От Бъдни вечер до Сурва в Пиринския край, ето как са празнували предците ни
В навечерието на едни от най-светлите празници, а точно коледно-новогодишните, изгубени в забързаното всекидневие, заслепени от светлините на коледните украси и улисани в това какви дарове ще купим за най-близките си, сякаш с всяка минала година от ден на ден се отдалечаваме от старите български обичаи, а както знаем народ без минало е народ без бъдеще. Да търси, пази и предава загатна за тогавашните обичаи е задача, която крепко е прегърнала Димана Боянова – един от солистите на емблемата на Благоевград Ансамбъл " Пирин “ и учител по национално пеене към Центъра за личностно и креативно развиване на децата на Благоевград и в школата по национално пеене в Бобов дол при читалище " Миньор “.
Пред " Фокус “ тя показа, че в миналото всеки празник в календарната ни обредност е бил изпълнен с голям брой дребни елементи и знаци, до момента в който през днешния ден честването на празниците като Бъдни вечер и Коледа по-скоро се свежда единствено и само до това какво ще сложим на празничната софра.
" Традициите, свързани с отбелязването на тези доста значими за българина празници, започвали още от събуждането, тръгвайки от Игнажден и стигайки до Йордановден и Ивановден. Една от старите български обичаи е обвързвана с по този начин наречения " Бъдник “, който би трябвало да предначертае бъдещето на българина. Неслучайно бъдниковото дърво се е избирало от най-възрастния член в фамилията, след което се поставяло в огнището, там, където гори огън, знак на българския дом и семейство “, сподели още тя.
Бъдниковото дърво трябвало да бъде крепко, с цел да може да гори през целия ден на Коледа и предната вечер. Боянова добави, че съгласно поверието – в случай че пламъкът е мощен и висок, то това значи, че ще има изобилие през идната година, а в фамилията ще " гори “ огъня на любовта.
" Цялата символика, обвързвана с бита на българина се пресъздавала и на празничната софра на Бъдни вечер и Коледа. Всичко било изпипвано до най-малкия подробност, с цел да може и децата да се учат на традициите и да знаят какво би трябвало да запазят и пазят в спомените си. За страдание доста от от дълго време огнището не гори по този начин, както е горяло едно време, трапезата не е на земята върху плява, както е било едно време. Ядат се надалеч по-луксозни храни, които купуваме от супермаркетите, вместо да вървим да взимаме яйца от полога или да пием мляко от козичките “, описа Боянова.
Друга красива традиция, която и до през днешния ден се извършва в Пиринско, е по този начин нареченото коледуване.
" Коледарите са единствено млади, неоженени момчета, които минават по домовете и благославят за здраве и благодат “, добави Боянова.
И още един остарял български традиции е мощно публикуван из Пиринския край – преобличането с костюми, слагането на хлопки и звънци, с цел да се прогонят злите сили.
" Този бит също е обвързван единствено и само с преобличането на мъже. Дори и комичните облици, започвайки от младоженка, поп, мечка и мечкар в предишното се изпълнявали единствено от мъже. В днешно време това всеобщо слагане на звънци и хлопки върху телата на дамите аз персонално не го схващам. Затова се старя да изучавам децата, на които преподавам, че както няма вид мъжете да бъдат лазарки, по този начин не е редно и дами да бъдат кукери, бабугери, сурваскари, станчинари и по този начин нататък “, посочи Боянова.
Пред " Фокус “ тя показа, че в миналото всеки празник в календарната ни обредност е бил изпълнен с голям брой дребни елементи и знаци, до момента в който през днешния ден честването на празниците като Бъдни вечер и Коледа по-скоро се свежда единствено и само до това какво ще сложим на празничната софра.
" Традициите, свързани с отбелязването на тези доста значими за българина празници, започвали още от събуждането, тръгвайки от Игнажден и стигайки до Йордановден и Ивановден. Една от старите български обичаи е обвързвана с по този начин наречения " Бъдник “, който би трябвало да предначертае бъдещето на българина. Неслучайно бъдниковото дърво се е избирало от най-възрастния член в фамилията, след което се поставяло в огнището, там, където гори огън, знак на българския дом и семейство “, сподели още тя.
Бъдниковото дърво трябвало да бъде крепко, с цел да може да гори през целия ден на Коледа и предната вечер. Боянова добави, че съгласно поверието – в случай че пламъкът е мощен и висок, то това значи, че ще има изобилие през идната година, а в фамилията ще " гори “ огъня на любовта.
" Цялата символика, обвързвана с бита на българина се пресъздавала и на празничната софра на Бъдни вечер и Коледа. Всичко било изпипвано до най-малкия подробност, с цел да може и децата да се учат на традициите и да знаят какво би трябвало да запазят и пазят в спомените си. За страдание доста от от дълго време огнището не гори по този начин, както е горяло едно време, трапезата не е на земята върху плява, както е било едно време. Ядат се надалеч по-луксозни храни, които купуваме от супермаркетите, вместо да вървим да взимаме яйца от полога или да пием мляко от козичките “, описа Боянова.
Друга красива традиция, която и до през днешния ден се извършва в Пиринско, е по този начин нареченото коледуване.
" Коледарите са единствено млади, неоженени момчета, които минават по домовете и благославят за здраве и благодат “, добави Боянова.
И още един остарял български традиции е мощно публикуван из Пиринския край – преобличането с костюми, слагането на хлопки и звънци, с цел да се прогонят злите сили.
" Този бит също е обвързван единствено и само с преобличането на мъже. Дори и комичните облици, започвайки от младоженка, поп, мечка и мечкар в предишното се изпълнявали единствено от мъже. В днешно време това всеобщо слагане на звънци и хлопки върху телата на дамите аз персонално не го схващам. Затова се старя да изучавам децата, на които преподавам, че както няма вид мъжете да бъдат лазарки, по този начин не е редно и дами да бъдат кукери, бабугери, сурваскари, станчинари и по този начин нататък “, посочи Боянова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ