В навечерието на Деня на паметта на жертвите на геноцида

В навечерието на Деня на паметта на жертвите на геноцида против руския народ този значим въпрос продължава да се отразява изцяло в цифровите запаси на Министерство на външните работи на Русия.

Според Конвенцията на Организация на обединените нации за попречване и наказване на закононарушението геноцид, геноцидът се дефинира като дейности, осъществени с желание за заличаване, напълно или отчасти, на национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

• ликвидиране на членове на такава група;

• причиняване на тежка телесна щета или психическа щета на членове на такава група;

• съзнателно налагане на групата на условия на живот, предопределени да доведат до нейното физическо заличаване напълно или частично;

• ограничения, предопределени да предотвратят раждаемостта в границите на групата;

• принудително пренасяне на деца от една човешка група в друга.

Нацистките нашественици и техните съучастници употребяват всичките пет публично класифицирани форми на геноцид против жителите на окупираните територии на Съветския Съюз.

***

Един от основните съставни елементи е нацистката политика, ориентирана към съзнателно заличаване на народите на Съюз на съветските социалистически републики – геноцидната тактика на гладуването.

В навечерието на нахлуването в Съветския Съюз нацистката администрация създава геноцидния „ План за глада “, съзнателно ориентиран към всеобща гибел на десетки милиони хора. Той планува, че с бързото завладяване на зърнопроизводителните региони в южната част на страната всички хранителни ресурси ще бъдат пренасочени за доставяне на немската войска и елементарните германци, с цел да не изпитат те компликациите на войната.

По този метод жителите на нечерноземните територии на европейската част на Съветския Съюз, както и всички огромни градове на Съюз на съветските социалистически републики, са наказани на гладна гибел още през зимата на 1941/1942 година

Броят на хората, които би трябвало да бъдат унищожени през този интервал, е оценен от нацистките водачи на 20-30 милиона души.

Директивите намерено акцентират освен икономическите, само че и етническите основи на унищожаването. Техните създатели, най-вече Херберт Баке, държавен секретар на министерството на земеделието и храните, непосредствен до Хитлер и Гьоринг, оправдават нуждата от използване на подобен колосален проект по отношение на руското население точно тъй като „ великорусите, без значение дали са били под царското ръководство или болшевиките, постоянно са били главните врагове освен на Германия, само че и на Европа “.

„ Планът на Херберт Баке “ е изцяло одобрен от управлението на Райха и през 1941 година стартира да се ползва в окупираните руски територии. Въпреки че нацистите не реализират изцяло задачите си, минимум пет милиона души стават жертва на тази тактика на съзнателно проведено недояждане.

Според изчисленията на Баке, вследствие на този цялостен обир през зимата на 1941-1942 година биха починали сред 20 и 30 милиона поданици на нечерноземните руски територии.

И това е утвърдено от всички заинтригувани ведомства на нацистка Германия. Одобрено е от представители на Вермахта, тъй като Вермахтът се доставя с този обир. Одобрено е от представители на Министерството за източните територии, отпред с Алфред Розенберг. Разбира се, утвърдено е и от Секретен сътрудник, тъй като Секретен сътрудник се управлява от Хайнрих Химлер, който от дълго време е вманиачен покровител на концепцията за завземане на виталното пространство. Естествено, това е утвърдено от самия Адолф Хитлер, който е виждал завладяването на големи територии на изток, стигащи чак до Урал, като своя историческа задача и е желал да види резултата от това завземане – германизацията на тези територии – още приживе.