв начин тя ще се възвърне. Държавата Украйна се трансформира в психическа граница на континента Европа с Азия и тази и роля ще отреди не малко въздействие в европейската политика. Помощта, която страната получава, ще бъде преобразувана от военна мощност през днешния ден, в политическа мощ на следващия ден, а това на собствен ред отрежда на страната да става все по-важна и основна освен на районно, само че и на световно равнище.
Промените за Украйна започнаха преди година, само че ще продължат още дълго и от това зависи освен нейното благоденствие, а и районната сигурност и световното успокоение. Предвид невъзможността на човечеството да надскочи нормалното си положение на силово опълчване, една такава страна в лагера на Запада е не просто скъпо попълнение, а и потребност.
Какво се промени за Русия?
Да кажем, че Русия е претърпяла смяна в смисъла на заложеното в подтекста на украинските промени, би било наивно. Експанзията и отечествените войни за Русия са нещо толкоз всекидневно колкото и войните в Европа през миналите епохи. Руският геополитически код на битие, без значение дали приказваме за царство, съюз на социалистически републики или федерация, е неизменен. Следователно, мъчно можем да приказваме за същностна смяна в Руската федерация през последната година, даже в противен случай - завръщат се към своя личен външнополитически темп на битие.
Въпреки това смяна има. В изискванията на световния свят Русия съумя да покаже, че не желае да се трансформира и това промени отношението на света към нея. Светът, най-малко в тази му част, който назоваваме Западен и от дълго време се е трансформирал в най-предпочитано място за живот. Свят, който явно към този момент не търпи енергиен и нуклеарен шантаж, а това е огромен удар по съветската идея за външна политика.
Промяната в Русия надали ще забележим на генетично равнище в политиката, само че битовият човек стартира да схваща и ще продължи да усеща все по-тежко решението на страната му да се откъсне от цивилизацията, към която епохи наред нацията му е била прикрепена. Целенасоченото опълчване на Русия против всичко западно заплашва да преобразува тъканта на обществото в неговата целокупност. Защото Западът не е просто “неолибералната идеология, която заплашва фамилните полезности ”. Той е изкуството, той е спортът, той е модата, той е всичко, което се развива от Ренесанса до през днешния ден и оказва глобалнов въздействие посредством меката мощ на културния прогрес.
Тоталното отделяне на Русия от всичко западно, а това към този момент не е единствено въпрос на избор на Руската федерация, а и на санкционно държание от самия него, стартира да трансформира идентичността на съветската нация. Това ще се ускорява с времето, а тази първа година е просто началото на промяна, която би могла да разпадне или да роди нова нация. Като дребен образец следва да си представим какъв би бил резултатът на невъзможността новият политически хайлайф да получава образованието си в европейските научни центрове, нещо което още от царския интервал на Русия е не просто бит, а и обвързване. Откъсването на Русия от западната цивилизация е тази дълбока смяна, която видимо сега не оказва въздействие, само че дълготрайните последствия от резултатите, отсрочени във времето, могат да бъдат също толкоз фрапантни, колкото и бързата промяна на украинския народ, само че с противоположен знак.
Следвайте ни във,и
Безпрецедентният мир на новото време завърши и цели генерации останаха сюрпризирани от неумолимияход на историята, който е предписание, а не изключение. Натрупаната политическа сила в интернационалните връзки от последните 15 години кулминира в детонация на човешката полуда, изправяйки човечеството до равнища на риск, сравними единствено с Втората международна война и Кубинската ракетна рецесия.
Неумолимият ход на събитията трансформира световната среда за живот, а обособените детайли на общата конструкция на интернационалните връзки претърпяват лични трансформации и самоуверено стъпват от горната страна му или затъват в блатото на историята. Безпрецедентната експанзия на Русия от последната година освен ни напомни, че не сме по-различни от хората през миналите епохи, само че и подейства като обновителен пестник за европейската цивилизация, която като че ли в действителност беше приела концепцията за Края на историята за истинна и непогрешима.
Общата конструкция за сигурност се трансформира, а под нейния натиск смяна търпят и обособените структурни детайли. Ето за какво да проследим бързия ход на историята през последната една година е нужда, с цел да може да си дадем сметка какво ни чака в бъдеще. Затова оценката на миналата година би следвало да бъде дадена под формата на отговор на въпроса “Какво се промени? ”.
Какво се промени за Запада?
Вярно е, че рецесиите консолидират по този начин, както никое друго събитие. Кризата в Украйна преди всичко задвижи процеспо доближаване и уеднаквяване на западната геополитическа мисъл. Изминамного време от ужаса на 11 септември 2001 година, който като че ли бе последният огромен вектор на безусловно единение, що се касае до общата западна външна политика. Дори анексията на Крим през 2014 година не бе задоволителна, с цел да накара евроатлантическия свят да застане с цялата неотстъпчивост и убеденост, която би следвало при сходен акт, който заплашва районната и световната сигурност.
Енергийната взаимозависимост от Русия, допускането на тежки съветски и китайски лоби групи, търпимостта към отявлени проруски политически субекти в националните парламенти, както и неглижирането на военните задължения на някои от страните, бяха част от този свят на Франсис Фукуяма, в който безаналоговият Запад е победил и няма потребност от опозиция против политическо и икономическо джудже като Русия или военно слаб Китай. За една година практиката на действителността разруши теоретичната режисура на идеалистичната идея за международен ред, в който страните са надживели ужаса на войната, споровете са се трансформирали в краткосрочни местни конфликти. Такъв тип смяна, или по-скоро връщане в действителността на човешката природа, сложиха новияфундамент на Западното единение. Никой не оцелява в свят с блоково разделяне, в случай че лагерът му е пропукан от дълбоки бразди на неустановеност, съмнение и игра с съперниците. Днес с позициите си Европейски Съюз и НАТО показват все по-задълбочаващо се съдействие, а процесът по приобщаване във военния съюз на Финландия и Швеция е още една крачка към сгъстяване на линията на прикосновение с това, което се образува като нов Източен блок.
Фрагментираният Запад претърпя година на промени и под натиска на опасност задвижи още веднъж позабравените интеграционни процеси от края на предишния и началото на сегашния век. Повишаването на сигурността в изнесената предна линия на НАТО е нещо, което се оказа резултат от войната, която беше стартирана точно с този мотив - “че Западът покачва риска по границата с Русия ”. Обратният резултат на съветската експанзия задвижи процеси, чието световно значение занапред ще нараства и ще вършат западния алианс по-силен.
Какво се промени за Украйна?
Стабилността не идва от това дали сега на територията на Украйна има непознати войски, или не. Държавата се стабилизира, тъй като единствено няколко часа след нападението към този момент беше изкоренен най-отровният клон на публичното несъгласие в груповата мисъл на социума. Ако анексията на Крим не съумя, то бруталната офанзива на Русия и изсипаният огън и мрак върху цивилното население трансфораха всеки колебаещ се в идентичността си в народност - украинец. Това е и единството, от което всяка една национална страна има потребност. Ако до неотдавна разказът за изчезналата украинска национална еднаквост беше публикуван освен в Русия, само че и в елементи от Украйна, то за една година не просто украинската нация се затвърди като фактор, само че и се трансформира в една от най-устойчивите в света. Промяна от подобен мащаб е историческа и това, че се случва в границите на една година може да бъде характеризирано единствено като история в деяние на бързи обороти.
Националната еднаквост и стабилността на страната безусловно водят към целенасоченост и слагане на цели за бъдещето. Неслучайно към този момент се приказва какво ще се случва с Украйна след войната и по какъв начин тя ще се възвърне. Държавата Украйна се трансформира в психическа граница на континента Европа с Азия и тази и роля ще отреди не малко въздействие в европейската политика. Помощта, която страната получава, ще бъде преобразувана от военна мощност през днешния ден, в политическа мощ на следващия ден, а това на собствен ред отрежда на страната да става все по-важна и основна освен на районно, само че и на световно равнище.
Промените за Украйна започнаха преди година, само че ще продължат още дълго и от това зависи освен нейното благоденствие, а и районната сигурност и световното успокоение. Предвид невъзможността на човечеството да надскочи нормалното си положение на силово опълчване, една такава страна в лагера на Запада е не просто скъпо попълнение, а и потребност.
Какво се промени за Русия?
Да кажем, че Русия е претърпяла смяна в смисъла на заложеното в подтекста на украинските промени, би било наивно. Експанзията и отечествените войни за Русия са нещо толкоз всекидневно колкото и войните в Европа през миналите епохи. Руският геополитически код на битие, без значение дали приказваме за царство, съюз на социалистически републики или федерация, е неизменен. Следователно, мъчно можем да приказваме за същностна смяна в Руската федерация през последната година, даже в противен случай - завръщат се към своя личен външнополитически темп на битие.
Въпреки това смяна има. В изискванията на световния свят Русия съумя да покаже, че не желае да се трансформира и това промени отношението на света към нея. Светът, най-малко в тази му част, който назоваваме Западен и от дълго време се е трансформирал в най-предпочитано място за живот. Свят, който явно към този момент не търпи енергиен и нуклеарен шантаж, а това е огромен удар по съветската идея за външна политика.
Промяната в Русия надали ще забележим на генетично равнище в политиката, само че битовият човек стартира да схваща и ще продължи да усеща все по-тежко решението на страната му да се откъсне от цивилизацията, към която епохи наред нацията му е била прикрепена. Целенасоченото опълчване на Русия против всичко западно заплашва да преобразува тъканта на обществото в неговата целокупност. Защото Западът не е просто “неолибералната идеология, която заплашва фамилните полезности ”. Той е изкуството, той е спортът, той е модата, той е всичко, което се развива от Ренесанса до през днешния ден и оказва глобалнов въздействие посредством меката мощ на културния прогрес.
Тоталното отделяне на Русия от всичко западно, а това към този момент не е единствено въпрос на избор на Руската федерация, а и на санкционно държание от самия него, стартира да трансформира идентичността на съветската нация. Това ще се ускорява с времето, а тази първа година е просто началото на промяна, която би могла да разпадне или да роди нова нация. Като дребен образец следва да си представим какъв би бил резултатът на невъзможността новият политически хайлайф да получава образованието си в европейските научни центрове, нещо което още от царския интервал на Русия е не просто бит, а и обвързване. Откъсването на Русия от западната цивилизация е тази дълбока смяна, която видимо сега не оказва въздействие, само че дълготрайните последствия от резултатите, отсрочени във времето, могат да бъдат също толкоз фрапантни, колкото и бързата промяна на украинския народ, само че с противоположен знак.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ